Събития, събития… Част 4 – DiVino.Taste и семинари по управление на проекти

Преди две седмици в София се проведе форумът на виното DiVino.Taste. Според мен това събитие беше една добра идея – да популяризира българското вино сред хората, да даде богата информация за качествата на виното и съвети как да изпитаме максимално удоволствие от неговата консумация, и да даде възможност за дегустиране на много видове качествени български вина.

Аз бях поканен да участвам като журналист (блогърите все повече започват да ги признават за медии), но за съжаление, нямах възможност да отида. Споделих своите мисли преди събитието, а след него в интернет пространството се появиха доста публикации, от които можете да придобиете доста добра представа за интереса, който виното успя да предизвика у нашите съграждани. Ето някои от тях:

  • Коментар с доста снимков материал от Комитата
  • Подробен разказ от Йоана – първа и втора част
  • Коментар от Събина (заглавната снимка е нейна)
  • Разказът на Ана (от която получих поканата за участие)
  • Постът на Диди с чудесни фото-колажи
  • Видео от Деси – главният глашатай на събитието

Снимка: Комитата

Като гледах снимките и видеото останах с впечатлението, че събитието е било посетено от страшно много хора, което, предполагам, е голям успех за организаторите и за каузата на винената култура изобщо.

Няма да се разпростирам повече за самото събитие, тъй като не съм присъствал лично, а и от горните линкове вие можете да си създадете ясна представа за духа и настроението на това събитие.

***

По същото време аз организирах две серии от семинари по управление на проекти извън София. Воден от коментари на познати и колеги, че в провинцията е бедно на качествени професионални обучения, реших, че ще бъде добра идея да проведа няколко семинара в някои от по-големите български градове. Започнахме във Варна, където след кратка, но доста силна (според мен) маркетингова кампания, на семинара дойдоха само трима участници (за което съм им безкрайно благодарен!). Семинарите в Русе бяха планирани за следващата седмица и макар, че участниците имаха повече време за размисъл и планиране, в тях не се записа нито един участник и аз бях принуден да отменя резервациите на залата и на хотела.

Финансовата равносметка е трагична. Ако във Варна пътуването ми завърши с малка загуба, то в Русе претърпях пълно фиаско, защото трябваше да предплатя хотела и по всяка вероятност няма да мога да си възстановя парите.

Някой ще се запита защо разказвам за две толкова различни събития като DiVino.Taste и семинарите по управление на проекти в един пост, какво е общото между тях? Ами, отговорът е в това, че търся да разбера причините, поради които хората отиват на едно събитие, а не отиват на друго. Интересното е, че и двете бяха рекламирани основно в интернет – блогове и социални мрежи, даже голяма част от хората, които подкрепиха и двете събития, бяха едни и същи. А резултатът – съвсем различен. DiVino.Taste беше пълен успех, а моите семинари – тотален провал. Питам се защо?

На пръв поглед ми хрумват няколко идеи:

  • Рекламата на DiVino.Taste беше много агресивна. Деси Бошнакова ми е приятелка, но имаше моменти, в които буквално наводняваше Фейсбук със статуси за DiVino, та чак се дразнех на това, а някои познати даже я бяха изтрили от новинарския си поток. Рекламата на моите семинари беше значително по-кротка и аз публикувах по един пост дневно в социалните мрежи за тях. Въпросът е дали не е трябвало и аз да бъда по-агресивен? Дали това не е причината за успеха на винения форум и неуспеха на проектните семинари?
  • Възможно е просто хората да обичат вино и да не се интересуват от управление на проекти. Тогава няма какво да се направи. Разликата е, че в София все пак идват хора на семинарите. Значи не е само във виното причината.
  • Възможно е в провинцията хората да знаят всичко за управлението на проекти и да нямат нужда от обучение. Или пък да са преценили, че аз не съм достатъчно добър лектор и да чакат някой с по-сериозна квалификация.
  • Колегите от Варна ми казаха, че грешката ми е била, че съм провел семинарите в делнични дни, а никой шеф не разрешавал на хората си да отсъстват от работа, независимо от това, че става въпрос за професионално обучение. Факт е, че моите курсисти си бяха платили от джоба и си бяха взели отпуска, за да участват в семинарите. Не мога, обаче, да приема, че варненските (и вероятно русенските) мениджъри са толкова недалновидни (да не кажа по-силна дума) и не пускат служителите си на обучение, за да не се откъсват от работата. Това ми напомня за онази притча за дърваря, който постоянно сечел дърва, но производителността му непрекъснато падала, защото не спирал да си наточи брадвата, тъй като имал работа да върши.

Далеч съм от мисълта да обвинявам някого. Големите майстори в маркетинга казват, че няма лоши клиенти. Грешката е винаги в нас, ако не успеем да ги привлечем. Затова, ако някой може да ми даде идея къде греша, ще му бъда безкрайно благодарен. Един провал няма да ме съботи или да ме откаже от пътя, който съм избрал. Но ако се окаже, че просто никой не се интересува от това, което предлагам, може би е по-добре да се захвана с нещо друго, отколкото да похабявам усилията си в загубени каузи.

За първи път си признавам публично за актуални бизнес провали. Много хора не го правят, защото смятат, че това ще навреди още повече на бизнеса – хората могат да си кажат, че моята услуга не струва и още повече да се отдръпнат. Аз реших да си призная, защото наистина се опитвам да разбера къде греша. Може това също да е грешка. Времето ще покаже.

Ще съм ви благодарен за всякакъв коментар.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични, Събития и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to Събития, събития… Част 4 – DiVino.Taste и семинари по управление на проекти

  1. bozho каза:

    Ами ще се опитам да обясня, къде е проблемът.
    От управление на проекти принципно биха се заинтересували по-големи фирми. В България такива има малко.

    Най-много се прилагат тези принципи и начини на работа във филиалите на чужди фирми, но те пък си имат подобни специалисти.

    Поради наследената централизация, която след „прехода“ вместо да се премахне беше докарана до уродлив размер, почти всеки що-годе читав бизнес е в София.

    В провинцията фирмите са или малки, или феодални. Буквално феодални.
    Там се разчита на връзки за да върви бизнеса, не се правят стратегии и шефовете въобще нито са чували, нито са в състояние да разберат за какво става въпрос, даже да отидеш на крака да им обясниш лично, понеже не са изградили сами бизнеса, а са там по стечение на обстоятелствата.

  2. Pingback: Събития, събития… Част 4 – DiVino.Taste и семинари по управление на проекти

  3. Огнян каза:

    Може би проблемът е в това, темата на курса е прекалено специфична. Повечето „мениджъри“ си нямат дори представа какво точно е „Управление“, а какво остава за „Управление на проекти“…
    Отделно – още по-малко фирми работят на проектен принцип и нишата ти съвсем се стеснява.
    Теоретично в такива случаи като твоя препоръчват или да се рашири тематиката или да се стесни, т.е. съответно или да направиш курса „Въведение в ефекетивното управление“, или „Управление на web проекти“ (примерно).
    Навремето имах проблем като твоя, когато се опитвах да „продам“ курс по PHP озаглавен „PHP за напреднали“. При все, че директно говорех с фирмите (с които съм работил като freelancer, т.е. знаят кой съм и какво мога) този курс не успя да се реализира. После им предложих общия „Въведение в PHP“, което предизвика голям интерес (но от който се отказах, поради ред причини). Най-накрая предложих специфичния „Използване на Smarty template engine за PHP“ и успях да „продам“ два курса с по 3-4 курсисти.
    Друго нещо много важно според мен: говори директно с фирмите, които потенциално ще ти изпратят служителите си на курс. Имам предвид лична среща (най-добре с препоръка от общ познат). Рекламата в интернет е много неефективна за подобни неща – хората нямат доверие на подобни реклами не само заради всичката рекламна помия, която ги залива по принцип, а и заради „Акъл не ми давай, акъл си имам. Пари ми дай“…

  4. Майк Рам каза:

    Добри съвети, Огнян, благодаря! Ще се възползвам от тях.

  5. Иван каза:

    Тяхното събитие е тип панаир. Хората обичаме да ходиме на панаири защото се срещаме лице в лице с търговеца.
    Твойте семинари са насочени към един доста отраничен кръг клиенти. Явно организирането на панаири е по добър бизнес от организирането на образувателни семинари. Клиенти са и тези които се представят на панаира и тези които го посещават.

  6. Този казус ме заинтригува изключително много, тъй като и пред мен често е заставал въпросът – дали по-агресивен подход, който постига повече, но в краткосрочен план, или по-професионален, насочен към тези, които наистина ще ме „чуят“. В предишните коментари, за съжаление, има много верни неща – за „феодалните“ фирми, за недалновидността на повечето мениджъри, за липсата на каквато и да е визия за бъдещето на фирмата въобще. И тъй като съм от Варна, съм се сблъсквала и директно с подобно поведение.
    Тук често чувам фразата „София е друга България“, която според мен се използва по-скоро като извинение за пасивни или неефективни маркетингови действия. Но, както посочва bozho, действително повечето сериозни фирми са локализирани в София, като цяло манталитетът на „софийските“ мениджъри е по-различен – мисли се в по-големи мащаби, с по-стратегически поглед в бъдещето.

    В момента и ние (фирмата, която представлявам) се занимаваме с директно разпространение на тясно специализирана книга („Маркетинг в хотелиерството“), както и курс за обучение на същата тема. Със сигурност мога да споделя като опит, че личният контакт е много по-ефективен за продажби, отколкото чрез реклама по интернет или чрез социални медии. Действително мениджърите не възприемат социалните медии „на сериозно“, и изобщо нямат акаунт там, просто ги изключват като възможност изобщо. Пак ще уточня, че говоря от опита ми с клиенти-мениджъри на малки и средни предприятия, предимно от „провинцията“ – Варна и региона.

    Специализираните курсове предполагат специализирана аудитория. Въпросът е да стигнеш до нея по най-краткия път. Който най-често се оказва и най-трудоемкият 🙂 Ние тръгнахме с посредници, социални медии, специализирании институции и асоциации и др. под. , но без особен успех. Сега се свързваме ДИРЕКТНО с хотелите по е-мейл. И ефектът е много по-добър. Но отнема изключително много време издирването на всеки един хотел, уеб-сайта и информацията за контакт. Затова пък е много по-голяма вероятността да попаднем на точния човек, който се интересува именно от тази тема и има желание да научи повече. Както и се случва.

    А може би е добре да включиш в информацията за курса си и чисто практическите ползи от него (това в контекста на „Акъл не ми трябва, пари ми дай“). Това е другата особеност, с която често се сблъсквам – мениджърите не признават „разните там теории, те са само на книга, действителността е друга, особено пък в България“. Голяма част от тях не могат да свържат наученото с прякото приложение на практика. И когато им обясня нещата в тази светлина, почти винаги успяват да оценят наистина ползата от обучението.

  7. Anna Ananieva каза:

    Само истински силните хора признават провалите си.
    Чест ти прави, че го можеш. Фактът, че търсиш причината публично, от себеподобните околни означава само, че следващият път ще успееш!

    А по въпроса за проектите подкрепям напълно мненията по-горе и обобщавам, май по Фройд: Ако се чувстваш в депресия, помисли първо дали това не значи просто, че си заобиколен от кретени.

    Още нещо по проектното мислене от проф. Александър АНДОНОВ от СУ – родителят на идеята през 2002 година да се създаде учебна приложна дисциплина СВЯТ и ЛИЧНОСТ в българските средни училища, в която децата в 12 клас да се учат как се правят проекти. (Как се изроди в министерски условия тази идея е предмет на отделна статия, която все отлагам да напиша – днес предметът Свят и личност се преподава по-зле от научния комунизъм преди време).

    Та по въпроса – проф. Андонов подчертава още разликата между човека-господар, който може да си поставя цели, и човекът-роб, за когото това е непостижимо. И още – религиозната разлика между православна и западна църква, най-общо – те, католиците, протестантите, са устремени винаги напред, в бъдещето, планират за себе си и за света. Ние, православните, не знаем съдбата дори само за утре какво ни е приготвила като surprise, камо ли да планираме, че в 10 часа на 5 май след три години напред, ще се срещнем в Парабиаго с още 6 училища от 6 европейски страни! Просто невъзможно за нашето мислене…

    С две думи – причините са дълбоки, народо-психологически. Освен това, пак повтарям, организацията на разпределението на средствата у нас продължава да върви на братовчедски принцип (ех, поне един от двама ни да беше в кацата! 😉 ), бизнесът знае това и затова засега не се интересува от истински проекти и проектиране. Само от това кой ще е в кацата.

    Това е моето обяснение на липсата на интерес към твоите услуги. Те са си добри. Не им е дошло времето.

    Дано съм била поне ясна, ако не полезна.

    Благодаря ти отново за всичко, което правиш!

    Кийп он уокин!

  8. radislav каза:

    Майк, нещата са много различни – и като аудитория, и като формат, и като всичко. Не трябва да забравяме и икономическата география – за съжаление посещаемостта на събития извън София е в пъти по-малка. Тъжен факт, споделен ми от хора, които са го изпитали на гърба си.

  9. Майк Рам каза:

    Географията в никакъв случай не трябва да бъде оправдание. Напротив – според мен трябва да бъде мотивация за действие. Тук, в София имаме толкова много събития, че вече някои ги пропускаме съзнателно поради липса на време, което да им отделим, или поради това, че вече знаем какво ще кажат лекторите, тъй като са го казали на предишното събитие.

    В провинцията съвсем не е така. И да пропуснеш възможността да научиш нещо полезно, която се случва толкова рядко, си е чиста загуба. Аз може и да съм загубил някакви пари, но ми се струва, че онова, което загубиха колегите, които не дойдоха, е много повече.

  10. Майк Рам каза:

    Ето и една статия от моя полски колега Павел Бродзински, който е изпитал подобна случка, изнасяйки презентация по управление на проекти – http://blog.brodzinski.com/2011/10/how-to-get-better-job.html. Той твърди, че хората по принцип са мързеливи и не обичат да учат, но пък придобиването на полезни професионални знания и умения е ключът към успеха в работата. Затова посещаването на професионални семинари и обучения е в интерес на всеки човек.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s