След поредното дълго прекъсване правя още един опит да подновя традицията на седмичния блог дайджест – една идея, която дълго време смятах за полезна. В последните няколко месеца се случиха няколко неща, които доведоха до спирането на дайджеста. Едното е, че постепенно загубих интерес към нещата, които се публикуваха в родното блог пространство. Може би не откривах достатъчно интересни автори или пък онези, които редовно следях, започнаха да се изчерпват откъм идеи – не знам със сигурност, но темите за Цецко, Бойко и Веско Маринов някак си ми станаха много досадни, а те тотално доминират интернет пространството у нас. В допълнение, интересът към онова, което пиша започна да намалява, а блоговете, които цитирах в дайджеста, са значително по-популярни от моя, което ме наведе на мисълта, че няма особен смисъл да представям публикации, които така или иначе всички четат.

Затова и след доста продължителен размисъл реших да подновя рубриката предимно за себе си – за да запазя връзки към нещо, което намирам за стойностно и полезно. Пък ако на някой друг също му е интересно – това е бонус! 🙂

***

Напоследък във въздуха витае някаква холандска тема, а французите взеха, че си избраха президент с такова име – Франсоа Холандски. (Чудех се дали у нас има подобно име, кръстено на държави и освен Руско Дойчев друго не ми дойде наум.) В блогосферата попаднах на един интересен материал на Калоян Колев Няколко интересни факта за Холандия, сред които е това, че тя е страната с най-висок жизнен стандарт в Европа, а малко преди това и на един живописен фоторепортаж на Велян Стайков от Амстердам в Деня на кралицата.

Като контрапункт на холандското благоденствие звучи статията на Иван Стамболов Рецепта против бедност. Ето какво казва той:

От много време, може би от Гутенберг насам, по целия свят е прието да се говорят неистини. Основен принцип е: „има неща, които ще кажем, но никога няма да направим; има неща, които ще направим, но никога няма да кажем за тях”. Така се раждат митовете на публичното говорене. Един от тези митове е, че можем да харчим пари, които не сме спечелили, и че можем да ползваме блага, които не сме произвели. Този мит докара световната финансова и икономическа криза и пак той продължава да я задълбочава, като я превръща в криза на ценностите и идентичността.

Затова и неговият съвет против бедността е прост: трябва да се говори истината и да се спазват правилата. Сами можете да си направите извода защо сме бедни.

***

Бела Чолакова започва един интересен задочен спор с колегата Блажев от блога Книголандия дали четенето само по себе си е полезна умствена дейност или е важно да се четат само качествени книги. Нейната теза е, че

четенето е процес, който е задоволителен сам по себе си. Независимо дали четете стойностни книги, повърхностни книги, вестници, списания, надписи по стените, обяви, залепени на стълбове, драсканици с тебешир по асфалта, sms-и, указателни табели, упътвания за сешоари, етикети на шоколади за съдържание на аспартам, усмъртителни текстове върху кутиите за цигари, инструкции за използване на горелка, листовки на приспивателни, най-дребния текст на договори, призовки за съда, надписи върху билетчета за градския транспорт, проценти за ефективност върху кутиите с презервативи…

С други думи, това е полезна и стимулираща мозъка дейност, която си струва да упражняваме постоянно. Малко ми е трудно да се съглася с нея – нямам някакви статистически или клинични данни с които да се аргументирам, но винаги съм си мислел, че хората, които четат Айн Ранд например са на много по-високо интелектуално ниво от онези, които четат единствено резултатите от мачовете по вестниците и новините за това коя чалга певица си е уголемила бюста със силиконови импланти. От друга страна приемам, че е по-добре да четеш нещо, отколкото нищо. Все пак, това е въпрос, който всеки прави за себе си.

***

Темата за четенето и книгите продължава с още две интересни публикации: Диана Бойчева представя 10 причини защо е добре да се издават електронни книги в сайта „Аз чета“, а писателят Тихомир Димитров разкрива най-дразнещите грешки от непознаването на българския език, които пишещите в интернет най-често правят и представя един нов сайт, даващ ценни съвети за това как се пише правилно. Сайтът се казва „Как се пише?“ и е създаден от Павлина Върбанова, която от много време отстоява каузата за доброто познаване на родния език и грамотното му използване в своя блог, като нейни казуси неведнъж са попадали и в седмичния блог дайджест, а неговото оформление е дело на още един блогър – Милен Петрински-Гонзо.

Като човек, който работи с думи и обича своя език, не мога да не подкрепя това чудесно начинание и да поздравя създателите на сайта „Как се пише?“ и да ви призова да го използвате активно. Повявайте ми, хората, които пишат грамотно, постигат по-голям успех!

***

В категорията „Интересни и полезни“ ви предлагам две публикации в съвсем различни сфери. Едната е на Василена Вълчанова и представя петте фактора на креативността, формулирани от един от големите британски комици – Джон Клийз, а втората е от блога на BB-Team и представя 10 храни с отрицателен калориен баланс. Когато прочетох заглавието, не можах да повярвам на очите си – тези хора или се шегуват жестоко, или мечтата на всички дебели хора по света се е сбъднала! Оказва се, че второто е вярно (донякъде) – действително съществуват храни, за чието обработване в човешкия организъм се използва повече енергия, отколкото те самите дават като хранителен запас. С други думи, ако включите в менюто си повече зеле, карфиол, спанак, целина, тиквички и броколи, несъмнено ще имате по-голям успех в отслабването. Дерзайте!

***

И като споменах думата „успех“, завършвам дайджеста с няколко поста, посветени на собствения бизнес. В единия Вили Фарах разбива някои митове и легенди за работата на свободна практика като това, че фрийлансърите всъщност са хора, които не могат да си намерят „истинска“ работа или че по цял ден се излежават в леглото по пижама. Сигурно има и такива, но онези, които са посветили живота си на определена работа и я обичат, много често работят повече от другите, но пък за сметка на това и печелят повече и получават по-голямо удовлетворение от труда си.

Един блог, който наскоро открих, но харесах много, е блогът с бизнес съвети на Стойне Василев, по-известен като Бат’ Тони. В поста си „Ставате ли за предприемач?“ Бат’ Тони поставя важни въпроси, на които трябва да може да си отговори всеки меркалия да стартира собствен бизнес, за си изясни за себе си дали наистина би могъл да постигне успех. Ако си мислиш, че смисъла на бизнеса ти е да трупаш кинти, да направиш лъскав офис, да караш скъпа кола и да имаш дългокрака секретарка, значи си тръгнал по грешния път. Премисли всичко отново.

И в заключение, Радислав Кондаков ни предлага мотивиращи цитати от Леонардо Да Винчи, посветени на успеха. аз лично си харесах най-много тези:

• Този, който иска да забогатее за един ден, ще бъде обесен в рамките на една година.
• Ако се запасиш с търпение и проявиш старание, то засятите семена на знанието непременно ще дадат добра реколта. Корените на учението са горчиви, но плодовете – сладки
• Впечатлен съм от важността на действието. Знаенето не е достатъчно; трябва да прилагаме. Готовността не е достатъчна; трябва да го направим.
• В действителност там, където не достигат разумните доводи, ги заменят с викове

Пожелавам ви успех!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.