Не думай о секундах свысока

Ensemble

Снощи бях на концерт на Ансамбъла за песни и танци на руското МВР. Оказа се, че това не е първото гостуване у нас на този ансамбъл, но въпреки това Зала 1 на НДК беше пълна, а представлението определено си заслужаваше да се види.

Не бях гледал досега на живо военен хор и усещането беше невероятно! Естествено, както можеше да се очаква, една съществена част от репертоара бяха военни маршове („Вставай страна огромная“) и легендарни хитове с фолклорен произход („Смуглянка“ и „Катюша“), но това, което ме впечатли, беше доста богатото жанрово присъствие, включващо фолклорни песни от различни региони, опера, че дори и джаз! Имаше нещо странно в това да гледаш милиционерски оркестър да изпълнява джаз – музика, заради която преди време точно милиционерите са преследвали и арестували хора.

Въпреки това, усещането беше приятно и вълнуващо. Всички изпълнители демонстрираха върховен професионализъм, а хорът и солистите показаха, че не са просто сухари в униформи, а истински артисти, които освен, че пеят великолепно, могат да правят и шоу. Репертоарът включваше богата фолклорна програма не само от руски песни и танци, а също така, украински, сръбски, български, еврейски и може би и други, чийто произход не можах да разбера. Имаше също песни на италиански и английски, с което ансамбълът искаше да покаже, че опитва да разчупи рамката на строго военния облик и да се доближи до поп-културата. Разбира се, в малки дози 🙂

Kobzon

Кулминацията на концерта беше изпълнението на неостаряващия Йосиф Кобзон. Този човек продължава да ме учудва как успява на 70 години да поддържа гласа си и да пее без да се задъха и за миг. Публиката беше приятно изненадана с няколко песни на български, сред които „Една българска роза“ и „Моя страна, моя България“, която той изпълни и на бис заедно с цялата зала.

Не може да се отрече, че музиката, която изпълни ансамбъла, в голямата си част беше от съветско време и възхваляваше бойните подвизи на съветската армия, смелостта на съветския (и българския) партизанин и войник, и преданата любов на съветската девойка към героя, заминал на война. Това е неизменна част от репертоара на един военен хор и мисля, че публиката го възприемаше повече като неотменна жанрова черта, отколкото като политическо послание.

Е, не мина без политически намеци – самият концерт беше посветен на националния ни празник, но с поздравите към бивши, настоящи и бъдещи президенти, посланици и министри, Кобзон не пропусна да покаже политическите си симпатии, което на мен лично не ми направи добро впечатление, но за щастие, тези коментари бяха кратки.

Като цяло, концертът беше великолепен. Това не беше сборище на червени бабички, жалещи по едно безвъзвратно отминало време. Напротив – залата беше пълна с хора на всякаква възраст, които бяха дошли да се докоснат до едно изкуство, което рядко може да се срещне у нас. Да се потопят в една богата култура, от която, за съжаление, все повече се отдалечаваме и според мен само губим от това.

Съжалявам само, че Кобзон не изпя песента „Мгновения“ от култовия филм „17 мига от пролетта“, която използвах за заглавие на този пост, но за сметка на това изпя друга великолепна песен от същия филм:

Я пpошy хоть не надолго,
Боль моя, ты покинь меня;
Облаком, сизым облаком
Ты полети к pодномy домy,
Отсюда к pодномy домy.

Беpег мой, покажись вдали
Кpаешком, тонкой линией,
Беpег мой, беpег ласковый,
Ах, до тебя, pодной, доплыть бы,
Доплыть бы хотя б когда-нибyдь.

Где-то далеко, очень далеко
Идyт гpибные дожди,
Пpямо y pеки в маленьком садy созpели вишни,
наклонясь до земли.

Где-то далеко в памяти моей
Сейчас, как в детстве, тепло,
Хоть память yкpыта такими большими снегами.

Бяхме свидетели на едно невероятно красиво пеене, което не може да не впечатли истинския ценител на хубавата музика и въпреки тежките си метални пристрастия, не мога да не призная, че бях наистина развълнуван. Надявам се, че така ще е и на останалите музикални събития, които предстоят до края на годината.

Хубаво е, че музикалният живот у нас започва да става по-богат и по-разнообразен с всяка изминала година и постепенно преставаме да бъдем „задния двор на Европа“ в очите на големите изпълнители. Дано само да можем да имаме финансовите възможности да посещаваме концертите на любимите си музиканти!


Рекламно съобщение: На 13.03.2008 в София ще се проведе курс по основи на управлението на софтуерни проекти, воден от мен. Курсът е полезен за всеки, който се интересува професионално от разработка на софтуер. Повече информация за него можете да намерите в блога PM Stories, в блога Спри и помисли! и на официалния сайт на RammSoft.


Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Музика и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

18 Responses to Не думай о секундах свысока

  1. LeeAnn каза:

    ех, завидях ти. споменавай предварително за такива събития, моля.

  2. Бенихил каза:

    Не му ли удари и ти едни песни и пляски на сцената?

  3. Бенихил каза:

    Наистина, предупреждавай предварително. Мисля, че Й. Кобзон имаше една песен „Мои болгарские друзья“, дали я изпълни на вечерта?

  4. Майк Рам каза:

    Бях поканен и не бях много ентусиазиран в началото – не е хеви метъл и не знаех дали ще ми хареса. Затова и не го афиширах предварително.

    Песни и пляски на сцената не ударих, но пях заедно с другите „Моя страна“. Тази песен винаги ме разчувства както химна.

    А песента „Мои болгарские друзья“ мисля, че се изпълняваше от Ян Френкель, така че Кобзон не я пя.

  5. nervousshark каза:

    Явно не слушал духовия оркестър на МВР, затова не си и чувал милицонерски джаз.

  6. Здравейте,
    и аз бях на същия концерт. Добре беше, но моите очаквания някак бяха по-големи. Аз за разлика от Майк се издразних, че голямата звезда Йосиф Кобзон пя толкова много – той човекът си направи отделен концерт. Може да съм се подразнила от политическите му изказвания, знам ли. А и имаше песен за братята сърби, все пак.
    И също съжалявам че не чух Мнгновения.
    Но хорът е велик, несъмнено. Струва си да се слуша наживо.

  7. Не е ли малко грозно да се пее и танцува в момент, в който страната е в траур за изгорелите във влака 9 наши сънародници?! Перверзно ми се вижда и удоволствието на наши сънародници, радващи се в такъв един момент на пеенето и на танците на съветските милиционери. Аз лично не си представям по-голяма извратеност…

  8. Майк Рам каза:

    Г-н Грънчаров, радвам се, че четете блогове на прости селяни-чалгаджии като мен 🙂 Очаквах този коментар и в отговор ще Ви запитам следното:

    Не е ли грозно да демонстрираш лицемерно състрадание за 9 избрани жертви и да си затваряш очите за хилядите други, които гинат от неизлечими болести, автомобилни катастрофи и трудови злополуки? Перверзно ми се вижда някои хора да си правят такава от реклама на гърба на човешкото страдание. Аз лично не си представям по-голяма извратеност…

    Разбира се, въпросите ми са изцяло риторични, така че не е необходимо да отговаряте.

  9. cheltsov каза:

    Само да спомена, че този хор няма нищо общо с милицията 😉 Това е ВОЕНЕН хор. Така де, по повод това, че каза, че сега ги пеят, пък преди ги гонели.

  10. Майк Рам каза:

    Да, това е военен ансамбъл, но на вътрешни войски на руското МВР, на което все още му викат „милиция“. 🙂

  11. cheltsov каза:

    Ами не знам, хора се казва „Хорът на Съветската Армия“. И идеологията му идва от преди милицията. Най-малкото униформите не са милицейски а са военни. Дори и да са под флага сега на съветското МВР, за което си признавам, не знам и не разбирам, но идеята идва от другаде.

    П.П. Който харесва Любе, може да чуе песента Конь, която е с участието на този хор.

    П.П. Също така, една от любимите ми песни с участието на този хор е от един руски филм, комедия, „Иван Василевич си сменя професията“. В частта когато армията на Иван Грозни тръгва на поход. Там може да се чуе идеален пример за класически руски тенор и бас.

  12. Майк Рам каза:

    Човече, ТОВА НЕ Е ХОРЪТ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ!!!
    Това е друг хор и той е на МВР. Извинявай за грубия тон, но се опитай да прочетеш това, което пиша.

  13. cheltsov каза:

    Съжалявам, моя грешка. Този хор е новост за мен.

  14. deni4ero каза:

    Толкова хубаво си го описал, че чак ми кънти в главата и страшно съжалявам, че не съм го гледала.

  15. Майк Рам каза:

    Догодина пак! 🙂

  16. Графът каза:

    Преди няколко години (преди да започнат историите с това може, това не може да свалиш 🙂 ) ми хрумна и успях да сваля няколко стотин руски песни и стари изпълнения (от преди революцията до към 1960 г.). Сега си ги слушам от време на време…
    На този концерт не бях, но съм бил неведнъж на концерти на големите съветски ансамбли, добре Ви разбирам – знам какво е въздействието, а и изпълнението.
    Живот и здраве, до следващия концерт!

  17. Илиянски каза:

    Аз имам едно приятелче, който посети концерта на Александровския, по-миналата година, ако не се лъжа. След това, възхитен от коментарите му, си издърпах от глобалната мрежа всички песни на хора. Удивително, меко казано.
    За съжаление не успях да отида на този концерт, но явно е било мегадобро.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s