Развръзката на историята с портмонето

За пореден път се оказа, че светът е малък. Оказа се, че аз и собствениците на „Бар на края на вселената“ имаме обща познат – Александър Александров, – който не само е добър професионалист в PR-а, но и наистина имаше голямото желание тази история да завърши разумно и с взаимно разбиране, поради което спомогна за осъществяването на контакт между нас и уговарянето на официална среща.

В четвъртък, 11.03.2010, тази среща се състоя. На нея присъстваха двама от собствениците на Бара – г-н Христо Вълчанов и г-н Бойко Цвятков. Тяхната позиция беше също заредена с много емоция и разговора тръгна доста трудно.

Все пак, успяхме да изложим позициите си и накрая дори стигнахме до „извънсъдебно споразумение“. Те декларираха лична отговорност за случилото се и категорично заявиха, че в заведението не се толерират кражбите и че за това са въведени стриктни процедури. Г-н Цвятков заяви, че тези процедури очевидно не са съвършени и че той, като техен автор носи пълната отговорност за случилото се. Днес, увери ме другият съсобственик – г-н Вълчанов – процедурите продължават да се подобряват, а за всички управители са планирани специализирани мениджърски обучения, особено за справяне със случаи на недоволни служители или клиенти.

В заключение, и двамата собственици застанаха зад твърдението, че дори и да са допуснали управленски грешки и не са показали нужната съпричастност към проблема на дъщеря ми, управителите на смяна в Бара в Младост са постъпили коректно като са спазили процедурите.

Моят ангажимент беше да се извиня за обидните квалификации по техен адрес, които написах в предишния пост под влияние на обзелата ме емоция. И тук го правя официално: извинявам се на управителите Поли, Вяра и Николай за това, че ги обвиних в толериране на кражбите и че употребих по техен адрес думи като „малоумни“ и „крадци“.

Г-н Христо Вълчанов даде един доста добър пример за това кога и как се подобрява начинът на работа в авиокомпаниите – когато стават катастрофи със самолети. И двамата се съгласихме, че случката с изчезналото портмоне на дъщеря ми от служебната съблекалня е подобен вид катастрофа, благодарение на която всички научихме важни уроци. Той демонстрира съпричастност и професионализъм, лично пое вината за случилото се и също поднесе своите извинения, за което искрено му благодаря.

Не мога да не призная, че мениджмънта на заведението реагира доста бързо и днес вече има нов шкаф за дрехите на стажантите, а в допълнение, всички служители са инструктирани да предават ценностите си на сменния управител, за да бъдат по-добре съхранявани.

Тъжното е, че трябваше първо да бъде откраднато едно портмоне и да се вдигне скандал, за да се случат тези подобрения. Тъжното е, че въпреки бързата реакция и отговорното поведение на собствениците, в очите на някои от тях виновните за всичко сме аз и дъщеря ми. Ние загубихме, но се надявам, че всички настоящи и бъдещи служители в Бар на края на вселената ще се чувстват по-сигурни и по-защитени.

Благодаря на всички за подкрепата! За мен този случай приключи. Не искам повече да се ровя в мръсотия и не искам да разпалвам омраза и негативизъм. В семейството ми искаме да забравим за портмонето и за всичко, свързано с него. Вкопчването в такива негативни случки не носи нищо добро. Гледаме напред и се опитваме да бъдем по-добри.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични, Общество и нрави и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

36 Responses to Развръзката на историята с портмонето

  1. Събина каза:

    А в крайна сметка разбра ли се кой го е взел? Ако има и предни кражби може просто да се види чия смяна съвпада.

  2. Майк Рам каза:

    Не се разбра, но и не искам да ровя повече.

  3. fen каза:

    Сега остава дъщеря ти да си намери хубава работа. Успех.

  4. Biser каза:

    Чудесно! Не съм и очаквал да се случи нещо повече и ме радва, че се е получила подобна развръзка. Щом се е стигнало до промени, значи е имало полза от случая(макар и той като цяло да е във вреда на семейството ти). Пък и наистина и двете страни са научили по нещо. Комуникациите днес са голяма сила и не бива да се правят компромиси.

  5. dimitkoster каза:

    И най-важната поука от цялата тази работа е, че когато човек си мълчи (както правят 90% от потребителите или служителите) нищо няма да се случи. Когато човек започне да си търси правата и вдигне врява нещата се оправят. За съжаление докато не се „разсмърди“ работата няма да има резултат.

  6. radislav каза:

    Супер, радвам се, че нещата са се развили добре.

  7. Мая каза:

    Хубаво е, че има промени към по-добро. Мъдрите хора се учат от грешките си. Дано и в този случай да е така и собствениците и управителите в бара на края на Вселената да успеят да подобрят работата си, за да имат доволни служители и клиенти.

  8. dzver каза:

    Със съд ли те заплашиха, да пишеш тоя пост, без реално да е имало полза (не се споменава нищо за възстановени разноски и т.н.)?

    BTW, в Младосткия „Бар на края на вселената“ правят много вкусни и ужасно евтини клуб сандвичи ;-P

  9. Светла каза:

    Стига бе! Светът наистина е малък – този Александър Александров много прилича на най-добрия ми приятел от началното (118-то) училище (и в известен период след това) Сашко. Май че дори е същият. Само че аз тогава не бях Енчева… Много поздрави на Сашко от мен – ако е той, както предполагам, ще се сети за мен и без фамилията.

    Извинявам се за оф топика, ама светът наистина е малък…

  10. Ива каза:

    браво, Майк! 🙂

  11. Мартина Иванова каза:

    Отговорът на единствения разумен въпрос, който се надигна в мен го разбрах от две точни думи разменени между dzver и Майк.
    Жалко…
    „Разумна“ била развръзка 🙂
    Ами да са живи и здрави…
    Стискам палци дъщеря ти да си намери свестна работа при свести хора и скоро да забравите цялата разправия.

  12. Мартина Иванова каза:

    Btw – Светла, кой випуск от 118? 🙂 Че нещо се събрахме повечко 🙂

  13. Светла каза:

    Ами аз завърших 1992 същото 118-то, след като не ме приеха във Френската, а Сашко отиде след 7-ми или 8-ми клас в „Електронни системи“.

  14. Bear каза:

    Аз съм фен на видеонаблюдението…
    Не познавам заведението но съдейки от множество други заведения/магазини/квартални магазинчета и магазинченца… най-вероятно в заведението има множество камери… защо да няма и там където се съхраняват вещите (ако отговора е „защото е съблекалня“ … ми едно параванче би решило „проблема“ перфектно а останалата част да е под видеонаблюдение…)
    „решението“ да се предават ценностите на управителя … е странно (бих казал „малоумно“) – да кажем че предадеш „ценността“ пари, бижута или нещо друго…
    а останалото??? което не е ценност??? Якето ти да кажем??? Него … вълци (мечки ;)) го яли.
    Струва ми се че би било даже по-кофти ако младо момиче остане без връхна дреха при -15 в 2 часа през ноща и трбява да се прибира до другия край на града.
    Остава и въпроса за конфиденциалността… ако не искам управителя да знае че нося портфейл с 5000лв този ден???

  15. ssk каза:

    Пречупили са те с празни извинения и един шкаф.
    Но пък разбирам нежеланието ти да се бориш повече.

  16. Biliana каза:

    Аха? И какво прави момиче, и нейните родители, съответно, което ще отиде също да работи в това заведение /или друго, това изобщо няма значение/, и нейните родители НЕ познават някого, който познава собствениците?

  17. Filip каза:

    Мизерници.

  18. Майк Рам каза:

    Биляна, човек трябва да се шуми и да си търси правата (доколкото му стигат силите). Това, че аз имах общ познат с тях, е чиста случайност.

  19. Майк Рам каза:

    На срещата ни (съзнателно или не) беше изиграна сценката с доброто и лошото ченге. Доброто ченге беше добро и искрено и аз му повярвах. Фактът, че веднага са предприели мерки за подобряване на сигурността (има и такива, за които не знаете), говори, че им пука. Това е някаква гаранция, че подобни случки ще бъдат все по-редки.

    Лошото ченге беше лошо и също беше искрено. То ме заплаши със съд, въпреки че нямат почти никакви основания, но аз прецених, че нямам сили да водя подобна война, а и за мен няма полза. Само мисълта за това колко е безпомощен човек в такава ситуация, ми отнемаше съня цяла седмица. Приех, че хората са искрени в намеренията си и очаквам да покажат и следващите си стъпки в тази насока пред обществеността.

    Затова ви моля и вас: нека не разпалваме злоба и гняв. Радвам се да споделяте вашето мнение, но избягвайте обидните квалификации. Трупат се на мой гръб. 😦

  20. dzver каза:

    Човек трябва да подбира битките, които води.

    При съдене имаш срещу себеси пари, мутри и адвокати – лоша комбинация, когато доказателствата и мотивацията ти са слаби ;/

    Въпреки това си можел да поискаш обезщетение 🙂

  21. Майк Рам каза:

    Не съм очаквал обезщетение. То няма да върне нищо.

  22. Светла каза:

    Взимам си думите назад – видях профила на този Александър Александров във Фейсбук, завършил е във Варна, не е онзи Сашко. Ама много ми заприлича! Като не съм го виждала повече от 10 години, така е…

  23. Макс каза:

    Майк, не се тормози. Една от целите ти е постигната. Другата, така или иначе не можеше да я постигнеш, така че всичко е нормално. Написахме много мнения, относно заведението и всичко е ясно. Имаш морално удовлетворение от повишаването на сигурността и друго от показване на твоята сила в Интернет. Смятам това за възможната добра развръзка. Остава да се преборите с безсилието на потърпевши от престъпление и последвало безхаберие, но вие заедно ще го преодолеете. В предишни коментари споменах за „българското“ решение, но не си струва. Слушай старото ченге 🙂 Успех на теб и семейството.

  24. зен каза:

    Абе големи мАнаЖери сте 🙂
    Няма що…

    Ето Ви решението, просто и логично.
    Портмонето е изчезнало в определена смяна. Пита се потерпевшия за сумата която е била в портмонето, ценни вещи и тн. Смята се колко, ще излезе и направата на нови документи. Прави се събрание, на което се излагат фактите и се дава срок, просто от някъде да излезе портмонето. Съобщава се още, че ако не се намери дотогава, парите се удържат от персонала, който е бил на смяна – по равно от всички.
    Така се прави, просто за да управляваш, не се иска само виШо икономическо.

    Айде със здраве.

  25. Филип каза:

    Майк, негативните коментари няма как да се трупат на твой гръб, защото ти ясно си заявил своята позиция. Аз си заставам зад думите с моето си име и ако се чувстват обидени това е тяхно право. За мен да заплашиш със съд човек, който е пострадал заради твоя грешка, е не само мизерно, но и нагло. Това не е поведение на достойни хора. И е хубаво читателите ти да го разберат, а не да си мислят, че всичко е тип-топ. Ясно е, че няма да тръгнеш да се занимаваш точно в този момент със съдилища, но поне истината да излезе наяве. Поздрави.

  26. Графът каза:

    Подкрепям, Майк, Вашето решение.
    Всъщност Вие направихте това, което можеше да се направи. А от срещата става ясно, че отношението в случая явно си е атмосфера във фирмата. На собствениците нищо не им пука, освен от шума, който се вдигна публично (никой не може да каже колко хора са узнали за този случай). Това е очевидно, иначе щяха да държат друг тон.
    Забравете по-бързо случая.
    А заплахите са балон – кражбата така или иначе е факт и раздухването му от тяхна страна ще е огромна глупост.

  27. Pingback: Наивници « Блог на Zelenkroki

  28. Ти и дъщеря ти губите – портмонето не ви е върнато, нито изгубените нерви и време.

    Собствениците на заведението също не са спечелили много – от цялата „реклама“.

    Но все пак има и печеливши! Т.нар. „гражданско общество“ – в „тая държава“.

    Щото ти им (ни) показа, че има и друг начин! Освен само да псуваме…или да се правим на(или да стигаме до)мутри…

    За което имаш моето „Браво!“.

    (и една бира, разБИРА се…)

    😉

  29. dzver каза:

    Няма никаква победа на гражданското общество тук.

    Победата би била извършителят да бъде заловен, заведението да не бъде дискредитирано, а Майк Рам да не бъде натирен в 9-та глуха за моментната загуба на самоконтрол и да се чувства зле следващата една година от „поставянето на място“.

    Заведението е дискредитирано, Майк Рам – поставен на място, а крадецът още работи в мазата на ХМС.

    PS. ще го хванат, убеден съм, така че накрая всички ще са изгубили.

  30. Michel каза:

    Почти всички са изгубили всъщност… Все пак, Майк, опитът ти е добър… да което „браво“!

    1) Портмонето откраднато, но крадецът няма да бъде търсен, а ще продължи да си работи спокойно където и сега, под покровителството на „висшите мениджъри“.

    2) Майк Рам беше заплашен да си замълчи и да си предоднесе извиненията на „висшите“ публично, което той и направи. Само защото посмя да каже истината и да поиска някакво извинение, решение, обезщетение. Нещо, което не получи и няма да получи…

    Това е положението. Ще те заплашат със съд, Майк, но друго няма да видиш…

    Браво…

    Егати сме и гражданското общество у нас, егати и фирмите, егати и мениджънта… 😦

  31. mimi каза:

    Маик това което ти се е случило е ужасно.На мен сащо ми се случи нещо такова.Най- доброто което можеш да направиш е да продължиш живота си.Така както преди е било.Ти изобщо не си губещ!Губещият е крадеца.И аз съм сигурна че в този момент го гризе съвеста и много съжалява за за постъпката си. И щом работи там значи всеки път щом види вас или дъщеря ви ще се сеща за това.Управяи те се скоро!

  32. bph каза:

    Колелото на живота се върти…
    Сигурна съм, че времето ще покаже, че си е заслужвало и се надявам нотката на горчивина и безпомощност, която долавям, да избледнее и изчезне.
    Поздравления за достойнството, с което успя да преминеш през всичко това и най-важното според мен – примера, който даваш на дъщерите си.

  33. Бивш служител каза:

    Работил съм в това заведение преди повече от 3 години , но в това в центъра . Там пак се получиха същите случаи на кражби в служебната съблекалня . Управителите тогава , обаче си бяха управители 🙂 . И точно такъв човек се зае да разкрие нещата и го направи . Откриха предполагаемият виновник като му направиха постановка с белязани пари и тои се хвана . Управителят заедно с момчетата от охраната го „посъветваха“ да напише пълни самопризнания и му дадоха срок от един ден , в който ако не върне всички откраднати пари ще има тежки законови последствия . Целият проблем се реши за няма и един ден . Всички пари бяха върнати

  34. Майк Рам каза:

    Вашият пример е описва точно правилното (според мен) поведение на един мениджър, отговорен за работното място и за екипа, които управлява. Точно такова поведение очаквах и от управителите в Младост, но не се получи. Днес май времената са други.

  35. Бивш служител каза:

    И времената са други , и служителите са други . Просто и тази фирма , както и повечето фирми , явно се погрижи стойностните хора , да не работят вече там , а да се назначават за мениджъри хора , които на две магарета сламата да не могат да разделят 🙂 . То е ясно , че така трябва да се постъпи , за подобно нещо полицията просто няма да си мръдне пръста , а и да се опита , не може да направи много . Проблемът трябва да се реши на място и между колектива . Лично според мен подобен виновник , трябва да се предаде и на полицията , но тогавашният управител освен всичко друго беше и много добър човек и реши да му спести това „удоволствие“ , нооо и тогавашните охранители си бяха сериозни говеда , така че не мисля че си е изкарало зле крадливото момче 🙂 .

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s