Седмичният блог дайджест все още е жив! Продължавам да събирам интересни блог-публикации, но от работа трудно намирам време да ги подредя и да напиша подобаващи коментари към тях. Затова и реших да не ги трупам по много, а да пускам по-кратки дайджести, в който да споделям с вас онези постове, които най-много са ме впечатлили. Дано така да успея по-лесно да ги подготвям! Приятно четене!

***

Още от началото на моята блогърска дейност се интересувам от въпроса що за животно е предприемачът. Даже си бях внушил, че и аз съм предприемач, тъй като се опитвах да реализирам някои свои идеи. Появиха се, обаче, доброжелатели, които надлежно ми обясниха, че предприемач е само онзи, който е взел пари назаем, наел е работници, които да реализират идеята му и накрая е продал фирмата си поне за 12 милиона долара. С други думи, аз нямам нищо общо с тях и не трябва да злоупотребявам с тази свещена дума.

Сега попаднах на статията на Поли Козарова С какво са по-добри от нас?, в която авторката разсъждава над други качества, които притежава истинския предприемач: той е човек, който търси решения, вместо да се оплаква; човек, който поема премерени рискове и човек, който не пада духом, когато начинанията му се провалят. Статията е много мотивираща и ми припомни една моя публикация от преди време: Не позволявайте на глупаците да ви повалят! Вярвайте в себе си и не се отказвайте от мечтите си!

***

Йордан Матеев също разсъждава над българската народопсихология, цитирайки резултатите от едно проучване сред страните от ЕС, в което се оказва, че ние сме шампиони в някои странни категории. Един от резултатите, който мен ме впечатли най-силно, е фактът, че половината от българите живеят с родителите си до 36 годишна възраст. Дали това не е още един признак за липсата ни на предприемчивост? В крайна сметка, за да стартираш нов бизнес или просто да започнеш свой собствен самостоятелен живот, не се ли изискват едни и същи качества?

***

В областта на интернет общуването и социалните връзки открих също интересни публикации. Димитър Цонев дава съвети за създаване на добро първо впечатление в интернет. Поговорката „по дрехите посрещат“ важи навсякъде – както в реалния живот, така и във виртуалния и съветите на Димитър са много полезни в тази насока.

Жюстин Томс пък насочва мислите на бизнес хората към това кой се занимава с техния имидж в интернет, кой е човекът, който представлява лицето на фирмата пред света и какви качества трябва да притежава той. Въпросите, към които тя насочва вниманието на фирмените ръководители, са добра основа за размисъл за избор на хората, които да водят комуникацията между фирмата и нейните потенциалните клиенти и партньори в интернет пространството.

***

Блогът на Павлина Върбанова е един от най-ценните за мен източници на информация за книжовния български език, засягайки често срещани казуси и примери от живота. Една от най-важните нови публикации, която открих там, е посветена на новите директиви за използване на учтивата форма. С две думи, учтивата форма е „Вие“ и винаги се пише с главна буква, независимо от броя на хората, към които се обръщаме. Признавам си, че досега имах илюзията, че учтивата форма може да се изписва и с малка буква, ако комуникацията не е твърде официална и ако не е ясен броя на хората, които се имат предвид. Сега разбирам, че това е неправилно. А защо трябва да пишем на правилен книжовен език, мисля, че няма нужда да обяснявам 🙂

***

Познавам лично Ивелина Димова и нейната страст към пътуванията. В нейния блог „On The Road“ можете да откриете много полезни съвети за евтини, но впечатляващи туристически маршрути, както и личните й преживявания от такива пътешествия. Днес ви предлагам един наръчник за пътуване до Истанбул – дестинация, която много българи избират за цел на своето пътуване. Аз самият от доста време се каня да посетя този мегаполис, още повече, че никак не е далече, така че тези напътствия на Ива ще ми бъдат много полезни, а вярвам, че ще бъде така и за вас.

Истанбул

***

Константин Павлов-Комитата е публикувал интересни спомени от времето, когато ходехме в казармата за по цели две години. Разказът, който ви предлагам, разкрива тайните на разпределението по поделения и трепетите на първите мигове в онова място, което се очакваше да те превърне в истински мъж. За мен този период беше също много важен – тогава за първи път се сблъсках с такава простотия, каквато не съм предполагал, че съществува и каляването на волята се състоеше предимно в това да я понасям и да запазя разсъдъка си. Постът на Комитата е много интересен и силно се надявам да има и продължение, както обещава.

***

Като си говорим за простотия, не мога да пропусна епохалното събитие по награждаването на Христо Стоичков с почетната титла „Доктор Хонорис Кауза“ на Пловдивския университет. Падението на пловдивските академици е толкова ниско, че някои достойни люде като д-р Цветозар Томов решиха да напуснат университета, за да нямат нищо общо с д-р Стоичков и хората, които му връчиха тази титла. Йордан Матеев цитира част от отвореното писмо на Цветозар Томов до ръководството на ПУ, което ме наведе на някои размисли:

• Дали в такава ситуация отстъплението е най-правилната стратегия?
• Няма ли начин да се води борба срещу простотията, вместо да я оставим да победи без никаква съпротива?

Честно да си призная, нямам отговор. Но ще се радвам, ако споделите вашите мисли по този въпрос.

***

Накрая, както винаги, завършвам с притча. Една приказка от Елин Пелин, озаглавена Ангелът на справедливостта, която Мелиса от блога „Позитивното“ публикува в деня на Архангел Михаил – денят, в който празнувам своя имен ден. Приказката е интересна, но на мен ми звучи малко страшничко, защото ангелът на справедливостта понякога е много жесток. особено силно ми се набиха последните думи на ангела:

Едно добро не се ражда, ако не се погуби едно зло.

Погубването на злото, обаче, става с насилие. Това не е ли пак зло?

Нека бъдем добри!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.