След близо два месеца пауза, най-сетне успях да подготвя ново издание на седмичния блог дайджест. Трудно ми е да отговоря защо ми отне толкова много време – дали защото дойде лятото и блогърите се отдадоха на заслужен отдих (факт е, че над 90% от блогърите пишат в работно време), или пък слуховете за залеза на блогърсвото като форма на социална изява се оказаха верни, или просто аз имах нужда от презареждане, за да намеря нещо достатъчно интересно, което да ме впечатли – не знам. В това издание на дайджеста има много хумористични публикации, което говори в полза на това, че през лятото повечето хора избягват сериозните теми. Може и да е за хубаво – както казват габровци: „светът е оцелял, защото се е смял“ 🙂

Макар и малко, сериозните публикации през последните седмици са силни и започвам с тях. Григор Гачев винаги ме е впечатлявал със способността си да построява логически умозаключения, които хората, повлияни от масовото влияние на медиите, не виждат. В своята статия Войната на Брайвик той вижда опасността от това борбата срещу хора като Андерш Брайвик да се превърне в апотеоз на неговото дело.

За какво мечтае Брайвик? За свят, в който срещу “културния комунизъм” (мултикултурализма) и исляма (а вероятно и християнството, юдаизма и т.н. – те не са нордически “религии”) са взети окончателни мерки. […] Как точно може да се постигне това на практика?… Естествено, с полицейщина до тоталитаризъм. Друг метод за тази цел няма познат на човечеството. С “европейско” опазване на реда, излязло от мечтите на Лаврентий Берия. И толерантност към чужденците и непознатите, заета от Чингис хан. Това е мечтата, в името на която Брайвик изби седемдесет души. […]

Затова, когато чуя политици да обясняват как “повече полицейски надзор” и “повече полицейски правомощия” ще ни опазят от такива като Брайвик, настръхвам. Повечето полицейщина е именно мечтата на този психопат, рецептата да стигнем до желания от него свят. Съгласим ли се на нея, няма да имаме нужда от Брайвик и подобните му. Ще си имаме за тази цел полиция и държава.

***

През последните 20 години бях свидетел на раждането на българската демокрация (или илюзията за демокрация) и на нейния упадък. Това, че можем свободно да говорим и пишем и да споделяме мнението си по всякакви въпроси, е голяма придобивка за нашето общество, но това, че не умеем (и не желаем) да използваме механизмите на демокрацията, за да защитим собствените си интереси, е жалко. Йордан Матеев цитира в блога си изказване на политолога Огнян Минчев, който най-точно е описал състоянието на българската демокрация днес:

В една страна не може да има повече демокрация, отколкото нейното собствено общество е склонно да създаде и да защити. Демократичната система в повечето западни страни не е резултат просто на някакъв мъдър обществен договор между обществото и държавата – тя е продукт на ежедневни упорити и често отчаяни борби за отстояване на правата и свободите на гражданите срещу системните опити те да бъдат ограничавани в полза на управляващите политико-икономически олигархии. И така – 300 години.

Демокрацията не е кресло, в което можеш да се излегнеш. Тя е оръжие, с което можеш да се защитиш. Българското общество тихомълком се прощава с демокрацията. Прави го безпаметно и с безразличие.

***

Васил Колев споделя интересни мисли по въпроса за интернет приложенията, които ни разсейват от основната ни работа. „Специалистите“ често дават съвети как да се избавим от „разсейването“, но Васил поставя контра въпроса: дали трябва да го правим? В крайна сметка човек се занимава със „странични дейности“ единствено поради това, че така наречената „основна дейност“ му е неприятна. Тогава вредно ли е разсейването?

Насилването да се върши скучна работа по принцип не води до особено добри резултати. По-добре да се отклоним малко, да направим нещо друго и после да се върнем към задачката, като другото ни писне. Аз лично в такива случаи гледам да правя по няколко неща и просто да сменям едната работа с другата, за да си почивам. […]

Понякога трябва и да се почива от някаква работа, или просто да се прочисти главата (като се забием някъде) и тогава разсейванията вършат тази работа – дават възможност на мозъка да спре, да почине и да сдъвче на заден план проблема. На мен са ми хрумвали решения на проблеми, докато чета книга, която няма нищо общо.

***

Иво Илиев е доказан експерт в областта на онлайн бизнеса и споделя много ценни идеи в поста си Оръжия за масово споделяне. Като активен участник в онлайн комуникацията, не мога да не споделя и аз с вас полезни неща, които откривам в тази област. Онова, което Иво подчертава, като най-важен фактор за покупката, е емоцията, която изпитва купувача към продукта, или към онова, което той му носи.

Затова вярвам, че който може да продава добре извън Интернет – го прави добре и в Интернет. Вярвам също, че хората купуват импулсивно и тази емоция тръгва точно от първия комуникационен канал, с който се сблъскат – обикновено това е Мрежата. Да знаеш как да подготвиш и поднесеш тази емоция – това е истинското предизвикателство.

И тази емоция може да се създаде във всеки момент от общуването с клиента, както и от всеки човек по веригата. В заключение,

днес най-големия ви проблем може да са секретарката, която поддържа бизнес профилите в социалките или ядосания от живота продавач-консултант, който нито иска да продава, нито да консултира който и да е било. Те също са ваши оръжия за масово споделяне… негативно… И преди да решите да си купите онзи красив, голям кожен диван, струващ колкото няколко месечни заплати на тези хора – помислете с какви оръжия за масово споделяне разполагате.

***

Навлизайки в хумористичната тематика, ви предлагам една история, разказана от Пламен Петров за това кои са четирите основни компонента на един бестселър. И ако историята звучи малко като виц, аз си мисля, че в нея има и много истина. В това, че нашата класическа литература е посветена предимно на селския живот и на класата на бедняците, аз виждам причината тя да не се радва на особена почит сред читателите и да се чете единствено като задължителна програма в училищата.

Радислав Кондаков ни предлага малко известни факти за българските милионери, от които разбираме, че

за 72 % от българските милионери взимането на банков кредит не е рисковано. Рисковано е за банката.

а Марфа великодушно ни предоставя тайната схема, по която се изработват американските екшън филми. Признавам, че схемата е много точна, но въпреки, че се правят на конвейер по клише, понякога екшъните могат да бъдат и много забавни 🙂

Ана Бако ни припомня защо в затвора е по-добре, отколкото на работа, а Ники Стойнов отново е подбрал безценни бисери от Twitter, като този път майтапите с Мтел доминират:

• Внимание! Времето по Нова се излъчва със съдействието на Мтел – най-вероятно надписват градусите!
• „В България има само два вида време: „баси студа“ и „баси жегата““ @pogonchev
• „Родих се твърде красива. Да го духаш д-р Енчев!“
• Плати всичките си задължения към Мтел до края на юли и помогни на мениджърите на компанията да си купят по 3 автомобила Audi!
• Понеже ги мързи да работят, гърците непрекъснато стачкуват. Понеже ги мързи да работят и да стачкуват, българите по цял ден мрънкат в туитър.

***

Този път в дайджеста нямам пътеписи и истории за пътешествия, но за сметка на това ви предлагам публикацията на Марина Илиева Защо мразя „all inclusive“ почивките в България – един опит за сатиричен поглед върху този вид услуги, но всъщност болезнено верен в някои моменти. Изводът е един:

Когато плащаш преди да получиш, не те очаква нищо добро.

Е, според мен не винаги и не навсякъде е така, но в туризма май е вярно.

***

Идва ред на мъдрите и вдъхновяващите публикации. Ваня ни припомня колко е важна усмивката, когато общуваме с другите, Мелиса ни разказва историята за трите врати на мъдростта, а Тишо ни дава реални примери за щедрите бедняци и богатите скръндзи. Чудесни постове, които силно препоръчвам!

В заключение отново ви предлагам малка доза от мъдростите, подбрани от Блага Иванова, под заглавието Помнят ни, докато пречим:

• Когато искам да чуя нещо умно си говоря сама.
• Животът е тъжен, затова пък заплатата е смешна.
• Умни са тези, които работят с ума си, а мъдри – тези, за които умните работят.
• Този, който плаща, не само поръчва музиката, но и заставя всички останали да я слушат.
• Докато красотата се накани да спаси света, изродите ще го унищожат.
• Нищо не издига човек над тълпата така както бесилката…

Както виждате, не е важно да сте умни. Важното е да сте мъдри. И усмихнати! 🙂

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.