Не знам как трябва да завърша тази сентенция в случая с BlogCamp 2008, който се проведе в събота във Военния клуб. За едни беше „Дойдох, видях и се напих“. Добре, че бяха малко. За други беше „Дойдох, видях и приказвах на вятъра“.
Аз самият останах с противоречиви чувства. Доволен съм, че се срещнах на живо с хора, които чета, както и със свои читатели. Имах възможност да поговоря надълго и на широко с Oggin, Тишо, Divedi, Димитър Николов, Емо и Станислав – хора, които харесвам и ценя.
След като официалната част приключи към 17 часа, имах възможност да „обядвам“ с Явор и Станислав от Svejo.net и с Богомил, което беше чудесен начин да се опознаем и да изкоментираме събитието на спокойствие. А в „Грамофон“ се запознах и с Велян, който се оказа мой фен. Благодаря ти, Веляне, взаимно е! Надявам се да се видим някой ден за по-дълго.
Останах възхитен от Нели Огнянова, която и на живо е точно толкова ерудирана, както и когато пише. Един голям авторитет, автор на един от малкото професионални блогове у нас, който заслужено се радва на голяма популярност. Въпреки, че не се занимавам с нейната тематика, силно се надявам един ден и аз да постигна подобен успех като блогър.
За съжаление, изпуснах Longanlon – голям негов почитател съм, но той дойде за малко по времето, когато изнасях кратката си презентация и после вероятно си е отишъл – така и не можах да го видя. Сред хората, които гледаме по-професионално на блогването, определено се почувства липсата на Тодор Христов, безкористно признат от нас за корифей в областта на маркетинга и монетизацията.
Имах възможност и аз да говоря пред публика, която обаче беше рехава и сякаш не особено заинтересована. Срещнах няколко одобрителни погледа докато говорех, но пък за 20-те минути на презентацията успях и да досадя на други, които вместо да си излязат, почнаха да мрънкат в блоговете си за това 🙂 Все пак, ако някой се интересува, може да си свали презентацията ми във формат на Microsoft PowerPoint или на OpenOffice Impress.
Хубавото е, че имаше много хора на събитието, което означава, че много хора се вълнуват от блогване, но от друга страна, групичките по интереси, които се заформиха в „пушалнята“ на терасата и в коридорите, бяха по-многолюдни и оживени, отколкото официалните дискусии в главната зала. На практика се оказа, че въпреки старанието и подготовката на организаторите и спонсорите (браво Бого!), интересът на участниците е бил другаде.
Питам се какво може да се направи, за да стане едно такова мероприятие по-интересно и по-полезно и тук ми идва наум една сентенция, която някои приписват на Ленин:
Преди да се обединим, дайте да се разграничим
И в това има смисъл. Това, че огромно количество хора ползват една и съща технология, за да изразят някакви свои мисли и идеи, не означава автоматично, че тези мисли и идеи са едни и същи. Има хора, които пишат за себе си – те са центърът на тяхната си вселена. Това с кого са се разхождали из града, с кого са се скарали или напили, е важно, независимо, че никой друг човек на земята не му пука от това. Други проповядват идеи – било политически, било граждански, било религиозни. Трети използват този механизъм за реклама и за печелене на пари („монетизация“, както е модерно да се казва).
Всеки има свои цели, свои виждания и свои проблеми. Къде е смисълът да бъдат събирани всички тези хора на едно място и като ги съберем, какво да ги правим? Това са въпросите, на които нито организаторите (които определено положиха доста сериозни усилия), нито участниците, все още имат ясен отговор.
Според мен, това, което можем всички заедно да направим, е не просто да напишем „бях там и се видях с този и онзи“ (което направих и аз в началото) или „това ми хареса (защото аз говорих за него), а всичко останало беше тъпо“, а да споделим (дали на едно общо място, например в блога на Blogcamp-a, тук или всеки в своя си блог
- какво ни вълнува
- какво искаме да споделим
- какво искаме да научим
- с кого искаме да се срещнем
за да може да се намери тази форма на подобна сбирка, от която най-много хора да извлекат полза и да останат доволни. А от такива сбирки очевидно има нужда, след като толкова много хора бяха дошли.
Може би не е нужно такова мероприятие да се прави като конференция. Може би все още има твърде много емоция, която трябва да бъде споделена с другите в единични разговори, както се случи на практика. Дали една сбирка в по-топло време в някоя от големите открити бирарии, които се пръкват по парковете и пред НДК няма да е по-добрия вариант?
Ако имате желание да продължаваме да се събираме и да бъдат сбирките ни полезни за вас, споделете и вашето мнение, за да може всеки следващ път да го правим по-добре.
The Man On The Silver Mountain 
Ако хората не са имали интерес към презентацията ти, проблема е само и единствено в теб. Отделно и самата презентация като визия е с много ниско качество – картинки, композиция, като цяло сухарска.
Благодаря! Много мило!
Ако дадеш съвет и как да я „понаквасим“, за да не е толкова „сухарска“, коментарът ти наистина би бил полезен.
Благодаря за отзива за скромното ми блог-творчество, Майк! 🙂
Нямаше как да присъствам на тази среща – имах делови ангажименти и пътуване близо седмица и бях съсипан от път. Нови 1000 км щяха да ме довършат.
Но може би на една следваща среща (защо не на морето) ще се видим?
Уж земя, като една човешка длан, но се оказва, че разстоянията са си пречка у нас. Ще радвам много да се видим някой ден! 🙂
Майк, на мен също ми се искаше да поговорим или поне да се запознаем лично, но просто нямах време… 😦
Най-накрая да видя един критичен коментар за срещата 🙂 Като човек, който не можа да дойде, останах с впечатлението, че е било една идилия 🙂
Надявам се другия път да мога и аз да дойда, че да се запознаем 🙂
Успехи!
Имам идея за морето, така, че действаме. Майк – мене ми хареса частта, която успях да видя.
Не мисля, че коментарът ми е критичен. По-скоро видях, че се хвърлят много усилия, а ефектът е малък и ми се ще да потърсим заедно по-добрия начин.
Бого, това е много добра идея! 🙂
Pingback: В периферията на БлогКамп | Блог за блогове - Alabala.org
„Ако дадеш съвет и как да я “понаквасим”, за да не е толкова “сухарска”, коментарът ти наистина би бил полезен.“
Искаш някой да ти прави презентациите ли?
Прегледах я. Разбрах за какво си говорил, но не и какво си казал. Това стига ли ти като съвет?
Не, презентациите си ги правя сам, но очаквам някой като плюе, поне да бъде аргументиран. А ти, ако не знаеш, PowerPoint презентацията не е доклад, а е само нагледно средство на изказването. Естествено, че няма да разбереш какво съм казал, защото казаното не е написано. Иначе щеше да бъде статия и нямаше да я казвам, а щях да я оставя да я четете.
Освен това, фактът, че нищо не си разбрал, не е никакъв съвет.
Зная какво е презентация, зная какво е доклад. Правил/писал съм и двете. Също така съм гледал/чел доста и от двете.
„Прегледах я“ е факт. Следващото изречение е съвет. Съдържа и аргумент. „Чаршафите“ ги пиша в блога си.
Тс, тс, тс – това съвременната младеж много докачлива. Хайде преспи няколко нощи и тогава прочети „плюениците“ отново.
Боримечката е направил много точен коментар с два колажа от двете срещи:
http://psabev.blogspot.com/2008/02/blog-post_24.html
Нищо повече няма нужда да се казва
🙂
Pingback: БлогCamp идеи oggin.net
http://blog.koronal.com/?p=45
Това е моето мнение…
И какво толкова му харесваш на Лонганлона, ако смея да попитам?
Провокативен е и е различен от масата, а това никак не е малко.
Според мен не е провокативен, а лигав и прекалено дърдорлив. Освен това, заниманията му никак не ми харесват.
Дали харесваш някого или не си е твоя лична работа. Всеки си има право на мнение, но не мисля, че тук му е мястото да го споделяш. Мисля, че ако имаш нещо важно да му кажеш, трябва да го направиш в неговия блог, а ако просто не ти харесва – просто не го чети.
Можеш да изтриеш мнението ми, ако смяташ, че е на неподходящо място.
Няма да го изтрия, но се надявам да не прекаляваш с толерантността ми 🙂