На трети декември преди една година изпуших последната си цигара. Днес дори ми е трудно да повярвам, че оттогава мина цяла година, но това наистина е факт – от една година вече не съм пушач и се чувствам много щастлив!

Преди да ги откажа, пуших цигари около 22 години. Вярно, никога не съм пушил по много – средно 5-6 на ден, – но винаги съм си мислел, че това е само за удоволствие и че винаги мога да ги спра лесно. Оказа се, че съм се заблуждавал. Неусетно пушенето се беше превърнало в навик и отказването от него беше мъчително. Мъчително, защото беше болезнено да разбера основната причина да пуша, да я призная пред себе си и да взема решението. Останалото беше лесно. Просто си казах: „спирам“ и спрях.

Казваха ми: ама ти не си бил заклет пушач! Какво означава „заклет пушач“? Мнозина си мислят, че ако пушиш по 40 цигари на ден, значи си заклет. Всъщност, тогава си просто пристрастен. Аз бях наистина заклет, защото обичах да пуша и вярвах, че това е израз на моята свобода, на правото ми да избирам как да живея и кое удоволствие да избера. Даже в последните години се бях вкопчил още по-силно в тази идея като израз на моята борба срещу постоянните опити на правителството да се набърка в личния ми живот и да решава кога и къде имам право да пуша.

После се запознах с Ваньо Каменов – създателя на сайта Nicofree,bg, – който ми даде няколко безценни съвета и най-важното – показа ми къде се корени причината за моето желание да пуша. Когато осъзнах какво ми причинява пушенето, когато разбрах коя е първопричината за това и я признах пред себе си, тогава желанието ми изчезна отведнъж. Да, навикът беше силен няколко дни след като взех решението, но физическото желание да пуша бързо отмина.

Истината за мен беше, че пушенето беше поза. Че така се правех на важен, на по-интелигентен, на замислен, на зает. Позата с цигара в ръка често изразяваше нещо такова:

Да, сега съм се изправил пред важен въпрос и мисля задълбочено.

или

Какво ме занимаваш, не виждаш ли, че държа цигара в ръка – аз съм зает човек!

Често използвах цигарата (подсъзнателно, може би) за сближаване с едни хора (пушачите) или за избягване на компанията на други хора (непушачите). И най-важното, смятал съм, че пушенето ме приобщава към някакъв обществен елит. Сигурно защото като ученик съм бил от „смотаните“ и винаги съм търсел компанията на „готините“. Цигарите ми го даваха това. До момента, в който разбрах, че всичко това е илюзия. Да, все още хората посрещат по дрехите, но аз лесно мога да докажа колко струвам и ако фактът дали пушиш или не е толкова важно, за да те оценят в едно общество, значи самото това общество просто не заслужава моето внимание.

Качествените хора ценят качествата на другите. Само тези хора си струват да бъдат впечатлени и те не се впечатляват от това дали пушиш или не. Затова вместо да симулирам интелектуална дейност със запалена цигара в ръка, просто реших да се напъна и наистина да покажа някакви реални резултати, за да ме оценят по достойнство.

Освобождаването от цигарите ми донесе освобождение от хиляди други проблеми – не мисля постоянно дали имам цигари, откъде ще си ги купя, дали имам пари и дали ще намеря отворен магазин късно вечерта. Не излизам зимата на студа пред врата на офиса да дръпна една и не ми се налага да треперя като изсъхнал лист. Не ме вълнува това, че някой води своята война срещу пушачите, само защото не може да се разбере със своите приятели в коя зала на заведението да влязат. Не се ядосвам на простотията, която ми забраняваше да отида с децата си в заведение, в което се пуши. Сега просто не ходим там. Отиваме цялото семейство в залата за непушачи и не мислим за всички ограничения, които тоталитарната държава се опитва да ни наложи. Животът е твърде кратък, за да се ядосвам на всичко, което се случва около мен.

Не на последно място, чувствам се значително по-добре здравословно. Нормализирах кръвното си налягане, дишането ми се облекчи, не кашлям така, както преди и не страдам от махмурлук след като пийна повечко. Това, последното също го научих от Ваньо – че ако пиеш и пушиш, после те боли главата повече.

Спирането на цигарите за мен беше важен акт – разбрах, че мога да преборя някои свои недостатъци, приемайки ги като грешки, без да се обиждам и без да се обвинявам – така лесно мога да намеря решението на проблема и да тръгна в нова посока без нещо да ме спира. Решил съм по същия начин да се заема и с други свои „грехове“, като неконтролируемия апетит, мързела и отлагането на задачите. Вече съм убеден, че мога да се справя, стига да открия първопричината за това свое поведение и да се мотивирам от нещо позитивно.

Днес вече не съм много млад и не съм много здрав и това вече ме притеснява. Жалко е, че съм пропилял толкова много години в нехайство относно здравето си, но вярвам, че все още мога да поправя повечето грешки и дори да победя диабета, който е най-големият ми враг в момента.

Не съм фанатичен проповедник и няма на никого да досаждам с моя избор и с моя начин на живот. Всеки сам е свободен да направи своя избор. Имам близки приятели, които пушат като кюмбета и според мен направо се самоубиват с тези цигари, но те не искат да чуят моя глас и аз не искам да ги насилвам. Надявам се, че дори само примерът ми би оказал положително влияние върху тяхното решение един ден да спрат цигарите.

Не обичам фанатизма и това, че съм спрял да пуша не ме причислява автоматично към лагера на фанатичните борци срещу тютюневия дим. Не мога да понеса лицемерието да се бунтуваш срещу запалена цигара на автобусната спирка, но да не обръщаш внимание на отровния пушек, който излиза от ауспуха на автобуса. Не мога да приема павликморозовщината да искаш държавата да се намеси в отношенията ти с приятелите и тя да ги накара насила да спрат да пушат в твое присъствие, само защото ти нямаш смелостта да им го кажеш в очите.

Аз мога да стоя в компанията на пушачи – това не ми пречи и не ме изкушава. Разбира се, винаги си казвам, че не ми е приятно и че трябва да намерим някакъв компромис. Естествено, винаги има и простаци, които не се съобразяват с мнението на другите, но такива хора има навсякъде. Простакът си е простак и аз сам трябва да преценя дали искам да продължавам да бъда в неговата компания, или да си тръгна. Не цигарите правят човека простак. Той се е оформил като такъв под влиянието на хиляди социални фактори. Простаците сред непушачите са точно толкова, колкото и сред пушачите. От нас зависи с кого искаме да общуваме.

Разказвам всичко това, защото искам да се похваля. Това, което постигнах, е повод за гордост и аз се гордея със себе си. Пиша го предимно за себе си, защото осъзнах, че на никой друг не му пука толкова за мен, колкото на самия мен. Наскоро се похвалих на приятели с това си постижение и те ми казаха: „Че ти кога си пушил?“ Двадесет и две години даже не са забелязали, че пуша, а аз си мисля, че съм изглеждал важен в техните очи! Това нещо като осъзнае човек, после борбата с физическия навик е много лесна.

Пушенето на цигари няма никакъв смисъл и не носи никаква полза. След като осъзнах това, при всеки порив да посегна към цигарите, се спирах много лесно. Да осъзнаеш безсмислието на един навик и да приемеш грешката си – това е най-трудното. Но пък после удовлетворението от постигнатото е невероятно голямо и ти дава сили да постигнеш още и още.

В началото не взех решението си да спра да пуша много на сериозно. Приех го просто като експеримент. Даже в продължение на няколко месеца носех една кутия цигари в чантата си без да я разпечатам, но с идеята, че ако страшно много ми се допуши, мога да я отворя и да взема една цигара оттам. Обаче с всеки изминал ден, в който не бях запалвал цигара, се чувствах все по-горд със себе си и все по-уверен, че мога да изкарам и още един ден без да пуша. С всеки изминал ден стойността на постигнатото ставаше все по-висока и ако го бях предал, щях да загубя много. От друга страна, с всеки изминал ден желанието да запаля цигара отслабваше и не след дълго вече се чувствах пречистен и пушаческите ми години се превърнаха в далечен спомен.

За себе си открих, че пушенето беше преди всичко психологически проблем, а не физиологична зависимост. Когато човек открие проблема и го приеме честно пред себе си, колкото и да е болезнено това, оттам нататък прекратяването на този вреден навик е лесно и бързо. Като спрях да пуша в началото на декември, имах възможност да се насладя на вкусните гозби от коледната трапеза без изобщо да ми хрумне да запаля. Ако сте пушач и искате да откажете цигарите, но се колебаете и не ви достига смелост, сега е моментът – направете го и ще посрещнете новата година като нов човек, изпълнен с високо самочувствие и горд от себе си.

Тук искам специално да благодаря на Ваньо Каменов за неговата помощ и ви препоръчвам редовно да четете неговия сайт Nicofree.bg и да се възползвате от неоценимите му предложения за помощ при спиране на цигарите, защото той действително  може да ви помогне. А пушенето на цигари наистина няма смисъл.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.