Седмичен блог дайджест – 52

След поредното дълго прекъсване правя още един опит да подновя традицията на седмичния блог дайджест – една идея, която дълго време смятах за полезна. В последните няколко месеца се случиха няколко неща, които доведоха до спирането на дайджеста. Едното е, че постепенно загубих интерес към нещата, които се публикуваха в родното блог пространство. Може би не откривах достатъчно интересни автори или пък онези, които редовно следях, започнаха да се изчерпват откъм идеи – не знам със сигурност, но темите за Цецко, Бойко и Веско Маринов някак си ми станаха много досадни, а те тотално доминират интернет пространството у нас. В допълнение, интересът към онова, което пиша започна да намалява, а блоговете, които цитирах в дайджеста, са значително по-популярни от моя, което ме наведе на мисълта, че няма особен смисъл да представям публикации, които така или иначе всички четат.

Затова и след доста продължителен размисъл реших да подновя рубриката предимно за себе си – за да запазя връзки към нещо, което намирам за стойностно и полезно. Пък ако на някой друг също му е интересно – това е бонус! 🙂

***

Напоследък във въздуха витае някаква холандска тема, а французите взеха, че си избраха президент с такова име – Франсоа Холандски. (Чудех се дали у нас има подобно име, кръстено на държави и освен Руско Дойчев друго не ми дойде наум.) В блогосферата попаднах на един интересен материал на Калоян Колев Няколко интересни факта за Холандия, сред които е това, че тя е страната с най-висок жизнен стандарт в Европа, а малко преди това и на един живописен фоторепортаж на Велян Стайков от Амстердам в Деня на кралицата.

Като контрапункт на холандското благоденствие звучи статията на Иван Стамболов Рецепта против бедност. Ето какво казва той:

От много време, може би от Гутенберг насам, по целия свят е прието да се говорят неистини. Основен принцип е: „има неща, които ще кажем, но никога няма да направим; има неща, които ще направим, но никога няма да кажем за тях”. Така се раждат митовете на публичното говорене. Един от тези митове е, че можем да харчим пари, които не сме спечелили, и че можем да ползваме блага, които не сме произвели. Този мит докара световната финансова и икономическа криза и пак той продължава да я задълбочава, като я превръща в криза на ценностите и идентичността.

Затова и неговият съвет против бедността е прост: трябва да се говори истината и да се спазват правилата. Сами можете да си направите извода защо сме бедни.

***

Бела Чолакова започва един интересен задочен спор с колегата Блажев от блога Книголандия дали четенето само по себе си е полезна умствена дейност или е важно да се четат само качествени книги. Нейната теза е, че

четенето е процес, който е задоволителен сам по себе си. Независимо дали четете стойностни книги, повърхностни книги, вестници, списания, надписи по стените, обяви, залепени на стълбове, драсканици с тебешир по асфалта, sms-и, указателни табели, упътвания за сешоари, етикети на шоколади за съдържание на аспартам, усмъртителни текстове върху кутиите за цигари, инструкции за използване на горелка, листовки на приспивателни, най-дребния текст на договори, призовки за съда, надписи върху билетчета за градския транспорт, проценти за ефективност върху кутиите с презервативи…

С други думи, това е полезна и стимулираща мозъка дейност, която си струва да упражняваме постоянно. Малко ми е трудно да се съглася с нея – нямам някакви статистически или клинични данни с които да се аргументирам, но винаги съм си мислел, че хората, които четат Айн Ранд например са на много по-високо интелектуално ниво от онези, които четат единствено резултатите от мачовете по вестниците и новините за това коя чалга певица си е уголемила бюста със силиконови импланти. От друга страна приемам, че е по-добре да четеш нещо, отколкото нищо. Все пак, това е въпрос, който всеки прави за себе си.

***

Темата за четенето и книгите продължава с още две интересни публикации: Диана Бойчева представя 10 причини защо е добре да се издават електронни книги в сайта „Аз чета“, а писателят Тихомир Димитров разкрива най-дразнещите грешки от непознаването на българския език, които пишещите в интернет най-често правят и представя един нов сайт, даващ ценни съвети за това как се пише правилно. Сайтът се казва „Как се пише?“ и е създаден от Павлина Върбанова, която от много време отстоява каузата за доброто познаване на родния език и грамотното му използване в своя блог, като нейни казуси неведнъж са попадали и в седмичния блог дайджест, а неговото оформление е дело на още един блогър – Милен Петрински-Гонзо.

Като човек, който работи с думи и обича своя език, не мога да не подкрепя това чудесно начинание и да поздравя създателите на сайта „Как се пише?“ и да ви призова да го използвате активно. Повявайте ми, хората, които пишат грамотно, постигат по-голям успех!

***

В категорията „Интересни и полезни“ ви предлагам две публикации в съвсем различни сфери. Едната е на Василена Вълчанова и представя петте фактора на креативността, формулирани от един от големите британски комици – Джон Клийз, а втората е от блога на BB-Team и представя 10 храни с отрицателен калориен баланс. Когато прочетох заглавието, не можах да повярвам на очите си – тези хора или се шегуват жестоко, или мечтата на всички дебели хора по света се е сбъднала! Оказва се, че второто е вярно (донякъде) – действително съществуват храни, за чието обработване в човешкия организъм се използва повече енергия, отколкото те самите дават като хранителен запас. С други думи, ако включите в менюто си повече зеле, карфиол, спанак, целина, тиквички и броколи, несъмнено ще имате по-голям успех в отслабването. Дерзайте!

***

И като споменах думата „успех“, завършвам дайджеста с няколко поста, посветени на собствения бизнес. В единия Вили Фарах разбива някои митове и легенди за работата на свободна практика като това, че фрийлансърите всъщност са хора, които не могат да си намерят „истинска“ работа или че по цял ден се излежават в леглото по пижама. Сигурно има и такива, но онези, които са посветили живота си на определена работа и я обичат, много често работят повече от другите, но пък за сметка на това и печелят повече и получават по-голямо удовлетворение от труда си.

Един блог, който наскоро открих, но харесах много, е блогът с бизнес съвети на Стойне Василев, по-известен като Бат’ Тони. В поста си „Ставате ли за предприемач?“ Бат’ Тони поставя важни въпроси, на които трябва да може да си отговори всеки меркалия да стартира собствен бизнес, за си изясни за себе си дали наистина би могъл да постигне успех. Ако си мислиш, че смисъла на бизнеса ти е да трупаш кинти, да направиш лъскав офис, да караш скъпа кола и да имаш дългокрака секретарка, значи си тръгнал по грешния път. Премисли всичко отново.

И в заключение, Радислав Кондаков ни предлага мотивиращи цитати от Леонардо Да Винчи, посветени на успеха. аз лично си харесах най-много тези:

  • Този, който иска да забогатее за един ден, ще бъде обесен в рамките на една година.
  • Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засятите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки
  • Впечатлен съм от важността на действието. Знаенето не е достатъчно; трябва да прилагаме. Готовността не е достатъчна; трябва да го направим.
  • В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове

Пожелавам ви успех!


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

11 Responses to Седмичен блог дайджест – 52

  1. bozho каза:

    „Чудех се дали у нас има подобно име, кръстено на държави и освен Руско Дойчев друго не ми дойде наум.)“

    Ами Стефан Македонски, макар че там може да се спори, дали фамилията му е свързана с новопоявилата се държава 😉

  2. Относно … „Затова и неговият съвет против бедността е прост: трябва да се говори истината и да се спазват правилата. Сами можете да си направите извода защо сме бедни.“
    Смятам, че се допуснаха много грешки в годините и се ‘научихме’ да не казваме винаги истината – такава, каквато е, но такава, каквато ще е приета или удобна някому, на когото повече хора обикновенно искат да се харесат и ‘докарат’..
    Та правейки такива фундаментални (спред мен) грешки сами поставяме основите и обуславяме това какво и как да се случва в бъдещето ни.
    Много хора не могат да гледат опонентите/или събеседниците си/ в очите…
    Попадна ми следната препратка, която ще се радвам повече хора да видят и осъзнаят (има и превод на Български за онези, които не разбират директно в оригинал видеото от Английски)..:

    И не на последно място искам да благодаря за една книга по един друг пост – получения подарък ме ‘запали’ да потърся повече информация и за свое ‘нещастие’ открих линк на Академия за програмиране Телерик и посещавайки няколко лекции от един от курсовете отново се убедих в правотата на горните думи от кавичките.. Просто два от курсове, които започнах се оказаха в задънена улица (онлайн версията им) и се започна повторението на една предишна подобна случка от Гьоте Институт София 2005-2006..
    НЕИСТИНАТА ВИНАГИ ПОРАЖДА ПРОБЛЕМИ, а в последствие и неудобства..

  3. Павлина каза:

    Майк, благодаря ти за представянето и хубавите думи за сайта “Как се пише?”. Като Леонардо да Винчи, и аз осъзнавам колко е важно да сътвориш нещо в живота си: “Знаенето не е достатъчно; трябва да прилагаме”. 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Божо, номерът е и двете имена да са свързани с нация или държава, а Стефан не е 🙂

  5. Илиja Димовски каза:

    Е може ли такова нещо, Майк. Я сум Илиja Димовски од Струмица, Македониja. И мене и моите пријатели, все крупни бизнесмени, сме следиле твоj блог от много време и смятале специјално да доваждуваме на некои од вашите семинари за „Проектен менажмент“. Но, сега гледам вие навредате на нашата земја и народ. Ние ќе ги игнорира вашиот блог и никогаш не го следаме повторно. Со здраве!

  6. Майк Рам каза:

    Това пък откъде дойде? Най обичам някой да ми се обиди без дори да ми обясни защо. Специално в този обзор няма нищо нито за Макединия, нито против нея. Това да не е някакъв майтап?

  7. Илиja Димовски каза:

    Што шега … Tи кажуваш „Божо, номерът е и двете имена да са свързани с нация или държава, а Стефан не е“, т.е. Македонија не е народ, ниту държава за вас. Много тажно е што бугарските уж „пријатели“ мислат така ..

  8. Майк Рам каза:

    Пак ще го напиша: СТЕФАН не е име на държава. Стефан. Не Македония, а Стефан. Играта е в това, че И ДВЕТЕ имена трябва да са кръстени на държава, а за държава Стефан не съм чувал.

    Четете внимателно, за да живеете щастливо.

  9. bozho каза:

    Объркването става, защото Руско Дойчев, дето си дал за пример, малко хора свързват Дойчев с Германия 😉

  10. bozho каза:

    То и аз в първия момент не го схванах 🙂

  11. Майк Рам каза:

    В нашия край не е рядкост името Дойчо или Дойчин и мисля, че действително произлиза от Германия. Такива имена (лични) са ми много интересни, но в момента не се сещам за други, освен Руско. Фамилни имена, наречени на държави, също не са много. Примери са Стефан Македонски, Спас Турчев и Трендафилка Немска.

    Доста по-популярни у нас са фамилни имена, наречени на населени места: Стефан Софиянски, Калин Врчански, Христо Калоферов. На дъщеря ми гаджето се казва Диканчев (на село Диканя), а имам един приятел, който е с фамилия Казанлъклиев. Сигурно има и други.

    Интересно би било да се съберат на едно място такива имена.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s