Петъчна притча: Момата и принцът

В древен Китай, около 250 г. пр.н.е., един принц трябвало да бъде коронясан за император. Но, според тогавашният закон, преди това той трябвало да се ожени. И тъй като ставало въпрос за бъдещата императрица, принцът искал да намери млада жена, на която да може да се довери изцяло. По съвет на един мъдрец, той решил да събере всички млади жени от областта, за да си намери най-подходящата за своя съпруга.

Една възрастна жена, прислужвала от дълго време в двореца, чула новината и се натъжила много заради дъщеря си, която хранела скрита любов към принца. Когато се прибрала вкъщи и споделила с дъщеря си, с ужас разбрала, че момата възнамерявала да участва в конкурса. Старицата се отчаяла:

– Какво ще правиш там сред най-богатите и най-красивите девойки в страната? Знам, че страдаш по принца, но не превръщай страданието си в лудост!

А девойката отговорила:

– Скъпа майко, нито страдам, нито полудавам. Знам, че няма да бъда избрана, но това е единственият ми шанс да прекарам поне няколко мига близо до принца и това ме прави щастлива, въпреки съдбата, която ме очаква.

В нощта на избора, когато момата стигнала до двореца, там вече се били събрали най-красивите жени от областта, облечени в най-красивите си дрехи и накичени с бляскави бижута, амбицирани да спечелят сърцето на принца и императорската корона.
Заобиколен от своите съветници, принцът обявил състезание.
– Ще дам на всяка от вас по едно семе. След шест месеца тази, която ми донесе най-красивото цвете, ще бъде бъдещата императрица на Китай.

Девойката взела своето семе и го посадила в саксия, но тъй като не била много умела в градинарството, вложила повече търпение и нежност в отглеждането на семето, вярвайки, че цветето ще порасне голямо и красиво като любовта й към принца.

След три месеца все още нямало никакви кълнове. Момата опитала всичко – консултирала се с фермери и селяни, които и показали най-различни методи за отглеждане на цветя, но не постигнала никакъв успех. С всеки изминал ден тя усещала, че нейната мечта се изплъзвала, но любовта й не отслабвала, а ставала по-силна от всякога.

Накрая, когато шестте месеца изтекли, все още нищо не било покълнало от семето в нейната саксия. Въпреки, че нямала какво да покаже, заради огромните усилия и любов, които положила, тя решила да отиде отново в двореца в уговорения ден и час. Знаела дълбоко в себе си, че това ще е последната среща с любовта на живота й и не би я изпуснала за нищо на света.

Дошъл денят на проверката. Девойката донесла само пръст в своята саксия, а другите кандидатки донесли невероятно красиви цветя – кое от кое по-нежно и по-ароматно, в най-различни форми и цветове.

Настъпил дългоочакваният момент, в който принцът трябвало да направи своя избор. Той дошъл в залата и започнал да оглежда донесените цветя едно по едно с голямо внимание и интерес. След като видял всички цветя, обявил своето решение и взел дъщерята на слугата за своя жена.

Всички останали кандидатки запротестирали от несправедливото решение на принца да избере точно тази, която не е постигнала никакъв резултат в отглеждането на цветето. Тогава той спокойно обяснил причината за цялото състезание и за своето решение:

– Всички семена, които ви дадох, бяха стерилни и нищо не можеше да порасне от тях. Тази девойка е единствената, която успя да отгледа цвете, което я направи достойна да носи императорската корона и да бъде моя жена – цветето на честността.

Източник: блогът на Паулу Коелю.

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Мъдрости, Паулу Коелю и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Петъчна притча: Момата и принцът

  1. vira111 каза:

    Ето, виждаш ли защо харесвам повече художественото слово – оставя ти възможност да го интерпретираш по свой начин, без да задължаваш никого с мнението си!
    Много хубава притча за честността!

  2. Апостол Апостолов каза:

    Прочетох поста и в главата ми неусетно изплува една препоръка на големите съставители на рекламни текстове: нищо не може да замени хубавия, увлекателен разказ!

  3. bulpete каза:

    Аз стигам до извода: Бъди себе си, а не това, което другите имитират.

  4. Selene каза:

    Прекрасна притча. 🙂

  5. Snow in August каза:

    И както е модерно да се пее напоследък … “ Няма след теб друг на теб да прилича…“
    Адмирации за блога и петъчните притчи 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s