Brazen Abbot
Грехота!
Може би така може да се преведе заглавието на песента на Brazen Abbot, което използвах и за заглавие на на този пост. И наистина е грехота и срамота, че толкова малко столичани уважиха един от най-качествените и най-успешни български музикални проекти.
За музиканти от такава висока класа, присъствието на толкова малко зрители беше направо обидно. Още е самото начало Джо Лин Търнър полу-шеговито каза:
Заповядайте в моята гостна. Толкова сте малко, че спокойно ще се поберем там всички.
Представям си как са се чувствали в полупразната зала „Хр. Ботев“…
За щастие, понеже са професионални артисти и са длъжни да свирят дори и пред малка публика, и понеже обичат музиката, която правят, музикантите бързо влязоха в настроение, което лесно зарази и публиката. Групата изпълни някои от най-добрите си парчета, които бяха добре познати на публиката, а песните на Rainbow и Deep Purple, които бяха добре омесени сред тях, спомогнаха за развихрянето на истински музикален купон.
Joe Lynn Turner
Turner
Певецът Joe Lynn Turner винаги е оставал в сянката на големите имена, които е наследявал – както в Rainbow, така и в Deep Purple. Въпреки добрите си гласови данни и артистично поведение на сцената, българските фенове рядко са го поставяли на едно ниво в имена като Dio, Gillan или Coverdale. И напълно незаслужено!
В събота вечер Търнър показа, че въпреки своите 59 години все още е във върхова форма и е невероятен шоумен. Пеенето му беше много по-добро, отколкото миналата година с Over The Rainbow в Каварна и купонът беше много по-горещ. А когато цялата зала запя с него „Can’t Let You Go“, всички усетихме, че се е получила необикновена химия.
Нашите момчета
Николо Коцев безспорно е много повлиян от музиката на Ritchie Blackmore, но определено е успял да създаде свой собствен стил и да внесе съвременно звучене в музиката на Brazen Abbot, а включванията му с цигулката показаха, че комбинацията с класическата музика може да внесе повече разнообразие и внушение в посланията на рока.
Цялата банда показа висок професионализъм и невероятна страст към музиката. Беше живо удоволствие да гледаш френетичния басист Wayne Banks, a Нелко Коларов показа, че достойно може се нареди в рокаджийската зала на славата редом с имена като Jon Lord, Don Airey и David Rosenthal.
Нелко Коларов
Щастлив съм, че присъствах на това чудесно шоу; горд съм, че български музиканти като Николо Коцев и Нелко Коларов са постигнали статут на музиканти от световна величина и ми беше много тъжно, че толкова малко хора уважиха техния труд и се насладиха на невероятния купон. Дано на следващите концерти да бъдем повече!
Всички снимки са от сайта Metal Katehizis. Можете да прочетете техния репортаж от концерта, както и да видите още много снимки от това шоу. Вижте и репортажа на Божо (с който, за съжаление, не можахме да се засечем в залата).
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Така е, масата ходи на широко рекламирани „мероприятия“ като Мадона и AC/DC , обаче истината е, че се пълни стадион от 50 хил. души със случайни хора, които не са там щото обичат музиката или изпълнителя. Малко, но качествени хора сте били :)Това е важното!
В Metal Katehizis са направили страхотен репортаж, ама като гледам нивото на коментиращите ми настръхва малкото коса, която ми е останала.
Да, някои хора са ниво „Само Левски!“ 🙂
Аз бях на концерта във Варна.
Ужасяващо лош звук, малко хора. Въпреки ентусиазма, май не бяха правили достатъчно проби на звука си, но наистина не изтърпяхме целия концерт….да. На по-лош звук скоро не бях присъствал скоро.
Иначе страшно уважавам най-успелият ни музикант на запад.
В София звукът беше добър. Самата зала не е подходяща за концерти заради многото стъкла и лошата акустика, но озвучаването беше добро.
Истината е, че всяко такова меропроятие тряба да се маркетира активно, иначе няма да може да пробие през шумовия фон на толкова много продукти и „продукти“.
Жалко е че такова събитие минава пред толкова малко хора. Но аз, който съм фен на такива групи, просто дочух за концерта по радио Zrock в някакво интервю на Буги …
Сигурно повече няма да дойдат тукм, за съжаление.
За съжаление, организаторите на такива концерти все още не са се научили да използват активно интернет и социалните мрежи като средство за промотиране на такива концерти, но мисля, че самите ние трябва да бъдем по-активни по-креативни, за да можем да се наслаждаваме на любимите си групи.
Естествено – афишът на спирката и радиорекламата си остава „връхта“ като цена и облъчваемост, поне за тях..
Преди малко се запознах с Николо Коцев. Проблемът не е в рекламата, а в цената на билета – 40 лъва.
Проблемът със сигурност е в рекламата. Колкото до цената – въпрос на приоритети. 35 лева беше цената преди концерта. Това е колкото вечеря за двама в пицария. Не е безбожно скъпо. Все пак, можеше да поканят и някоя подгряваща група и така да стане по-разнообразно шоуто, което можеше да привлече и повече зрители.
Проблемът със сигурност е цената на билета. Във Варна отвън в кафето пред Летния театър е имало толкова хора, колкото са били и вътре и всички са стояли до края на концерта, когато са ги пуснали вътре.
В Пловдив по оградите на Античния е имало стотици фенове.
Pingback: Guilty As Sin – концертът на Brazen Abbot в София (18.09.2010)