Седмичен блог дайджест – 21

Предлагам ви поредната седмична колекция от весели и сериозни публикации, анализи и пародии, позитивни и вдъхновяващи текстове и негативни и мрачни факти от ежедневието. Животът, такъв, какъвто го виждат блогърите. Приятно четене!

Понеделник, 13.09.2010

Ако отворите някоя социална мрежа като Twitter или Facebook в понеделник сутрин ще видите стотици коментари от рода на „Мраза понеделниците!“ и „Ох, искам още малко да си поспя!“. Затова ми стана много приятно, като видях поста на Ивелина Димова „Monady Morning„, в който споделя любовта си към понеделнишките сутрини:

Обичам да е понеделник сутрин, понеже имам време. Всички още спят, недоволстват, чудят се как ще изкарат седмицата, сиреч на никой не му е до мен. Което пък хич не е лошо. Имам време да седя,  да си пия кафето бавно, да чета блогове, даже да напиша някой пост. И докато се усетя вече е време за обяд, за някаква дейност и после за вечер, и ,хоп, вече не е понеделник, и остават само някакви 4 дни до уикенда. :)

Да знаете оптимизъм му е цаката! :)

Освен това има чудесен клип с доктор Хаус 🙂

Тодор Христов от „Нова визия“ разказва за филма “Господар и Командир – Далечният край на света” и уроците по лидерство, които можем да научим от героя на Ръсел Кроу – Щастливия Джак. Филмът наистина е хубав, а след статията на Тодор ще го гледате по друг начин.

Боян Юруков разказва как може да се изнесе легално картина от България зад граница. От една страна това е полезна информация за тези, които имат такива намерения, от друга, статията показва колко небрежно се отнасят институциите си към задълженията си и колко е лесно да се злоупотреби с това.

А за добро настроение, Ана Бако е публикувала серия от банкерски цитати, като този:

Моля, не се опитвайте да триете тъмната лента на гърба на дебитната карта – това е магнитна линия, а не ваучер за презареждане на Прима!

Вторник, 14.09.2010

Тодор Христов участва с още една статия в този дайджест. Той цитира една статия от Санди Макдоналд, посветена на жалкото ни участие на Световното технологично изложение в Шанхай тази година и не скрива възмущението си от неадекватното ни представяне и уродливото преекспониране на фолклорни традиции, съвсем неуместни на едно технологично събитие.

Не се ли изтърка този номер с народните носии и мускалчетата с розово масло, когато представяме себе си пред света? Хубаво нещо са традициите, но само със спомена по тях ли ще я караме години и години наред?

Деси Бошнакова поставя въпроса за „Тъмната страна на Мрежата“ – защо има хора, които постоянно злобеят срещу другите и пишат жлъчни коментари и публикации и какво можем да направим срещу онези, които ни очернят, при положение, че написаното остава завинаги в сайтовете, индексира се от търсачките и все някога някой може да го прочете и това да ни нанесе вреда на имиджа?

Аз си мисля, че човешката злоба е неизкоренима – винаги ще има прости, низки и елементарни хора, които нямат друг начин да преодолеят своето нещастие, освен опитвайки се да очернят другите. Единственото правилно поведение, което знам, че върши работа, е „Убий простака с мълчание“. Да, лошите думи против теб ще останат, но един ден ще потънат в забвение, а стойностните неща, които сме направили, казали и написали, ще останат.

Шимпанзета в Уганда

Снимката на деня е на шимпанзета от Уганда, взета от чудесния пътепис на Меглена „С мерцедес из Африка“ от блога „Пътуване до“.

Сряда, 15.09.2010

Калоян Колев ни припомня, че точно преди две години фалира една от най-големите финансови институции в света – Леман брадърс – и разказва с думи прости как и защо се получи така наречената „Световна финансова криза“, с която все още ни плашат по телевизията. Прочетете статията даже и да не разбирате от финанси – написана е съвсем като за обикновени хора.

Валентин Михалев споделя своето виждане, че хората в България са много слабо образовани и с много ниска култура, което ги прави лесно манипулируеми и което е основната причина за липсата на обществено мнение у нас.

Констатирането на проблемите е лесно, в повечето случаи, но тяхното решение е трудно, затова въпроса, който трябва да си задаваме постоянно е „Как да се справим с тази ситуация, как да решим този проблем?” и да впрегнем всички способности на нацията.

За съжаление, точно това не се случва никога. Единственото, което аз виждам като обществена реакция на наболелите проблени е жаждата за елементарно отмъщение и нищо повече. Това едва ли ще ни приближи до развитото общество, в което искаме да живеем.

Мишел Бозгунов ни представа един безсловесен фото-репортаж от Рила. Красота, която няма нужда от коментар.

Рилските езера

Четвъртък, 16.09.2010

Свилен Милев дава своите 2 цента в полу-шеговити коментари защо мрази (и защо обича) ябълките, тоест Apple.

Ябълката е отхапана, но само веднъж, сигурно не става за ядене!

Честно казано, намирам истина и в едните, и в другите аргументи, но все още не мога да приема тази религия 🙂

Пламен Петров е настроен романтично и в два последователни дни ни предлага два чудесни поста за мечтите и за любовта. В публикацията за мечтите е събрал няколко вдъхновяващи цитата от известни хора за мечтите, които (както казва той) могат да ни размечтаят:

Някои хора виждат нещата такива, каквито са и си задават въпроса “Защо?”. Аз мечтая за неща, които никога не са били и си казвам “Защо пък не?!” – Джордж Бърнард Шоу

Могат и просто да ни разсмеят:

“Той беше мечтател, мислител, умозрителен философ… или както би го описала жена му – идиот! – Дъглас Адамс

А в публикацията за любовта, посветена на празника на св. София, цитира малки деца, даващи своя чаровен отговор на въпроса „Що е любов?„:

  • Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд. (Крис – 7 години)
  • Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре. (Томи – 6 години)
  • Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен. (Тери – 4 години)

Петък, 17.09.2010

Григор Гачев разказва за Дилемата на затворника – една класическа ситуация от теорията на игрите, в която, както казва Григор,

ако всеки от участниците действа както е най-изгодно за него, крайният резултат е неизгоден за всички. Или, иначе казано, е възможно сътрудничеството на участниците да не е в интерес на всеки от тях, въпреки че е в интерес на всички.

Дилемата е много интересна и въпросът е дали бихме жертвали малко от себе си в интерес на общото благо или ще играем крайно егоистично, рискувайки да загубим много. Помислете и вие!

Стефан Кънев пише предимно за програмиране. Не случайно блогът му има шеговитото заглавие „Codito egro sum“. Понякога, обаче, пише лични неща, изпълнени с много интимност и дълбочина, сякаш прави анатомичен анализ на собствените си мисли и чувства и на обществото, в което се намира. Поредната му публикация от рубриката „Поглед назад“, посветена на живота му в Швеция, е много, много хубава.

Почти всички от нас обичат да пият бира и мнозина са чували за германския фестивал Октоберфест, а някои даже са го посещавали. За онези, които искат да научат нещо повече за празника на бирата, който тази година чества 200-годишен юнбилей, е статията на Калоян Колев за Октоберфест.

Събота, 18.09.2010

Интересна статия за (или по-скоро против) МЛМ компаниите е публикувал Пейо Попов. Аз лично съм доста раздвоен по тази тема. От една страна, разбирам математиката и икономиката на пирамидалния механизъм и виждам, че в него има много пробойни. От друга страна, имам много приятели, които се занимават с МЛМ продажби и знам, че са много свестни хора, а не сектанти с промити мозъци, така че емоционалните нападки срещу тях не ми действат. Все пак, опитвам се да бъда обективен и давам гласност на всички мнения, стига да са добре аргументирани.

От съботния ден ви представям и пътеписа на Марина Илиева от Тирана. Албания е една от балканските страни, за които почти нищо не знаем и реших, че ще ви бъде интересно да прочетете повече за нея.

Паметникът на Скендербег в Тирана, Албания

Неделя, 19.09.2010

Валентин Михалев зачеква темата за естествените и присъщи права на човека – една огромна тема, която вероятно ще предизвика много хейт и злобни коментари, но мисля, че се струва да се замислим над това, а и аз – признавам си – категорично споделям неговата позиция. Е, не толкова емоционално, разбира се.

Естествени права няма и никога не е имало. Правата са създадени от нас, за да защитим себе си и собствеността си от други, които искат да ни ги отнемат. Държавите, юридическите системи и всякакви други форми на организация на едно общество са СЪЗДАДЕНИ, те не са присъщи или естествени.

Няма и естествено право на свобода, това е най-смешната химера, разпространявана в нашата цивилизация. Свободата е релативно понятие и се използва умело от тези, които я дават или отнемат, когато им е удобно.

Правата, според мен, не са абсолютни, а са продукт на обществото, в което живеем и зависят от зрелостта и развитието на обществото в конкретния момент. Идва време, когато общественото мнение признава едно или друго състояние за човешко право и то обикновено се официализира със съответния закон. Ако обществото не го признава, значи няма такова право. То не е вечно, естествено и присъщо – то е временно, обществено признато и утвърдено от държавата.

Разбира се, това е лично мое мнение, но си струва да се дискутира върху тази тема.

И за позитивен завършек на дайджеста ви предлагам една колекция от забавни съвети за работата, събрани от Любомир Стоилов и озаглавени Ако нещо ти пречи на работата – зарежи я!. Ето и още малко:

  • Обичай кревата си, така както обичаш себе си.
  • Ако видиш някой да си почива, помогни му.
  • Почивай през деня, за да може да спиш вечер.

Успешна седмица и не се преработвайте! 🙂


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

4 Responses to Седмичен блог дайджест – 21

  1. tuareg70 каза:

    Чувствам се доста привилигирован да присъствам в твоя дайджест и ти благодаря за грамотните и точни анализи на блоговете. На мен лично много ми помага да откривам интересни места, чрез не лесният ти труд.
    Поздрави.

  2. Майк Рам каза:

    Харесва ми как пишеш. Понякога ми се иска аз да съм написал някои от твоите постове 🙂

  3. asktisho каза:

    @ tuareg: „грамотни“ е най-тчоната дума, да.

    @ Майк: винаги е удоволствие да чета дайджеста и съм сигурен, че поне блогърите знаят как той наистина се заплаща с „нелесния“ ти труд. Но нещата, които вдъхновяват, никога не могат да бъдат истински трудни. Дори напротив – мисля, че съществуват някъде покрай радостта от сътвореното 🙂 Мерси за пореден път!

  4. Pingback: Седмичен блог дайджест – 21

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s