Един свеж ден – 2. Част първа: фолклорен фестивал „Софийска пролет – 2010“

Свежо.нет имат една чудесна инициатива, наречена „Един свеж ден„, която периодично се повтаря и в която периодично някой се опитва да ме въвлече. Аз пък се връзвам и участвам по своему. 🙂

Първият ми разказ за моите свежи дни беше преди повече от година. Сега съм поканен от Васи и Пламен да се включа пак и аз реших да споделя преживяванията си от последния уикенд, който въпреки че беше горещ, беше приятен и забавен, което с пълна сила може да го категоризира като „свеж“, а това, че всъщност дните бяха два, дава двойна сила на впечатленията ми от тях.

Историята започва с това, че на гости ни дойдоха любимата тъща с малкия ми племенник. Аз друга тъща си нямам, де, но тази си я обичам, наистина 🙂 Поводът беше международния фолклорния фестивал „Софийска пролет“, в който и тъщата участва заедно с групата за фолклорни песни от Оряхово.

По принцип не съм голям фен на фолклора, но на този фестивал имаше много екзотични състави, както от България, така и от други страни, и ми беше хем любопитно, хем интересно да ги гледам и слушам.

Сборният пункт на повечето ансамбли беше НДК и оттам всички тръгнаха на дефиле към градинката пред Народния театър.

Изненадах се, че един от участващите състави бе от родното село на майка ми. Селото не е много известно, но изпълнението на техния състав беше оригинално. Куриозното е, че по официалните карти го пише Мусомища, а местните хора му викат Мосомище. Иди го разбери! 🙂

Съставът от Оряхово се забави и вместо да излязат първи, останаха последни, така че ние едва ли не по принуда останахме да гледаме фестивала, за което не съжалявам, макар че по едно време слънцето започна да пече доста сериозно. Имахме много време и се забавлявахме с малкия Гого, за когото градинката пред Народния беше идеалното място за лудуване – и тичаше, и закачане с другите деца, и на пързалка се спусна няколко пъти. Ние с Мая, като родители на поотраснали деца, сме позабравили какво е да се занимаваш с двегодишно хлапе, но пък ни беше забавно.

Много хубаво впечатление ми направиха ансамблите от Латвия и Хърватска – интересни носии, други музикални инструменти, различна култура.

А това е хорът на оряховските баби, в който пее и тъща ми.

Като гледам такива изпълнения, си мисля, че все още има надежда за света. Защото тези жени (а предполагам, че повечето състави са така), правят всичко това за удоволствие – да запазят фолклорните си традиции, да споделят своето изкуство с публиката и да почешат леко самочувствието си от това, че излизат на сцена. Никакъв комерс! Единствената награда са почетните грамоти за участие и искрените аплодисменти на публиката. Явно за някои хора и това е достатъчно, за да отделят от времето си и енергията си за някаква кауза. Питам се дали някой ще продължи тяхното дело след тях?

Може би има надежда. В тези деца?

Очаквайте продължение…


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Лични, Музика, Събития и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Един свеж ден – 2. Част първа: фолклорен фестивал „Софийска пролет – 2010“

  1. гравитоин каза:

    Има, има надежда! И защо? Защото НЕ СЕ ГАСИ ТУЙ ЩО НЕ ГАСНЕ! А не гасне, защото го има Гошко да поеме щафетата!

  2. Чудя се аз що си ми пък толкоз симпатичен – а то тъща ти от Врачанско! 😀

  3. Майк Рам каза:

    Хубави хора, хубав край! 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s