Крадци на портмонета – Бар на края на вселената

Това е история, която се случи миналата седмица, през нощта на 4-и срещу 5-и март. Дъщеря ми, която от няколко дни бе започнала работа като сервитьорка в „Бар на края на вселената“ – Младост, в края на вечерната си смяна открива, че й е откраднато портмонето от джоба на якето от служебната съблекалня. Това е мястото, където сервитьорките си държат личните дрехи и вещи, тъй като в салона работят с униформи. Там външни хора нямат достъп, следователно съвсем ясно е, че само служител на заведението е могъл да стори това.

Установявайки липсата, дъщеря ми съобщила веднага на дежурния мениджър на смяна – Поли, – която отвърнала: „Ми аз какво да направя?„. Няколко колежки се заели с претърсване на района, но, естествено, нищо не са открили. Изглежда, че това не е първият случай на джебчийство в това заведение, защото колежките на дъщеря ми веднага заподозрели една от служителките, но нищо повече не е направено.

На другата сутрин научих историята и се обадих разгневен на дежурния управител – Вяра – която отново повтори тезата, че нищо не могат да направят. Казах им, че това е несериозно – най-малкото, което могат да направят, е да направят списък на служителите, които са били в този момент на смяна, да отбележат кой кога си е тръгнал, да прегледат записите на охранителните камери, да говорят със служителите, които са били на смяна и да помолят крадеца да върне портмонето с всички документи в него. Те са важни за нас, така че можехме да му простим за откраднатите пари – те и без това бяха малко.

Освен това им обясних, че след като не са подсигурили достатъчно шкафчета, които да се заключват, а са оставили дрехите на новопостъпилите сервитьорки да висят на една закачалка, значи самите те са създали предпоставката за извършване на кражбата, следователно носят голяма отговорност за случилото се. Отговорът на поредния сменен управител – Николай – отново беше, че не могат да носят отговорност за това, че някой краде в собственото им заведение и че нищо не могат да направят. (!?!)

Питам се: защо толерират подобно поведение и защо се опитват да се измъкнат от отговорност? Повтарянето на една и съща малоумна фраза говори, че тези, така наречени мениджъри, всъщност са абсолютно неспособни да вземат каквито и да е управленски решения, нито пък да носят отговорност за тях.

Оказа се, че те дори не са си направили труда да се обадят на хората, които са били на смяна и да направят някакъв опит да съобщят, че ако портмонето бъде върнато, няма да има последици за крадеца. При посещението си в полицията, разбрахме, че тя също няма никакво желание да се занимава с този случай, освен ако в портмонето не е имало много пари, и ни казаха просто да си извадим нови документи.

Парадоксалното в цялата ситуация е, че в крайна сметка потърпевшият (дъщеря ми) е принуден да напусне работа, а крадецът все още работи в това заведение. Ето това ме изумява. Не мога да разбера как е възможно да прикриваш един крадец, който ти прогонва служителите и уронва имиджа на фирмата, вместо просто да го изгониш и да покажеш, че си държиш на името?

Подозирам, че основният мотив за опитите да се потули случката (освен тоталната управленска некадърност) е страхът да не се разчуе по-нагоре. Това е изключително погрешна стратегия, като се има предвид какво може да направи човек днес само със средствата на интернет. Наистина не мога да проумея как може да си помислиш в днешно време, че като не направиш нищо и нещата ще се покрият и уталожат?

Да, аз вероятно няма да получа справедливост, но поне историята няма да остане скрита. Ще разкажа тук, в блога си, всичко, което мисля за поведението на тези хора и ще направя така, че тази история да стигне до колкото може повече хора, включително и висшите мениджъри и собствениците на „Бара на края на вселената“. Ако са разумни мениджъри, ще намерят начин да накажат както крадеца, така и страхливите си служители, които се опитват да го прикриват. Ако ли не – това ще докаже със сигурност, че кражбата между служители се толерира на най-високо ниво в това заведение.

Ако днес са откраднали едно портмоне, утре ще откраднат целия оборот и ще натопят някое невинно момиче. А вдругиден ще започнат да преджобват и клиентите. Колко му е?

Не знам кое момиче ще се навие да отиде да работи там, като знае, че утре може да се окаже без пари и документи посред нощта и шефовете да й кажат: „Ми, оправяй се. На мен не ми пука.“ Що за фирмена политика е това?

Не съм хейтър. Позитивен човек съм, затова и толкова дълго се борих със себе си как да постъпя. Изчаках няколко дни да ми премине силния гняв и съм пренаписвал този текст три пъти, докато уцеля верния тон. Но такава наглост и безочие не съм срещал досега. Не е толкова важно, че някой е откраднал едно портмоне. Както казват полицаите, това може да се случи и на улицата. Проблемът е, че не се е случило на улицата, Случило се е на работното място. Там, където фирмата-работодател, носи отговорност за условията на работа. И точно там, всички мениджъри на тази фирма категорично отказват да поемат тази отговорност. Ето това искам да се промени.

Затова ви призовавам – не ходете в „Бар на края на вселената“! Там крадат! И не само това – там се подиграват с вас. Там се мислят за недосегаеми. Само че не са. Днес всеки има възможността да изкаже своето мнение и да разкаже своята история. Да си мислят, че всичко ще се потули е илюзия. Аз ще продължавам да пиша за тях докато нещо не се промени в това заведение. Докато не разкрият кой е крадецът и кои са неговите покровители и не ги уволнят.

В момента в „Бар на края на вселената“ работят крадци и това е факт. И той няма да се промени, докато те се покровителстват от мениджърите на заведението. А щом го правят, за мен това значи, че в „Бар на края на вселената“ всички са крадци. Оттук нататък топката е в тях. Те трябва да направят нещо и да докажат, че не е така.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични, Общество и нрави и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

74 Responses to Крадци на портмонета – Бар на края на вселената

  1. Светослав каза:

    Ще кажа само BUMP !

  2. opexume каза:

    Така-а-а да обобщим:1.До момента се изказват потърпевши,хора изгубили вяра в ближния си ,защото са станали жертва на кражба,2.Разни програмисти и офис паплач дават акъл от своята камбанария без да са стъпвали в бар,ресторант,кафене откъм задните помещения за персонала.3.Правят се генерални заключения за целия бранш от една история и некомпетентните участници в нея.
    Явно ще съм първият управител участващ в темата,но вече 11 години съм в бизнеса(имам 2 висши едното от роден другото от немски университет -това е за „некомпетентните“ управители) и от наблюденията ми кражбите сред персонала са явление там,където няма изграден екип.При правилен подбор на персонала и предупреждение на „новите“ за това да си пазят парите и ,че ще бъдат уволнени дори при съмнение за кражба, „инцидентите“ намаляват драстично.
    За конкретния случай съвета ми е дъщеря ти да говори „човешки“ със „заподозряната“(персонала „надушва“ черните овце безпогрешно) поне да и върне документите,за да си спести нервите.

  3. случаен читател каза:

    Подайте жалба с така написаният текст до съответното РПУ и искайте съдействие. Задължени са да вземат отношение и ако не се стигне до наказание, то поне ще остане в архивите на полицията, че има подадена жалба срещу това заведение и при втора подобна ситуация, отношението ще е друго.

  4. Иван каза:

    @Орехите: Поздравления, пич! Сега освен с „Бара на майната си“ хората ще почнат да се таковат и с теб. И то напълно заслужено.

    Между другото, смятам че си истински професионалист. Познавате се по-това, че имате желание ВИЕ (а не потребителите) да дефинирате дали един бизнес е правилно или неправилно воден, дали е успешен или неуспешен. Много сте и сте силни, но не забравяйте, че няма бизнес, в който производителите да са повече и по-силни от потребителите.

    Но да не затъвам в нападки, а да ти задам въпрос за професионалисти. Знаеш ли къде е заведението на Гарабед Агопян, че след като затвори ресторант „Бриз“ на 11-ти август му изпуснах следите? Ако ми отговориш ще те призная 🙂

  5. З каза:

    opexume,
    аз съм съгласна с нещата, които казваш, но не разбирам защо си изтъкваш образованието, след като пишеш неграмотно (не знам на немски дали пак е така)

  6. Ан каза:

    Добро утро! Не се случва само там. Да чуем за Червило нещо?

  7. radislav каза:

    @орехите – Недей да обобщаваш, че изкривяваш нещата.
    Например:
    1. Не съм загубиля „вяра в ближния“ и, Слава Богу, не са ми крали портфейла.
    2. Не съм програмист, а „офис паплач“ предлагам да ми го кажеш в очите. Ако ти стиска.
    3. Изобщо не съм правил генерални заключения, а коментирах конкретната случка и конкретните мениджър.

    И 4. от мен – Мярката за намаляване на кражбите, която предлагаш е добра, но тя очевидно не е взета от тука критикуваните мениджъри.

  8. Графът каза:

    Дали е трябвало „да се раздухва” историята? И още как!
    Гневна дума за лоши хора е не по-малко необходима от добра дума за добри хора!
    Трябва да се дава гласност за лошотиите – от политиците до сервитьора и продавачката. Точно и конкретно! За да се предпазваме взаимно и да правим труден живота им.
    От друга страна, наистина не трябва да се отказвате от действията по йерархията във фирмата, Майк. Всекидневното добро може и без награда ( и добра дума му е достатъчна), но лошото трябва да си получава заслуженото.

    Между другото – бихте ли пояснили на мен, стареца, що за чуждоземско чудо е това „мениджър” и каква му е работата?
    Тук от отсрещната страна се изказва един управител, който, в крайна сметка, се съгласява, че и без да сме стъпвали откъм задните помещения за персонала сме налучкали точните заключения – човекът явно е професионалист.

  9. българин каза:

    Аз съм посещавал заведението доста често. Не мога да разбера обаче защо полицията не е откликнала. Задавам си въпроса – дали това не е просто акт на отмъщение от страна на бащата. Призива „Не посещавайте заведението“ ясно говори в тази посока, а уж така бащата се обръщал към работодателите. Нещо понамирисва.Айде стига с тази българщина, просто не е достойно.

  10. Име каза:

    Защо не опиташ с жалба в полицията? Така става малко по-официално, в смисал друго е да идеш да кажеш на някое ченге, друго е да има официален документ, обяснение и т.н.

    Дано пожънеш успех.

  11. Майк Рам каза:

    Бориславка, това е малко като параграф 22 – понеже е съблекалня, затова няма камери, а понеже е съблекалня и няма камери, затова се краде от там.

    Българин, ти какво предлагаш да направим – да ги похвалим ли?

  12. KrassiAristo каза:

    Майк, трагично безсилие! Толкова боли!Това е повреда , трябва да се работи с малките деца за създаване и съхраняване на ценности.Тези хора са без морал, и със съзнание за безнаказаност. Те си одмъщават на порядъчните и добронамерени хора. Трябва да се създават граждански здружения за решаване на такива човешки проблеми. Сигурно звучи странно! Наистина, трябва да се стигне до собствениците, но това е също доста относително.Трябва добрите и добронамерени хора да си направят свое собствено заведение за пример и радост на децата ни! Друга оправия невиждам!Майк, Майк някой ще каже, бял кахър. Не е така и не трябва така да бъде!

  13. Бивша каза:

    Работила съм в БКВ. И въпреки че не съм останала с лоши чувства и все още имам много приятели от хората,с които работих тогава там(някои от тях продължават да работят), ще си разкажа моята историйка.
    Случи се точно преди 2год. Бях започнала работа там няколко седмици по-рано. И бях в леко нестабилно финансово състояние. Вече работех самостоятелно. Както споменаха по-горе, униформата се състои от черна блуза и пола. Моята обаче беше една еластична, с широки джобове. Работното портмоне-вътре. Както си работех…то изчезна! Помня само, че прибрах някакви пари вътре. Отидох до една маса да занеса сметката. Влязох в кухнята. Бях изморена. Клекнах и се подпрях на една витрина. Постоях 5 мин. и излязох навън. Отидох до масата, на която бях занесла сметката. Хората си бяха тръгнали. Взех парите(за протокола – бяха оставили доста приличен бакшиш) и тръгнах да ги прибирам в портмонето, но… него го нямаше! Веднага се втурнах да го търся. Нямаше го. Имаше два варианта: клиентите от въпросната маса да са били джебчии и ловко да са ми измъкнали портфейла от джоба. 2. Докато сладко-сладко съм се била подпряла на витрината, портфейлът да се е изхлузил и някой от колегите да го е прибрал. Веднага казах на управителя на смяна(вече не се сещам кой беше).Към въпросната маса, видеокамерите нямат изглед, така че нямаше смисъл да се проверява. Но и никой не изяви желание да преджоби колегите на смяна, тъй като,както в последствие се разбра, и сумата в портмонето не беше малка – около 250лв. Уверяваха ме, че ще се разбере, че няма да ми удържат цялата сума сега, а на части, аз бях новичка и срамежливичка и не посмях да натисна за по сериозно разследване. Та, след няколко дена, на заплата…взех 50лв. Удържаха си ми цялата сума и случката се потули. Много ми беше мъчно и тежко, но случката се потули без да се предприеме каквото и да било.
    Управителите в БКВ наистина са бивши сервитьори и бармани, такава е практиката там, което не е съвсем лошо, тъй като тези хора знаят вече как трябва да протича работния процес. Проблемът е, че от известно време нямат достатъчно управители, а барманите и сервитьорите са „свежа кръв“. Та ако преди са назначавали наистина кадърни хора, които са заслужили уважението на шефовете, сега има такива управители, назначени просто, защото са били малко повече във фирмата(говорим за 6-7 месеца наппример).
    Ако някой от бившите колеги ме познае и се чувства засегнат от думите ми – да ме извини. Това е чистата и проста истина, за съжаление.
    В мен назрява подозрението, че човекът, отговорен за изчезването на моето портмоне, може да е също и виновникът за написването на тази статия, но искрено се надявам да не е така, а да са отделни случаи.
    Глупаво е, наистина е глупаво да не се предприемат мерки. Пожелавам успех на Майк, дано има развитие по проблема. Ще следя коментарите и ако някой има въпроси – да пита. 😉

  14. hristostankov каза:

    Нека всеки напише за тази неприятна случка в блога си и да помогнем на Майк Рам за разпространяването на истината за това „заведение“. Аз вече го направих.

  15. Макс каза:

    Някой по-горе беше споменал, че призива на Майк, да не се ходи в бара е отмъщение. Ами да. Всички за това призоваваме. Не трябва да ходим там, защото персоналът там е незаинтересуван. Непричастността е големия проблем у нас. Когато се случи „случката“, няма кой да поеме нещата в свои ръце. Да приемем, че управата на заведението са по-малко умни и не са взели превантивни мерки срещу кражби. Това може да се прости (не всеки е умен), но когато не им пука от случка, това значи че са безнадеждни. Ето от такива сънародници трябва да се отървем, за да просперира България. Затова и Майк е безпомощен, защото нищо не се прави по въпроса. Затова и пише по адрес на заведението и ние също го подкрепяме. След като са толкова недъгави, значи няма какво да правим там. Можем да натиснем управителя с мариз (случвало се е на много места), но вече е крайно време да станем цивилизовани. Такива, като персонала в Бар на края на вселената ни пречат обаче.

  16. Майк Рам каза:

    Приятели, благодаря ви за подкрепата! Това, че моят проблем срещна такова широко разбиране, е страхотно!
    Сега, обаче, предлагам да поохладим страстите – имам добра новина. Собствениците на заведението ми се обадиха и заявиха желанието си да изчистят името си пред обществото. Уговорихме си среща за утре, на която се надявам да се разберем за отговорно решение от тяхна страна.

    Надявам се, че наистина имат добра воля за това. Аз също. Не се водя от желание за мъст, а искам да получим гаранции, че в тяхното заведение кражбата не се толерира. Нека да изчакаме до утре и да видим. Ще ви държа в течение.

  17. ptankov каза:

    А може „старите кучета“ да мразят новопостъпилата колежка, да се чувстват застрашени, че ще им вземе мястото и да искат тя да се разкара. Като и откраднат портмонето и тя напусне си пазят територията? Просто предположение.

  18. kostadin каза:

    хм, случайно попаднах на тази дискусия и ми се струва, че в цялото горно изложение има една, но съществена грешка. При кражба би трябвало да се занимават полицаите, не бащите или мениджърите, а те присъстват в едно единствено изречение като действащи герои.
    Мениджърите са откриваеми, искат среща с потърпевшите, чистят името си, ако успеят, а виж – правоохранителната система какво прави, освен да лови бивши съдружници на премиера????
    Успех на таткото и щерката!

  19. Petar S каза:

    Доколкото разбирам, Майк иска мениджърката да събере целия персонал, да ги претърси основно – мъже, жени – всички. След това да им претърси и прерови багажите, да провери боклука, да обърне заведението с главата надолу, а след това евентуално и кофите отвън, както и района около заведението, защото този, който е откраднал портфейла, едва ли би го държал в себе си!
    Аз съм бил управител в заведение и съм попадал в подобна ситуация. Търсихме, разпитвах, но не намерихме откраднати пари от едно момиче. Но не съм си позволил да преджобвам останалите. Ами я да си представим, че дъщерята на Майк е от другата страна на нещата – на нея ще и е приятно ли да я разпитват и пребъркват и обвиняват в нещо, което не е извършила и най-важното имат ли право?
    Затова има полиция! (Подкрепям и Костадин горе, който ме е изпреварил). Пуска се жалба, те отиват, разпитват персонала, ако има камери гледат и ако може разкриват. Но мениджъра няма право да тормози всичките си служители по подозрение, че един е откраднал нещо.
    А изобщо сигурни ли сме в историята, че портфейла на момичето е бил в якето, когато го е оставила на закачалката? Защото може още в градския транспорт да са и го задигнали ловки джебчии…

  20. Майк Рам каза:

    Petar S, не си разбрал правилно. Разбира се, че претърсването е прерогатив на полицията, въпреки че те едва ли ще си направят този труд. Има, обаче, и други механизми и най-простият от тях е разговор с всеки служител поотделно. Камерите също могат да се прегледат от мениджърите и от тях може да се извлече някаква информация. По-важното е да се покаже заинтересованост, отговорност и съпричастност – нещо което и самият ти отказваш като мениджър да проявиш.

    Дилемата е проста – ако крадецът остане неразкрит – значи всички служители са застрашени. Ти избираш да го оставиш на работа, вместо сам да повикаш ченгетата и да поемеш отговорността си. Това говори ясно за твоите мениджърски способности.

  21. ajaxus каза:

    Измиването на ръцете на мениджъра им е най-голямата грешка. Според мен ‘управлението’ на този бар носи пряка отговорност върху желанието за кражба на персонала си. Щом някой от сервитьорките си позволява да краде значи това не й е за първи или за последен път. Още повече! Тя/Той знае, че ще остане безнаказан/а!!!

    Мениджърите са им за яка глоба! Да възстановят парите на момичето и да сложат по-строг контрол върху техните подчинени. Това е единственият и правилен начин. Всичко друго е измиване на ръце и ‘българска работа’.

    Успех Майк!

  22. Petar S каза:

    Майк, в моята история споменах, че съм говорил със всички от персонала, но за изпечен крадец не е трудно да лъже. Не съм си измивал ръцете (@ajaxus)! Конкретният случай не се разкри, но и повече кражби не е имало в моя смяна.
    Мога и още много да говоря по темата, но с изречението „Това говори ясно за твоите мениджърски способности“ Майк ми доказва, че е склонен да обиди и да оцени един човек от половин дума, което вече ме кара да мисля че и цялата му статия е базирана на такива преценки и че е воден основно от подбуда за опетняване името на определеното заведение или на някой в него, което си е лично негов проблем и темата вече не ми е интересна.
    Дано Майк изобщо допусне коментара ми в този блог.

  23. Petar S каза:

    P.S. Майк не ми отговори дали дъщеря му е абсолютно сигурна, че портфейла е бил все още в нея, когато го е оставила в съблекалнята.
    ajaxus, доколкото разбирам, ти вече освен че обвиняваш мениджърите, имаш и версия, в която непременно сервитьор е откраднал портфейла, при това момиче. Ето как се развихрят фантазиите с такива писания!
    И откога „българска работа“ е синоним на нещо лошо?!?
    Като Българин ме е срам от такива писаници!

  24. ajaxus каза:

    @Petar S, виждам че си афектиран и се опитваш да защитиш гилдията, но не четеш внимателно „Тя/Той знае, че ще остане безнаказан/а“ и тн. Естествено, че не мога да визирам никой конкретно – но факта си е факт. В екипа на този така наречен управител(барман с няколко години стаж) има крадец!

    Неслучайно за тези управленски екипи се изисква освен дългогодишен опит, но и специален набор от умения. Затова и свестните компании харчат стотици хиляди левове за обучение на персонала и тн.

    „Българска работа“ – е нарицателно рожба само и единствено на подобно поведение и отношение на барманите с няколко години стаж(да не обиждаме повече истинските управители) в такива ситуации.

    Когато момчетата/момичетата проумеят, че в такива ситуации не трябва да се вдига само рамене, а да се действа и да се изискват мерки. Тогава ‘българска работа’ е възможно да придобие по-позитивно значение.

  25. Vince каза:

    Какво точно Ви казаха в полицията? Трябваше да настоявате, да напишете жалба и твърдо да заявите че няма да оставите работата току така. Че ще настоявате за разследване. Сигурен съм че ако сте достатъчно настоятелни разследване ще има и вероятно ще намерят кой е виновникът.

  26. Надето каза:

    Отдавна чета написаното от теб Майк, но след като прочетох формулираните 11 „заповеди”, реших, че си посгазил една от тях и си позволил обидата и болката да вземат връх. Имам пред вид думите ти : „…в „Бар на края на вселената“ всички са крадци” . За останалото съм съгласна. Радвам се, че ще си поговорите със собствениците и се надявам да има резултат, а не само желание да позачистят името си.
    Остана ми, обаче, една горчилка от коментарите. На Petar S ще отговоря, че „българска работа“ е синоним на нещо лошо от много, много отдавна. Самият факт, че именно той е допуснал, че портмонето може да е откраднато на друго място, е „българска работа“ в лошия смисъл. Защо не приемаме искреността, а сме склонни да се съмняваме.
    Наистина работа на полицията е да поеме случая, а т.н. мениджъри да проумеят упрека към тях в коментарите. Такова бездушие се шири около нас,че и него съм склонна да нарека „типично българска работа“.
    Стискам палци, Майк, да не си по-разочарован след срещата, а не мога да си представя след 5-6 дни какво могат да ти обяснят. Пък може и нищо да не разбирам от полицейска работа и да разберат кой от работещите там е лепнал такова петно на иначе красивото име на заведението!

  27. Майк Рам каза:

    Petar S, очевидно ме имаш за много тъп, щом допускаш, че мога да създам такъв скандал, без да съм сигурен къде е изчезнало портмонето. Жалко за теб.

    Второ, вчера призовах за заравяне на томахавката, докато не мине срещата ми със собствениците на заведението и не чуя тяхното лично мнение. Фактът, че ти почваш да чоплиш точно в този момент, говори достатъчно ясно за твоя морал.

    Пуснах всичките ти коментари дотук, за да могат читателите да видят ясно позицията ти, тъй като тя до голяма степен показва отношението и на мениджърите на дъщеря ми, а именно – пълен отказ от поемане на отговорност. Това е именно „българското“ качество, срещу което се боря.

    Но ако продължаваш с този подход, не обещавам, че другите ти коментари ще минат.

  28. Майк Рам каза:

    Надето, признавам, че наруших собствените си заповеди, но то е, защото съм най-обикновен човек. Ако можех да спазвам всички всеки път, сигурно щях да съм светец. За съжаление, и аз греша, както и всички други хора.

  29. Maya каза:

    Един контрапример: Преди време си забравих лаптопа в пицария „Поли“. Те не само ми го върнаха, но и предложиха да го пратят по доставчиците на храна за вкъщи да ми го донесе у нас. В този слуай изцяло аз си бях виновна и може всеки да го класифицира като безотговорно отношение към собствените ми вещи, но постъпката на екипа на пицарията беше повече от реклама за тях. Човешкото отношение винаги прави добро и трайно впечатление. Другото, което прави добра реклама не само на заведението, но и на всяка добра компания е поемането на отговорност за това какво се случва в нея.
    Надявам се това да разбера като резултат от срещата на Майк със собственика на бара „На края на Вселената“, както заради останалите настоящи и бъдещи служители, така и заради клиентите.

  30. Maya каза:

    @Petar S: Делата говорят повече от думите. За това написах и контрапримера, за да покажа, че не трябва да обобщаваме. Добрите професионалисти нямат нужда от защита. Статията на Майк не е за цялата гилдия, а за конкретна случка и конкретни участници в нея, дори и имена са написани. Като продължаваш със защитата на гилдията, оставам с впечатлението, че гузен негонен бяга.
    Но както и Майк писа в един от коментарите си: Нека не ровим в емоциите, а да изчакаме да видим резултата от срещата.

  31. Майк Рам каза:

    Днес бях на среща с двама от собствениците на заведението. Ще напиша отделен пост по темата с официални изявления от моя и от тяхна страна.

    Нямам желание да водя война срещу бара, затова прекратявам коментарите по темата. А „Petar S“ е баннат индивидуално за продължаващо разпалване на страстите.

    Имайте търпение, скоро ще видите развръзката.

  32. Pingback: За крадците, чораджиите и обикновенните тъпанари « Блогът на Максим Кирилов

  33. Майк Рам каза:

    Последен коментар: Срещнахме се с двама от собствениците на бара и разговаряхме. Резултатът от разговора ни можете да видите в следващия пост. Обещах, че повече няма да наливам масло в огъня и затова закривам коментарите към този пост. Всеки който има собствен сайт или блог е свободен да коментира там или в поста, посветен на развръзката.

    Благодаря на всички за подкрепата!

  34. Pingback: Претоварване « Блог на Zelenkroki

Коментари са забранени.