Откакто живея в София (близо 20 години вече) все имам късмета да живея на висок етаж – на 11-ия и на 12-ия етажи – и поради това постоянно ми се налага да ползвам асансьор, за да се прибера вкъщи или да изляза навън. Предполагам, че и на повечето от вас ви е направил впечатление фактът, че българинът масово не знае как се ползва асансьор и винаги натиска горното копче, независимо накъде пътува, вследствие на което някой от средните етажи се разхожда чак до 12-ия етаж, преди да слезе до първия, където е неговата цел. Още по-неприятно става, ако въпросният индивид влезе със запалена цигара вътре.
Поради това, реших, че ще е изключително полезно за целокупния български народ, ако публикувам настоящата Инструкция за ползване на асансьор. Тя е проста и кратка, затова публикувам пълния й текст:
- Ако пътувате нагоре, натиснете горното копче на таблото.
- Ако пътувате надолу, натиснете долното копче на таблото.
Спазването на тази инструкция ще ви спести ненужно разтакаване нагоре-надолу и ще предпази останалите пътници в асансьора от нежеланото ви присъствие.
Тази инструкция е предмет на авторско право. (С) 2008 Майк Рам. Всички права запазени. Никаква част от текста на тази инструкция не може да бъде копирана или използвана без писменото разрешение на автора.
Надявам се, че не е толкова сложно и няма да ви бъде трудно да я запомните.
Гледам го този текст и си задавам следните въпроси:
- След като е толкова просто да се научи човек да управлява асансьор, защо повечето българи все още не могат да се научат?
- След като по всички продукти се слагат инструкции за експлоатация, защо никой не слага подобен текст пред таблото на асансьорите в България? (Да видим как ще го сложат сега, след като съм си резервирал авторското право!)
На първия въпрос ми идва един много лесен и очевиден отговор – защото българите са тъпи. Това, по принцип е вярно за една голяма част (близо 99%) от народа ни, но някак си ми изглежда твърде прозаично, за да бъде верния отговор и затова започнах да разсъждавам по-дълбоко, белким открия и някаква по-тайнствена причина.
Направи ми впечатление, че повечето табла за повикване на асансьора са разположени много ниско. Веднага ме осени мисълта, че това може да бъде истинската причина за това българинът винаги да вика асансьора от горното копче – просто то му е по-удобно. За да натисне долното, когато пътува надолу, човек трябва да се наведе, а това вече е сериозно усилие, за което човек трудно би намерил мотивация.
Добре, значи открихме причината защо винаги натискаме горното копче – таблото е разположено ниско, а нас ни мързи да се навеждаме. Хубаво, ама защо тогава това табло е сложено толкова ниско? Подсетен от един стар виц за едно джудже в асансьора, стигнах до извода, че причината за ниското разположение на таблото е възможността да бъде ползвано от деца (понеже джуджета не съм виждал). Така, значи мистерията е разкрита – всичко било зради децата.
И тъкмо да се успокоя, че в името на децата ще трябва да се научим да се навеждаме, се сетих и за още нещо. Пред много асансьори все пак има някакви инструкции и правила, макар и те да не се отнасят за това кое копче да натиснем. В много от тях пише, че деца до 7, 8, или 10 години нямат право да пътуват в асансьора без придружител. Тоест, тези деца, които могат да ползват асансьора сами, са децата над 10 години. Само че тези деца са достатъчно високи и биха могли да натиснат бутон, който се намира и на повече от 60 сантиметра от земята. Тогава, за чий, по дяволите, са сложили бутоните толкова ниско?!
Мислих, мислих и пак стигнах до същия извод – защото българинът е прост и не мисли, когато прави нещо. Съжалявам, но наистина не можах да намеря друго обяснение. Ще се радвам, ако някой предложи някакво разумно обяснение за ниското разположение на бутоните и защо винаги натискаме горното копче.
Надявам се моят инструкция да бъде прочетена от достатъчно много хора и да започнем да мислим поне за секунда преди да натиснем копчето на асансьора. Надявам се също някой да подскаже на асансьорните фирми, че след като дори на клечките за зъби се слага инструкция за ползване, съвсем логично би било и пред таблото на асансьора на всеки етаж да бъде отпечатана предложената от мен инструкция (после гледайте как се печелят милиони от royalties!), така че хората, които за първи път попадат пред асансьор (има и такива, вервайте ми!), да се научат кой е правилния начин да се използва това електрическо съоръжение.
Спазването на посочените от мен правила ще превърне возенето в асансьора в истинско удовлствие и ще допринесе до повишаване на взаимното уважение сред съкооператорите във всеки един блок.
Благодаря за вниманието!
Update: За съжаление, май няма да спечеля от авторско право, защото все пак някой се е сетил да напише подобна инструкция преди мен. Мариета ми е изпратила една снимка, в която, макар и издраскана и остъргана, инструкцията все пак се чете. Въпреки това, продължавам да мисля, че този пример е по-скоро изключение, което само потвърждава правилото. Ето част от нея:
Цялата снимка можете да видите тук.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
Асансьора в нискоетажна сграда би трябвало да е за ползване на инвалиди болни и възрастни хора. Всички останали-на фитнес до вратите на жилищата си. Не да се чудят кое копче да натиснат или защо не идва асансьора. Мнението ми е, че слизането по стълби също е приятно и удобно занимание. Пък може да срещнеш и по стълбите някоя интересна личност. Например откритите асансьори са по комфортни от тесните задушни кабинки-е това го има само по романтичните филми. Та за бутоните. Наистина трябва да помисля преди да натисна единия от тях. Нещо като на кой овен ще паднеш-белия или черния.
Даниела, ако знаеш стълбището в нашия блок на какъв кенеф се е превърнало, няма да искаш да ходиш по него 😦
Pingback: `талянците и копчетата « batpep