Петъчна притча: За добрите и лошите хора или как да си върнем изгубен лаптоп

С лаптопа на летището

С лаптопа на летището

Днешният петъчен пост е малко по-различен от другите. Няма да ви разказвам древни мъдрости, подсказани от Онзи-чието-име-не-трябва-да-се-назовава, а ще ви споделя разни истории за изгубени вещи, които предивикаха поредният миш-маш от противоречиви и объркани мисли в моята глава. Надявам се, че като ги споделям с вас, нещата ще започнат да се проясняват (поне за някого).

Източникът на днешния разказ е блогът на Mike Schaffner. Той започва с данни от едно проучване, поръчано от Dell, според което всяка седмица по американските летища се губят по около 12 000 лаптопа и близо 2/3 от тях не са потърсени. Тук започват да се появяват първите ми неудобни въпроси:

  • Наистина ли има толкова много заспали хора, които да си губят компютрите? Това е много ценна вещ – би трябвало да я пазиш с особено внимание.
  • Или пък служителите в американските летища крадат на поразия?
  • Как е възможно да ти изчезна компютъра и ти да не направиш всичко възможно да си го върнеш обратно?

За последното авторът твърди, че доверието в летищните служби е паднало толкова ниско, че хората просто нямат никаква надежда да си намерят обратно изгубените вещи, особено пък ако са ценни. Вярно е, казва Майк, има и лоши хора. Някои направо ти пребъркват багажа докато го товарят на самолета, а други се задоволяват само да си „познаят“ забравена чанта с лаптоп или други ценни вещи в нея.

Но хората не са само лоши. Има и много добри.

В подкрепа на това, авторът разказва една история, когато, пътувайки към летището, си е забравил Blackberry-то в едно такси. Докато се усети, вече се бил качил на самолета. В същото време, шофьорът открил забравеното устройство, но бил достатъчно съобразителен да погледне в секцията „Данни за собственика“ и така открил фирмения му телефон. Обадил се в офиса и занесъл блакберито там. Когато объркания Майк се сетил да се обади в офиса, че му е изчезнал службения телефон, колегите го успокоили, че той вече е намерен и го чака там.

Изводът, към който авторът ни насочва, е: заложете на доброто у хората. Затова, въведете в телефона си информация за себе си, така че, ако се загуби, лесно да ви открият и да ви го върнат. А на лаптопа си залепете визитна картичка.

Излиза, че си имаме дилема: от едната страна са лошите, които гледат да ни оберат и заради които трябва да си връзваме ценния багаж за ръцете с белезници, за да не ни го отмъкнат, а от друга – добрите, които с удоволствие биха ни върнали изгубената ценна вещ, стига да е добре надписана, за да могат лесно да открият нейния собственик.

На кого да заложим? Кои са повече?

Наскоро гледах филма „Тайната: законът за привличането“ (благодарение на Gregg) и ми се ще да му се доверя. Иска ми се да вярвам, че всички хора са добри, само дето на някои трябва да им се помогне да видят и да проявят добротата в себе си. В същото време, като гледам с каква злоба всеки нахвърля върху другите, отстоявайки някакво свое дребно, маловажно и измислено „право“, се питам:

  • Къде са тези добри хора?
  • Как да ги открия?
  • Как мога да отключа дълбоко заровената им доброта?

Някой от вас знае ли?

Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.

Zemanta Pixie
Advertisements
Публикувано на Лични, Мъдрости и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to Петъчна притча: За добрите и лошите хора или как да си върнем изгубен лаптоп

  1. Миглен каза:

    Интересни факти разкриваш. Озадъчавам се като слушам подобни истории, тук това едва ли ще се случи.

    Понеже познавам таксиметров шофьор, знам че на седмица намира поне по една по-скъпа вещ и в повечето случаи си я прибира.

    За това казвам, това не може да се случи тук. Но ако помислим позитивно и се надяваме, защото при подобен момент какво трябва да ни остане? Да се надяваме 🙂

  2. Zalmoxis каза:

    Аз също залагам на доброто у хората. И много често се оказвам прав. Не мога да преценя-трудно ми е да водя статистика, но понякога и греша. Аз имах един случай наскоро – с малкия и жена ми излязохме на разходка (до педиатъра) и в бързината сме изтървали някъде якето на жена ми (паднало е от детската количка). В джоба – моята дебитна карта ( не давайте вашите на половинките) и 20 лева. Разпитвахме после в района някой дали го е намерил, но без успех. Картата я блокирах веднага и тайничко си се надявах, че чрез името върху картата и банката ще ме намерят. Картата я загубихме във вторник или сряда. В петък ми звъни телефона от номер извън моя списък ии…. „Добър ден, от Булбанк се обаждаме, търсим ви от 3 дни (нямаме ваш актуален телефон). Една наша клиентка е намерила яке и тн.“ Дадоха ми телефона на жената звъннах, разбрахме се аз естествено и взех материали за почерпка и и отидох си прибрах якето (което беше ценното нещо в случая). Картата и парите си бях също в джоба. Така че силно вярвам в добро начало у хората. Аз бих постъпил по абсолютно същия начин…

  3. Аз пък ти предлагам вяра в доброто ето с тази статийка
    http://www.dnes.bg/article.php?id=35132

  4. Майк Рам каза:

    Дотук 3:0 в полза на добрите. Лошите явно ги мързи от жегата 🙂

    Може би тук му е мястото да цитирам една басня от Иван Кулеков. (Не знам как да го помоля за разрешение, така че ако не разрешава – ще я изтрия. Все пак, надявам се да прояви разбиране – аз съм му голям почитател 🙂 )

    Цитирам по памет:
    Доброто и злото се сбориха в смъртна схватка. Хората заложиха на злото. Злото победи. Хората спечелиха.

  5. Мария каза:

    Вярвам в добрите хора, но сякаш подобни истории с добър край се случват повече навън…

    Съвсем скоро ми разказаха как по сред бял ден на един познат му откраднали лаптопа в софийско кафене, докато си поръча…

    Иначе аз ъм връщала телефон и съм била свидетел на много случаи, в които са връщали ключове, портмонета, паднали от джоба пари 🙂 Добри истории не липсват, само трябва да ги направим повече…

  6. 12 000 изгубени лаптопа седмично и близо 2/3 от тях не са потърсени??! Това е просто невероятно!

  7. Диана каза:

    И аз съм за добрите. 😀

  8. Графът каза:

    Сещам се за много случаи през живота ми. По-лесно си спомням за такива, отколкото за лоши. Може би затова и оставам с впечатление, че са повече…
    Но всички те издребняват пред твърде нестандартната илюстрация на темата, която съм описал в „Циганинът клошар“ http://vascont.wordpress.com/2008/02/13/ciganina_kloshar/

  9. UZUMAKI каза:

    „Някой от вас знае ли?“

    Безумно труден въпрос, mate.

  10. bibonka каза:

    Хората не са злобни , злобна е средата около тях и грешката на тези хора е ,че те не правят нищо за да я променят ! Всеки се оплаква а не прави нищо за да е по-добре ! Всеки иска да взима без да дава ! Най – лошата черта у хората е ,че в много от случайте те нямат мнение , нямат позиций , гледат другите и ги копират , виждат нещо у някой и си създават илюзията , че това е красиво и модерно … А няма модерни неща има хора без вкус 😉 уникални са тези , който са различни , който са единствни сами по себе си и всички тези различни хора , който аз уважавам много са мразени от онези еднаквите … но разликата между двата вида хора е че едните мразят а другите не , защото различните са това което искат да бадат и оставят и другите да избират сами !

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s