Промяната – необходимото зло или естествена форма на прогреса?

Темата за промяната е много важна и болезнена за мен. Понякога си мисля, че съм твърде консервативен, но животът ми е низ от много промени, някои от които доста радикални. За щастие, повечето са в професионален план. Все още имам късмета да живея със същата жена, за която се ожених преди 17 години и все още я обичам. 🙂

Промяната е нещо, което повечето хора не обичат. Бързо превръщаме живота си в рутина и разчитаме на навици, които ни карат да се чувстваме по-удобно в познатите коловози на ежедневието, отколкото в плашещите дебри на непознатото.

Писах по тази тема и в блога си PM Stories, но тя е актуална не само за проджект мениджъри, чиято работа е свързана с планиране, и където промяната в изискванията на клиента или в средата, в която работят, може да има разрушителен ефект върху техните планове, а и за всички останали хора, затова реших да публикувам своите размисли и тук.
Способността да реагираме на промяната е важна във всяка дейност от нашия живот. Животът постоянно ни показва, че е динамичен и променлив и колкото повече се съпротивляваме срещу този факт и не искаме да приемем промяната, която се случва около нас, толкова повече страдаме.

Без значение дали става въпрос за „вятъра на промяната“ или за „промяната на вятъра“, този, който я приеме и я използва, има значително по-голям шанс за успех от онзи, който си затваря очите за нея или яростно я отрича. За мен промяната е това, което движи прогреса и човек трябва да може да се адаптира максимално бързо към нея. Тя понякога е досадно неудобство, което нарушава нашия комфорт, а друг път е тежък стрес, който може да ни доведе до отчаяние, но в крайна сметка, това е животът и този, който не го разбира, губи.

Попаднах на един пост, озаглавен 50 причини да не се промениш, където авторите са събрали най-популярните оправдания за това да отречеш промяната и са ги представили като една стена от бележки. Сигурно всеки от вас е чувал многократно подобни реплики, а може даже и да сте ги казвали:

  • Това не може да стане
  • Нямам време
  • Твърде сложно е
  • Твърде скъпо е
  • И така си ни е добре
  • Това не е моя работа

Едва ли подобни обяснения са наистина обективни. За мен по-скоро са защитна реакция на човек, който не иска да види промяната или просто се страхува от нея.

Вие как мислите?

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Публикувано на Лични и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Промяната – необходимото зло или естествена форма на прогреса?

  1. Маргарит каза:

    Промяната е една двигателните сили в момента и ако не се съобразим с нея, това значи да остареем морално и технически.
    Може би най-яркият пример за това е навлизането на компютрите, което много ясно се наблюдава през последните 20 години. Изненадан съм, че все още има фирми, които не използват техника от този тип или пък имат само един компютър и той е „на шефа“, а за другите територия „табу“.
    Още по-лошото е, че има места където не знаят интернет яде ли се, пере ли се!
    Лично моята гледна точка е, че ако не следваш вятъра на промяната, ще бъдеш отнесен от вихъра!

  2. pierrot каза:

    Следването на вятъра на промяната не мисля, че е това, което има в предвид Майк. Или поне не изцяло.
    Хора живеят години с навици, които са остарели по всякакви показатели, но въпреки това в техният си живот се справят. Според мен ако всички се ъпгрейдваха навреме и бидеха на ниво, то нямаше да има стимул да се развиваш…

  3. selena каза:

    Темата, която подхваща Майк е твърде всеобхващаща. Тя може да включва промени от различен характер.. Има хора, които са склонни към един вид промени, към други не са. Например някои са склонни да променят едва ли не всеки ден политическите си възгледи, като с това считат себе си за много съвременни, но за тях мобилният телефон е върха на сложнотията. Промените от личен характер са нещо също много различно. Професионалните промени за някои хора са изключени. Зависи и от обстоятелствата, при които се намираме. Преди години изпаднах в една невъзможна ситуция, която се проточи доста дълго. Накрая ми предложиха работа, която беше от доста по-различно естество. С голям страх в сърцето си се съгласих, защото бях притисната в стената. Оказа се, че се справих чудесно, но ако не бяха такива обстоятелствата, едва ли щях да си търся нова работа и да се осмеля да я приема. Изобщо това е дълга тема и усвояването на компютрите е като лесна играчка пред другите видове промени, които настъпват към нас. Но прав е Майк, че не успеем ли да се променяме своевременно, просто ще потънем в тресавището (без значение от характера му).

Споделете вашето мнение!