Добре забравеното – юни-юли 2007: интелектуалци, началници и heavy metal

Писането в блог беше един експеримент, към който подходих доста плахо в началото, но много бързо се превърна в страст, на която се отдадох с огромно настървение и за кратко време се оказах автор и собственик на цели шест блога! Днес това отнема огромна част от времето ми, но за сметка на това пък ми носи огромно удоволствие.

Оказа се, че неусетно измина една година от началото на моята блогърска кариера, а аз даже забравих да го отпразнувам 🙂 Като се връщам назад, виждам, че е имало моменти, в които не съм знаел за какво да пиша, други, в които съм бил обзет от някаква силна емоция (и съм писал необмислени неща, да не кажа глупости), както и такива, в които съм постигнал малки върхове в словесното изкуство 🙂

Гледам си писанията от миналата година и си мисля, че някои от тях наистина са стойностни, което ме изпълва с гордост (поне в собствените си очи). Затова реших, че би било добра идея да ви върна една година назад и да ви припомня някои от по-интересните си постове. Надявам се рубриката, която нарекох Добре забравеното, да ви хареса и да откриете нещо ценно сред по-старите ми публикации.

Та, преди една година, това което ме вълнуваше, бяха едни думи, които витаеха из медийното пространство и ме навеждаха на разни мисли:

Интелектуалец е дума, която често присъства в новинарските емисии, но напоследък все повече губи смисъл. Изкривяването на нейния смисъл и окичването на всякакви странни хора с тази „титла“ ужасно ме възмущава и това ме е принудило да пиша отново за нея.

Думата началник също беше повод за цял пост. Какъв подтекст влагаме в нея и защо в едни случаи я заменяме с американската „мениджър“, а в други – с френската „шеф“, която между другото значи „главен готвач“?

Едно от най-силните ми лични преживявания през миналата година беше посещението на Калиакра рок фест в Каварна. Тогава се сбъднаха много мои детски мечти – да видя на живо любимците си Black Sabbath отново с Dio, да видя Uriah Heep отблизо, да посрещна изгрева на Джулай морнинг с приятели. Всичко това, както и много други изненадващи, но приятни преживявания, ми се случи онова лято и беше прилежно описано в няколко части: първо подготовката за срещата с големия малък човек, после концертите на Heaven and Hell и Manowar, и накрая – посрещането на слънцето на Камен бряг и сутрешния концерт на John Lawton с Б.Т.Р.

За съжаление, тази година нямах възможност да отида до Каварна, но пък се надявам, че с моите репортажи съм направил много хора съпричастни на духа и емоцията на това прекрасно събитие. Да е жив и здрав Цонко Цонев, че създаде тази здрава рокаджийска традиция!

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Връзки, Добре забравеното и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Добре забравеното – юни-юли 2007: интелектуалци, началници и heavy metal

  1. radislav каза:

    Честита годишнина, нека ти носи все повече удовлетворение и хубави емоции 🙂

  2. Диана каза:

    И аз преминавам през същите етапи като теб. Важното е да си последователен. Честито и от мен!

  3. Апостол Апостолов каза:

    Я кажи ти, какво стана с Ангел Грънчаров? А иначе?… Хеви метъл, копеле, ау йе!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s