Маркес, медиите и изводите от една „предизвестена“ смърт

Вчера се разигра интересна история в интернет пространството и в традиционните медии. Някой си пуснал информация в Twitter от името на писателя Умберто Еко, че неговият приятел – писателят-нобелист Габриел Гарсия Маркесбил умрял и тази новина съвсем скоро ще бъде потвърдена от неговата сестра Аида официално. Какво се случи? Новината се разпространи като мълния по всички социални мрежи и не след дълго и в онлайн изданията на някои вестници както у нас, така и в чужбина. В стремежа си да бъдат актуални и навременни, някои медии все още пускаха новината за смъртта на Маркес, докато други вече публикуваха опровержението.

Какво можем да си направим като извод от тази история?

Първо, новините, пуснати в онлайн пространството, се разпространяват със скоростта на светлината и могат да достигнат до милиони хора за минути. Това може да се използва като мощно средство за информиране на хората, което „класическите“ медии не могат да достигнат. За пример, телевизиите у нас, обикновено изчакват няколко дни, преди да публикуват новина, която са разбрали от Интернет, а в Шоуто на Слави разказват вицове една седмица, след като всички сме ги прочели във Фейсбук 🙂

Второ, това, че новините по социалните мрежи се разпространяват бързо, може да има и негативен ефект, особено ако някой реши да си прави майтап на ваш гръб или сериозно да ви очерни. Както се казваше в онзи виц, като пуснат слуха, че сестра ти е к..ва, иди обяснявай, че нямаш сестра. Лошите новини се разпространяват още по-бързо от добрите и хората им вярват повече.

Трето (като продължение на горното), хората са наивни. В социалните мрежи има милиони хора без работа, които къде от добри намерения, къде от други подбуди, са готови да споделят всичко, което им попадне, без да си направят труда да проверят дали е истина. Вчерашната новина за смъртта на Маркес е може би третата поред от последните 10 години и ожалените хорица продължават да я споделят с искрено прискърбие. Явно паметта на хората е много къса.

Четвърто, по-страшна от наивността на обикновените люде е глупостта на професионалните журналисти. Подмамени от идеята да бъдат първи и да предложат по-скоро сензацията на своите читатели, те загърбват елементарните изисквания на своята професия да си проверяват източниците на информация. А народът им вярва безусловно. „Няма начин да не е вярно, нали го казаха по телевизията!“

Пето, слуховете се създават много лесно. Публикуваното съобщение съдържа някои всеизвестни истини – Умберто Еко е известен писател и Маркес е известен писател. Следователно е напълно възможно да са приятели и единия да е оторизиран да информира обществото за смъртта на другия. Дали наистина е така и дали онзи, който съобщава новината, наистина е Еко – това са неща, за които вече никой не се сеща да попита. Да, Габриел Гарсия Маркес има сестра на име Аида и сигурно точно тя е човекът, който трябва да потвърди неговата смърт, но това съвсем не означава, че смъртта му е факт, а израза „очаквайте потвърждение скоро“ е ясен признак за вероятна измама. Вземете няколко факта и добавете една щипка измислица, и ето ви един чудесен слух!

Шесто, независимо колко си велик или неизвестен, ти присъстваш в социалните мрежи и в Интернет света. Искаш или не искаш, хората говорят за теб. Въпросът е: дали истината за теб присъства там? Изводът е, че днес вече всеки е длъжен да има профил в социалните мрежи и да бъде активен в тях. Ако Маркес общуваше пряко със своите читатели, тази история нямаше да се случи.

Седмо, и социалните, и „традиционните“ медии лаят, но не хапят. За тях с пълна сила важи поговорката „Всяко чудо за три дни“, а някои чудеса преминават и по-бързо. Лошите новини за вас могат да минат и да заминат толкова бързо, че хората изобщо да не си спомнят за тях след няколко дни. Понякога най-добрата стратегия е просто да си замълчите, а след като отмине бурята, можете като Марк Твен с чувство на хумор и ирония да отбележите с обява във вестника: „Слуховете за моят смърт са силно преувеличени“.

Маркес е един от любимите ми писатели и е тъжно, когато някой си прави такива грозни шеги на негов гръб. Когато научих новината за „втората“ му смърт през 2008 г. бях много натъжен, но усетих, че има нещо измамно в това, че 9 години по-рано си е написал предсмъртното писмо. Днес разбрах, че (логично) писмото също не е писано от него, а на новините за поредната му смърт вече гледам доста скептично. За съжаление, един ден този велик човек наистина ще си отиде и тогава може би никой няма да повярва на истината. Точно затова мисля, че човек трябва да присъства в социалния свят и да поддържа постоянна връзка с хората, които ги е грижа за него. Само тогава подобни слухове ще могат да бъдат спирани още в зародиш.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Общество и нрави и тагнато, , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to Маркес, медиите и изводите от една „предизвестена“ смърт

  1. „За съжаление, един ден този велик човек наистина ще си отиде и тогава може би никой няма да повярва на истината. “ и тогава стилът му на писане, ще е стил на умиране! което ми звучи приказно. бих предпочела 🙂 а и както знаем времето в творчеството му има толкова значение, колкото и няма. лошото беше, че наистина се разстроих снощи… за малко….

  2. Pingback: Животът е по-безкраен от смъртта « Amelie

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s