В блога си Нова работа публикувах един пост, инспириран от Доналд Тръмп и посветен на темата кой печели повече в едно семейство и драмите, които настъпват, когато този човек е съпругата. Там той цитира едно изследване, в което се разкрива, че съвременният мъж страда жестоко ако жена му печели повече и че понякога душевните му терзания могат да доведат до тежки депресии и сериозни семейни конфликти.
Признавам си, че доскоро тази тема беше далече от мен – заемах високоплатена мениджърска позиция и смятах, че заслужавам подобаващ авторитет, тъй като съпругата ми, която развива същата кариера, вървеше по моите стъпки, но доста по-назад.
В един момент, обаче, реших да приема предложение за работа, което имаше стратегическо значение за моето кариерно израстване, но за съжаление беше малко по-нископлатено в сравнение с досегашните ми доходи. Точно по същото време съпругата ми получи увеличение на заплатата и се оказа, че нейното възнаграждение вече надхвърля моето, макар и със съвсем минимална разлика.
Тогава не го възприех като проблем, защото доходите ни бяха доста добри, така че въпросът кой колко носи вкъщи не беше актуален. Парите бяха достатъчно (относително, разбира се 🙂 ) и всички бяхме доволни.
По-интересния момент настъпи, когато реших да напусна корпоративния свят и да се отдам на собствените си бизнес идеи. Колкото и да е вълнуващо това, то си има един ключов недостатък и той е нередовните приходи. Поради това, че бизнес-начинанията ми са все още в начална фаза, имам и моменти на доста добри постъпления, но понякога е истинска финансова суша. Тогава съпругата ми се оказва финансовия стожер на семейството и нейната редовна заплата ни спасява от гладна смърт 🙂 .
За щастие, в нашето семейство цари любов и разбирателство и моите най-близки хора все още вярват в моите възможности и в моя (надявам се, скорошен) успех. Въпреки това и аз, като американските си събратя, от време на време имам пристъпи на депресия, но според мен те не идват от това, че жена ми печели повече, а по-скоро поради това, че част от опитите ми излизат неуспешни и аз не успявам да допринеса достатъчно за попълването на семейния бюджет.
Ясно е, че патриархалното и „мъжкото“ мислене, което доминира общественото съзнание у нас и приема за нормално мъжът да доминира, както и фактът, че в много фирми жената се третира като второкачествен служител и тя получава по-малко възнаграждение от мъж на подобна позиция, водят до това, че мъжете масово печелят повече от своите съпруги и смятат това за нормално.Ясно е, че жените, и особено феминистките, го смятат за несправедливо.
Не искам да разпалвам поредната религиозна война. Просто ми е интересно да разбера дали подобно „обратно неравенство“ се случва и с други хора. Имате ли и вие подобен пример, когато жената във вашето или нечие друго семейство е печелила повече от мъжа и как го възприемате? Възможно ли е разликата в доходите да бъде предпоставка за сериозни психически проблеми, за семейни раздори или дори за развод?
Очаквам вашите коментари тук или в Нова работа.
Рекламно съобщение: На 13.03.2008 в София ще се проведе курс по основи на управлението на софтуерни проекти, воден от мен. Курсът е полезен за всеки, който се интересува професионално от разработка на софтуер. Повече информация за него можете да намерите в блога PM Stories, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Досега съм изкарвала много повече от мъжете, с които съм живяла. На практика съм издържала през значителна част от времето повечето от тях. Мисля, че не са имали никакъв проблем с това, но аз имах – не веднага, а когато ми станеше съвсем ясно, че не правят нищо за да допринесат за семейния бюджет, така щото да не се налага да си скъсвам задника от работа. За мен не е важно дали някой изобщо печели, стига да има достатъчно и единият да не живее откровено на гърба на другия, неработещият да има някакъв друг смисъл в живота си освен почивката и консумацията 🙂 Не бих имала проблем да издържам партньор, който пише романи, които никой няма да издаде, примерно или пък някой, който се грижи за домакинството, ама може би трябва да драсна цял постинг някой ден 🙂
Мъжът и жената в семейството са като две колела, едното отляво, а другото от дясно. Или както при колелото, отпред и отзад.
А в края на краищата по-умния отстъпва. 🙂
Сигурна ли си, че мнението ти, че мъжете са ти „лежали на гърба“ докато ти си си „скъсвала задника от работа“, не е твърде субективно и емоционално? Не мислиш ли, че е възможно и те да са допринасяли с нещо за семейното добруване, а ти просто да не си го забелязвала, заслепена от емоцията?
И още: много е възможно в момента, в който ти си започнала да демонстрираш негодуванието си, мъжът да се депресира от твоето неразбиране и недооценяването на неговите усилия и едва тогава да е започнал да мързелува демонстративно. Т.е., едното води до другото. Влиянието е взаимно.
Не, че вземам страна от мъжка солидарност 🙂 Просто разсъждавам теоретично.
Еееех, къде са златните времена на социализъма, когато партията и държавата хранеха всички ни?…
Няма нищо лошо в това жената до теб да печели добре (дори и повече от теб). Въпросът е докато се гордееш с нея, да полагаш и някакви усилия, за да я догониш. Най-нелепото е мъжът да се цупи и тръшка, че ТЯ печели повече.
Парите трябват независимо кой ги носи. Просто е останало заложено от онзи така подреден патриархален свят, че мъжът се грижи за парите , а жената за домакинството. Сега еманципацията промени нещата и жените откриха ,че имат много сериозни амбиции и че трябва да се доказват !
Все едно е кой печели парите , стига да сме щастливи!
А не мислите ли, че самата постановка на въпроса (кой повече в семейството) вече говори за проблем, който не е там, където се търси?
За какво се създава семейство? Първосигнално точно, моля!
Ами тогава, щом е заради потомство, какво значение има кой какво допринася за тази цел. Нали крайният резултат е важен!
Или тук още се изявява известна гузност, че сме променили естеството на природата – мъжкият индивид да осигурява прехраната (затова е създаден по-силен физически), а женският да се грижи за поколението (по-нежна, грижовна, ласкава)?
Е, в интерес на истината и в природата има изключения – в резултат на дълги феминистки движения и борби ( 🙂 ) има видове, които след необходимия акт бият дузпата на мъжкия (понякога съвсем буквално – изяждат го 🙂 ) и след това изцяло поемат юздите. Но все пак те не пишат правилото. 😉
Верният отговор на въпроса Вие сте го дали в пасажа “според мен те не идват от това, че…”.
Всичко останало вече започва да клони към едни неща, които май се наричаха комплекси. 😉
В крайна сметка, претенции в едно семейство партньорите би трябвало да имат един към друг само при неизпълнение по субективни причини на съответните задължения. Поне на теория е така… 🙂
Майк, за мен няма значение кой колко изкарва. Ако това е имало значение за мен, сигурно е нямало да свързвам живота си с мъже, които не изкарват пари 🙂
Въпросът е дали и двамата полагат НЯКАКЪВ вид грижи за добруването на семейството. Това го споменах и в първия коментар. Познавам доста семейства, в които единият партньор не прави НИЩО друго освен да се грижи за себе си, без значение дали е мъж или жена.
говорили сме със съпруга ми по този въпрос , тъй като в етап от нашето развитие като семейство, аз получвах повече пари, но това никак не го е тормозело. Сега аз съм в майчинство и той се грижи перфектно за нас повече от 2 години, като знаете колко мизерно е майчинството. Но познавам и много близко до сърцето ми семейство, в което, модерния ссъпруг, беше изпаднал почти в депресия, че жена му изкарвала повече. За мене е смешно-жалко, защото парите отиват на едно място в семейството и се харчат за това, за което решат те двамата. Така че кой, колко, как и защо … не трябва да е критична точка в едни любящи отношения … ( ама го и казах и аз …)
Благодаря за коментарите!
Искам да подчертая, че въпросът не е кой трябва да носи повече пари в семейството, а как го чувстваме. Дали има основание за обида и депресия у мъжа и ако се случи, как е най-добре да се подходи?
И още нещо: аз не страдам от това 🙂
е, те тва е най-хубавото 🙂
Не би трябвало да има основание за обида и депресия, ако има увереност в любовта на другия ( много патетично звучи, ама пък си е истина). Едва ли аз съм човекът, който би дал най-правилното решение, но мисля, че с повечко насърчение, похвали и малко захарчета на бучки (шегувам се) би се получило 🙂
В Германия и Австрия традиционното разделение на ролите е залегнало дълбоко в съзнанието на хората. Още повече, че се подсилва с 30%-вото по-ниско заплащане (за една и съща работа) на жените, детски градини с работни времена, които не се „вписват“ във времето на работнещата майка, майчинство, което продължава до третата година, с цел, жената да си остане в къщи, възможно по-дълго и т.н. Особенно старото поколение, гледа на мъже, които „оставят“ съпругите си да работят, вместо да гледат децата си в къщи, доста негативно. Оттам и натиска над мъжете, че трябва да осигуряват задължително по-голямата заплата вкъщи, с други думи да изхранват семейството.
По мои наблюдения обаче, поводът за раздяла на семейни двойки не е кой колко носи в къщи, а различното развитие на партньорите, т.е. единят партньор се развива (професионално, социално, духовно, …), а другият „остава“ там, където е бил преди, да кажеме, 7 години. В повечето случаи това развитие е свързано и с порастване на дохода.
Много правилни мисли бяха изказани по-горе и няма смисъл да ги повтарям. Само искам да ги потвърдя с примера, че в моето семейство този проблем никога не е съществувал. Имало е години, когато заплатата ми беше четири пъти по-голяма от тази на съпруга ми, но това не ми правеше впечатление, тъй като през другите години той е получавал повече от мен. Не парите бяха факторът, който ни развали отношенията. В семейния живот има и много по-съществвени неща от съотношението на приходите.
Това е остаряло консервативно мислене, от което може би още не могат да се избавят хора на по-ниско интелектуално ниво.