Когато попаднах на това заглавие, реших, че това е някаква автобиографична книга. Познавам автора й – Бранимир Събев – той има много интересен блог за книги и знам, че е заклет фен на творчеството на Краля. Оказа се, че книгата „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ е сборник с негови разкази, който имах удоволствието да прочета наскоро.

Хората, които познават автора, със сигурност ще открият множество автобиографични елементи почти във всеки разказ, но за мен беше много приятна изненада да открия, че Бранко е не само ценител на качествената литература, но и автор със завидни умения в занаята. Разказите очертават един доста дълъг период от време и читателят може да види как се е развивал талантът на автора с времето. Хубавото е, че с опита писането му става все по-добро. Бранко показва изключително умение да борави с думите и разказите му са много увлекателни и се четат с голяма лекота. Аз самият прочетох книгата буквално на един дъх.

Признавам, че фентъзито не сред най-любимите ми жанрове, но въпреки това ми беше много приятно да я прочета, а в нея има разкази и в други жанрови категории, като хорър и мистерии, така че всеки може да открие нещо за себе си. Аз много обичам историите с неочакван край и може би затова най-много си харесах разказите „Към Ада“ и „Любов моя, ангел мой“, в които темата за отмъщението е развита много елегантно. Заглавният разказ ми беше интересен с включването на истнски лица като Адриан Лазаровски, авторът на „Завладей българките“, наред с и измислените герои. Забавното е, че в разказа даже има персонаж с името на самият автор в ролята на шофьор на камион с важно за развитието на сюжета участие. В последния разказ пък има сцени, включващи секс в най-разнообразни форми и участници с толкова мощен еротичен заряд, та чак настръхнах, докато го четях. Наистина има за всекиго по нещо 🙂

Учудих се колко много ми хареса книгата и как набързо я изгълтах. Аз съм от хората, които не харесват много съвременната българска литература. Споделям мнението, че голяма част от авторите са саможиви и самовлюбени, напълно изолирани от реалния живот, който се случва край тях. Но книги като „Човекът, който обичаше Стивън Кинг“ на Бранимир Събев ме опровергават и показват, че има талантливи млади автори в България, чието творчество си заслужава да се издава и да се чете. И това много ме радва. Сигурен съм, че и на вас книгата много ще ви хареса. Надявам се Бранимир да продължи напред и скоро да ни зарадва с нещо ново и все така добро. Желая му успех!

Книгата можете да си купите от онлайн книжарницата „Хеликон“, а освен това можете да прочете ревюта на книгата от Иво Казар и от Тихомир Димитров, а за истинските фенове има и фен-страница на книгата във Фейсбук.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.