Крадци на портмонета – Бар на края на вселената

Това е история, която се случи миналата седмица, през нощта на 4-и срещу 5-и март. Дъщеря ми, която от няколко дни бе започнала работа като сервитьорка в „Бар на края на вселената“ – Младост, в края на вечерната си смяна открива, че й е откраднато портмонето от джоба на якето от служебната съблекалня. Това е мястото, където сервитьорките си държат личните дрехи и вещи, тъй като в салона работят с униформи. Там външни хора нямат достъп, следователно съвсем ясно е, че само служител на заведението е могъл да стори това.

Установявайки липсата, дъщеря ми съобщила веднага на дежурния мениджър на смяна – Поли, – която отвърнала: „Ми аз какво да направя?„. Няколко колежки се заели с претърсване на района, но, естествено, нищо не са открили. Изглежда, че това не е първият случай на джебчийство в това заведение, защото колежките на дъщеря ми веднага заподозрели една от служителките, но нищо повече не е направено.

На другата сутрин научих историята и се обадих разгневен на дежурния управител – Вяра – която отново повтори тезата, че нищо не могат да направят. Казах им, че това е несериозно – най-малкото, което могат да направят, е да направят списък на служителите, които са били в този момент на смяна, да отбележат кой кога си е тръгнал, да прегледат записите на охранителните камери, да говорят със служителите, които са били на смяна и да помолят крадеца да върне портмонето с всички документи в него. Те са важни за нас, така че можехме да му простим за откраднатите пари – те и без това бяха малко.

Освен това им обясних, че след като не са подсигурили достатъчно шкафчета, които да се заключват, а са оставили дрехите на новопостъпилите сервитьорки да висят на една закачалка, значи самите те са създали предпоставката за извършване на кражбата, следователно носят голяма отговорност за случилото се. Отговорът на поредния сменен управител – Николай – отново беше, че не могат да носят отговорност за това, че някой краде в собственото им заведение и че нищо не могат да направят. (!?!)

Питам се: защо толерират подобно поведение и защо се опитват да се измъкнат от отговорност? Повтарянето на една и съща малоумна фраза говори, че тези, така наречени мениджъри, всъщност са абсолютно неспособни да вземат каквито и да е управленски решения, нито пък да носят отговорност за тях.

Оказа се, че те дори не са си направили труда да се обадят на хората, които са били на смяна и да направят някакъв опит да съобщят, че ако портмонето бъде върнато, няма да има последици за крадеца. При посещението си в полицията, разбрахме, че тя също няма никакво желание да се занимава с този случай, освен ако в портмонето не е имало много пари, и ни казаха просто да си извадим нови документи.

Парадоксалното в цялата ситуация е, че в крайна сметка потърпевшият (дъщеря ми) е принуден да напусне работа, а крадецът все още работи в това заведение. Ето това ме изумява. Не мога да разбера как е възможно да прикриваш един крадец, който ти прогонва служителите и уронва имиджа на фирмата, вместо просто да го изгониш и да покажеш, че си държиш на името?

Подозирам, че основният мотив за опитите да се потули случката (освен тоталната управленска некадърност) е страхът да не се разчуе по-нагоре. Това е изключително погрешна стратегия, като се има предвид какво може да направи човек днес само със средствата на интернет. Наистина не мога да проумея как може да си помислиш в днешно време, че като не направиш нищо и нещата ще се покрият и уталожат?

Да, аз вероятно няма да получа справедливост, но поне историята няма да остане скрита. Ще разкажа тук, в блога си, всичко, което мисля за поведението на тези хора и ще направя така, че тази история да стигне до колкото може повече хора, включително и висшите мениджъри и собствениците на „Бара на края на вселената“. Ако са разумни мениджъри, ще намерят начин да накажат както крадеца, така и страхливите си служители, които се опитват да го прикриват. Ако ли не – това ще докаже със сигурност, че кражбата между служители се толерира на най-високо ниво в това заведение.

Ако днес са откраднали едно портмоне, утре ще откраднат целия оборот и ще натопят някое невинно момиче. А вдругиден ще започнат да преджобват и клиентите. Колко му е?

Не знам кое момиче ще се навие да отиде да работи там, като знае, че утре може да се окаже без пари и документи посред нощта и шефовете да й кажат: „Ми, оправяй се. На мен не ми пука.“ Що за фирмена политика е това?

Не съм хейтър. Позитивен човек съм, затова и толкова дълго се борих със себе си как да постъпя. Изчаках няколко дни да ми премине силния гняв и съм пренаписвал този текст три пъти, докато уцеля верния тон. Но такава наглост и безочие не съм срещал досега. Не е толкова важно, че някой е откраднал едно портмоне. Както казват полицаите, това може да се случи и на улицата. Проблемът е, че не се е случило на улицата, Случило се е на работното място. Там, където фирмата-работодател, носи отговорност за условията на работа. И точно там, всички мениджъри на тази фирма категорично отказват да поемат тази отговорност. Ето това искам да се промени.

Затова ви призовавам – не ходете в „Бар на края на вселената“! Там крадат! И не само това – там се подиграват с вас. Там се мислят за недосегаеми. Само че не са. Днес всеки има възможността да изкаже своето мнение и да разкаже своята история. Да си мислят, че всичко ще се потули е илюзия. Аз ще продължавам да пиша за тях докато нещо не се промени в това заведение. Докато не разкрият кой е крадецът и кои са неговите покровители и не ги уволнят.

В момента в „Бар на края на вселената“ работят крадци и това е факт. И той няма да се промени, докато те се покровителстват от мениджърите на заведението. А щом го правят, за мен това значи, че в „Бар на края на вселената“ всички са крадци. Оттук нататък топката е в тях. Те трябва да направят нещо и да докажат, че не е така.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Лични, Общество и нрави и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

74 Responses to Крадци на портмонета – Бар на края на вселената

  1. Michel каза:

    Добре казано! да видим, дали ще те чуят…

  2. longanlon каза:

    страхът да не се разчуе нагоре за инцидента може най-лесно да бъде преодолян, ако сам го „разчуеш“ нагоре с няколко писма до шефовете, в които не забравяй да посочиш името на дежурния мениджър 🙂

  3. legrandelf каза:

    K1LL, K1LL, K1LL 🙂

    Но пък… защо да не се ходи в заведението? Навсякъде може да те джобнат, даже и служители 😉

    Блогмастъра ти дава правилен съвет 🙂 Избложи дежурния CEO 😀

  4. Martin каза:

    Започнах да чета историята с надеждата, чв в края ще стигна до щастливия развой в който портмонето е върнато, но уви.

    Успех в битката, аз в този бар не съм и стъпвал, а след написаното нямам и намерение!

  5. The_Brain каза:

    Харесвам „Бар накрая на вселената“, даже не просто го харесвам, това е едно от любимите ми заведения. Случката разказана от Вас е меко казано отвратителна.
    Посещавал съм заведението в Младост само няколко пъти, но наистина прави впечатление разликата в персонала там и в останалите два бара. Отношението не е същото, няма ги усмивките, барманите си правят каквото си поискат, ако щете дори тоалетните не са чисти, както в другите заведения от веригата.
    Когато правиш верига от верига от заведения е много важно да подържаш еднакво ниво навсякъде (добър пример е Happy). Апелирам към собствениците на бара да направят две неща. Първо да се погрижат случката описана по-горе да не остане просто един инцидент – това е знак, че много неща не са наред. И второ да се постараят барът в Младост да заприлича поне малко на другите два. Клиентите го заслужават, а вие сте длъжни да им го осигурите.

  6. Petar каза:

    Същия този умерен тон в мен се прероди в омраза и желание за справедлива мъст към тези лъжци и аморални мениджъри. Успех и ще помагаме!

  7. Marina каза:

    Браво, че сте описали така подробно цялата мизерия и безхаберство на ситуацията. Аз в това заведение няма да стъпя, надявам се и други хора да реагират правилно! Пожелавам само подобни истории да останат по-скоро изключения, отколкото правило за работна среда, екип и принципи на работа…
    И успех на дъщеря ви!

  8. ралица христова каза:

    поздравления!нека има повече бащи като теб,майк!

  9. radislav каза:

    Ей, на човек лошо да му стане от глупави мениджъри, които собствения си задник не могат да опазят, а управляват и други хора.

    Мисля, че вече им пука.

  10. Винаги може да се направи нещо – ако ти пука!

    А ако не ти дреме – рано или късно ще се озовеш от другата страна на барикадата. И ще разбереш, че…“каквото повикало – такова се обадило!“.

    Който е безразличен към чуждото нещастие – да не чака съчуствие когато мечката заиграе и в неговия двор!

    Майк, постъпваш правилно – мълчанието само дуплицира безразличието!

  11. Макс каза:

    Наистина Майк, в нашата родина всеки бяга от отговорност, като дявол от тамян. Във всички аспекти на живота ни липсват хора, поемащи отговорност. Много от българите не си харесват работата и гледат само кинтите и да свърши работния ден, но въпреки това не са активни да си търсят ново поприще и вегетират цял живот. На такива хора не може да се обясни нищо с думи. Те разбират само от бой, защото са убедени, че тяхното поведение е правилно. Не си заслужава да се маризят нито крадеца нито управителите, заради портмонето, обаче у вас остава чуството на потърпевши от престъпление, което е кофти и то много.

  12. radislav каза:

    @ Макс – еххх, каратето балет не става – и аз съм така 😛

  13. Иван каза:

    Не разбрах само дали (подобно на мениджърката, която продължава да смята, че нищо не може да се направи) дъщеря ти продължава да смята, че е нормално да си оставя портфейла без надзор в достъпно на много хора помещение. Или както казват американците: Fool me once, shame on you; fool me twice, shame on me.

  14. Майк Рам каза:

    @Иван, тя си взе добра поука от случката, но това помещение е служебно и отговорност за реда в него носят точно мениджърите. Ако ти си оставиш палтото на закачалка в офиса и оттам ти откраднат портфейла, значи нещо е криво в цялата организация. Едва ли вината е само в теб. Ти имаш доверие както на хората, които работят заедно с теб, така и на шефовете, че работното ти място е сигурно.

  15. Biser каза:

    Правилно е да се споделят подобни нелепи ситуации. Ще помогна с разпространението на тази история. Твърде безотговорно и дразнещо поведение.

  16. Мартина Иванова каза:

    Безобразие и тотално безхаберие от страна на т.нар. мениджъри! За пореден път се убеждавам, че на позициите „мениджър“ и „управител“ в заведения масово се назначават некомпетентни и неопитни хора.
    Съвсем не приемам последния коментар на Иван – първо момичето не е имало друг избор, няма къде другаде да остави личните си вещи, и второ – все пак се предполага, че служебните помещения са сигурни!
    И въпреки това – хора всякакви, не може всичко да се контролира – станало е. Но Защо никой не си е направил труда да предприеме адекватни мерки? Ето това е най-възмутителното в цялата история…

  17. Останах с няколко въпроса, които могат да се квалифицират, като риторични. Кой и как в тази фирма прави подбора на кадри. Какви са критериите да бъде назначен МЕНИДЖЪР. Какви са правата и задълженията на хората, заемащи тази позиция… Майк – от гледна точка на кариерен консултант, би ли препоръчал на някой да кандидатства там за тази позиция? Бих могла да задам още няколко, но осъзнавам, че това няма да помогне.

  18. Иван каза:

    Майк, напълно си прав за кривата организация. Но … докато нея човек принципно не може да я оправи, то можеш да оправи себе си, т.е. да престанеш да е свързан с нея. В този смисъл: БОЙКОТ на Бар в края на вселената!

    А за мойто палто ще ти кажа следното: 300 кинта, чисто ново и наистина го оставих на закачалката (без портфейл, естествено, портфейла ми е на гъза и е като него – никому не го давам :-)). До вечерта любезни колеги му бяха срязали яката. До една седмица напуснах кривата организация (която още няколко месеца продължи да се гордее, че по продажби през последните няколко години била най-голямата финансова институция в света, докато не се наложи родината й да й помага). Иначе няма да я казвам коя е 🙂

  19. Pingback: Колегите са крадци! | Свежа Идея - Статии за маркетинг, мениджмънт, бизнес

  20. Све каза:

    След споделеното от Майк започвам да си задавам въпроса дали и в други заведения няма сходни практики. Мисля, че в България сме свикнали да си мълчим за тия неща, за да не „натопим някой невинен“ но май за да достигнем по-доброто ниво на обслужване и качество е добре да си споделяме подобни случки, колкото и грозни да са те 😦

  21. Деси каза:

    A Вие говорихте ли с генералния мениджър на веригата? Ако и там получите същия отговор, редно е да ги всетнете, че ще говорите с адвокат. Все пак обаче, трябва да призная, че вина има и у дъщеря ви, тъй като пари и документи винаги се носят със себе си – личната карта, например ПО ЗАКОН се носи винаги със себе си. В същото време обаче привествам идеята да разпространите разказа за тази случка на повече места в интернет.

  22. Майк Рам каза:

    Аз също имах такива терзания и се чудех дали въобще да раздухвам тази история, при положение, че най-вероятно нищо няма да се промени. Но все пак мисля, че точно за този тип „мениджъри“ е важно да разберат, че тази титла е свързана с отговорност и те трябва да си я понесат.

  23. john каза:

    имам чувството че всеки втори е мениждър в тая държава, само шефчета има, а всичко си е на самотек……..и така ще си и остане…..

  24. Мая каза:

    @Иван: Мисля, че е добре да кажеш името на организацията, в която ти нарязаха палтото. Така ще направиш добро на останалите хора, които не знаят как е и могат да се излъжат и да отидат там, но това все пак си е твое решение.
    Моето мнение, че не трябва да си мълчим когато ни се случват подобни неща. Да, съгласна съм, че първата стъпка, която правим за себе си е да се разделим с подобна организация, но това не е достатъчно за да променим ситуацията. Най-малкото, което можем да направим за другите е да ги предупредим.
    Вярвам, че има и много други неща, които можем да направим, при това мирно и съвсем законно. Не искам да оставям дъщеря си да мисли, че нищо не може да се направи и просто се случват гадни неща, за които обществото и институциите нехаят, защото утре тя ще управлява това общество и трябва да вярва, че то може да стане по-добро.

  25. Milena каза:

    За съжаление това е реалността в България.Крадат те и ако е възможно да си мълчиш 😦 Надявам се ситуацията в която се намирате да има някакв нормален край!Много е нагло да работиш някадъде,където и да е и да те крадат,незвисимо дали по този глупав начин или да речем когато не ти платят заплата,осигуровки и други такива!Пожелавам успех,дано портмонето се намери,а крадаце да получи заслуженото.На този свят всичко се връща рано или късно …..

  26. Светла каза:

    Поздравления за поста, Майк. Заслужава си историята да се разчуе. Ако една компания е неспособна да защити едни свои служители от други, това говори много зле за нея. Откакто съм на настоящото си работно място, започвам да свиквам с атмосферата на доверие, с което никой не би помислил да злоупотреби. Прекият ми шеф например, с когото сме в една стая, си държи личния лаптоп на бюрото и не си прави труда да заключва, когато излиза. Аз си държа якето в коридора, защото в стаята закачалката е малка, а сме трима души. Понякога в якето е и портмонето ми. Сещам се да го взема у себе си само когато има някакво публично събитие с много гости в сградата.

    Дано, ако не друго, публичността накара бившите работодатели на дъщеря ти да си променят поведението.

  27. Майк Рам каза:

    Деси, ако му имам координатите, ще се свържа лично с него. За съжаление, локалните мениджъри се опитват да потушат скандала и не ми дадоха негови контакти. Писах писмо до общия адрес на централния офис, но все още нямам отговор.

    Колкото до вината на дъщеря ми – не бих употребил точно тази дума, при положение, че в заведението има изискване да се носят униформи, които представляват къси поли, в които е трудно да набуташ портмонето си.

    По принцип, в съблекалнята има шкафове с ключалки, но те не са за всички. Новобранците си слагат дрехите на общата закачалка, където няма никаква защита.

    Според мен преди да се случи подобно нещо, правилните подходи на управителите са били два: или да купят шкафчета с ключалки на всеки, или да им предложат експлицитно да съхраняват ценните им вещи в сейф.

    А след случката, тъй като и двете неща не са се случили, трябва да поемат отговорността си и да положат усилия да разкрият крадеца и да го отстранят от заведението, за да докажат пред служителите и клиентите си, че подобно поведение не се толерира.

    Те, за съжаление, и това не правят.

  28. Румяна каза:

    Преди няколко години една приятелка искаше да започне работа там (но в Студентски град). Ми им съдовете „пробно“ няколко дни, без да й платят, после й казаха, че позицията се закрива и няма да наемат хора. Естествено, обявата за работа стоеше непрекъснато в следващите няколко месеца – кой знае колко студентки са работили „пробно“ за позицията, за която заведението няма намерение да наеме човек.

    Случаят е различен, но заведението е същото – явно когато управителите са некоректни в едно отношение, са некоректни и в други.

    Поне да бяха казали, че ще се опитат да открият крадеца – и едва тогава да вдигат рамене, че нищо не са успели да направят…

  29. Momchil Pekov каза:

    Много смърди на кенеф в бара на края на вселената на Графа, чак им се чудя на хората, които влизат вътре.

  30. Любо каза:

    Хм… неприятно, но наистина, защо призива е да не се ходи в заведението??? Това трябва да е отмъщение или? Както някой по-горе каза – може да те джобнат навсякъде. По скоро призива би трябвало да е за помощ а не за отмъщение. Аз на драго сърце мога да помогна, като раздухам случая по мрежата. Това заведение има фенстраница и във FB. Попитах и там какво точно мислят за случая, пък да видим. 🙂
    Успех.

  31. Анoнимен доброжелател каза:

    Като стана дума за добри мениджъри и шкафчета, ето какво казва разузнаването за Вътев, собственика на Тандем. За да не си слагат (съотв. забравят) работниците му закуските върху покрива на шкафчетата (и така да скапват хигиената в месозавода) той купил шкафчета със скосени покриви. Ето това е истинския собственик и мениджър – мисли за всичко. Или както Питър Дракър го е казал: „отговаря за цялото“.

    Майк, по твоя въпрос разузнаването казва, че собственик на заведението е фирмата „Догма” ООД, ЕИК 130277824, със собственици и управители Веселин Панев Панчев, Христо Вълчанов Вълчанов и Бойко Петров Цвятков. В Търговския регистър са дали адрес office@preciz.bg. Търсиш ги на телефони (02) 9809131; 9625541.

  32. Жоро каза:

    Това заведение явно още е пропаднало!

  33. За мен основният проблем в тази случка е, че невинният е виновен, а виновният – ненаказан. Това тежи най-много в тази страна. Иначе винаги може някой да открадне – но не навсякъде всеки може да обвини теб за това, че са ти отраднали нещата. Майк с теб сме, тези от бара и другите като тях трябва да научат, че всяко безхаберие има край.

  34. павлина каза:

    Сутуацията не е нелепа, както я нарича Бисер, а направо отвратитилено типична. Но в цялата история за мен най-потресаваща е реакцията на полицията. Всичките тези мерки, които Майк предлага, трябваше да дойдат от полицията и вместо да си седят на …, да се опитат поне да предупредят т.нар. менажери да си гледат съвестно работата.Но у нас всичко е „куче влачи – диря няма“. Единственият изход е в описването на всички подобни истории и най-широкото им популяризиране. Май наистина блогърите са по-умни, по-честни и по-инициативни от журналистите.

  35. Подобно нещо ми се е случвало 3 пъти – на работното място и като клиент на заведения, и съм сменила 3 лични карти! Затова вече не нося портмоне. Не можем да спрем кражбите по света, но не трябва и да сме от хората, които толерират и прикриват крадците! Така че, въпросния бар да си поеме отговорността навреме, преди да му се срине репутацията.

  36. Skunksa каза:

    Мениджъри на подобни заведения са бивши сервитьори и бармани, задържали се на работа повече от три-четири години, какво очаквате от тях?

    За жалост Майк е прав, че когато искат от теб да си с униформа – трябва да ти осигурят място, където да се преоблечеш и да си оставиш личните вещи, което да е и защитено. За жалост практиката е друга и подобни материали и даване на гласност са единствения метод, който да накара някои позакърнели мозъци да се събудят и да видят, че тяхната наглост е просто прекалена.

  37. stefan.rusev каза:

    Майк, аз смятам, че са виновни шефовете. Те са причината.

    Като по-малък тренирах футбол и един ден ми изчезнаха пари от портомонето. Не бяха много и се чудях какво да направя. Треньора ме видя, че умувам нещо и ме пита какво става. Разказах му. Всички бяха привикани и директно притърсени – парите се откриха. Момчето повече не стъпи в съблекалнята – беше му забранено да идва.

    Може и да е крайно решението. Но беше ефективно.

    Ще помагам с популяризирането на статията.

  38. ajaxus каза:

    Доколкото съм запознат с начина им на работа тези така наречени ‘Управители’ са чиста проба бивши сервитьорки и бармани с по-дълъг стаж.

    Дано писмото ти към по-висшите мениджъри има ефект.

  39. Мариана каза:

    Наистина живеем в някакъв абсурдистан, не в цивилизована държава. Тук на честния човек му се случват абсурдни неща. Дано призива да не се посещава това заведение даде резултат – подкрепям го!
    „колежка“ пенсионерка заформи интрига толкова абсурдна, че никой здравомислещ човек не би я приел, но – директора ме наказа без причина. Разбира се,има справедливост -/разболяха се за месеци/ провидение ги наказа и двете – злобата привлича нещастия. Така че, горе главата и весели мисли – това е кредото на добрите.

  40. Бориславка каза:

    а нямат ли камери в служебните помещения? ако нямат, могат да си сложат, ето това могат да направят? ако един крадец знае, че има камера, би ли откраднал?

    мисля си обаче, че всеки има лична отговорност към собствените си вещи. аз не бих си зарязала ценните вещи някъде, където работя само от няколко дни. не може човек да има безпрекословно доверие на недотам познати хора, какво като са й колеги?

Коментарите са изключени.