Blog Challenge: Луди, луди баби (Annie’s Point)

Моят приятел Пламен Петров обяви в своя блог едно любопитно блог-предизвикателство: да напишем публикация по предварително зададено заглавие. С голям напън успях да се класирам за участие, тъй като местата са ограничени, а наградата (естествено!) е блогърска слава 🙂

Понеже тези дни съм зает, а и го раздавам хитрец, изчаках всички участници да напишат своите материали, прочетох ги, мислих много и се включвам последен с нещо изцяло по-различно като стил. Някои писаха разкази, други спомени от детството, а аз ще ви разкажа за един филм.

Куриозното е, че в момента, в който заявих желание за участие в този „конкурс“, нямах никаква идея какво да пиша за лудите бабички, но веднага след това попаднах на филма „Annie’s Point„, който ми даде чудесен материал за този пост.

Филмът разказва за едно пътуване, в което много хора откриват себе си, благодарение на упоритостта и жизнеността на една възрастна жена. Бабичката Ани (страхотно изиграна от Betty White) тръгва на дълго пътешествие из страната, за да разпръсне праха на наскоро починалия си съпруг от тяхното любимо място на младини по повод 50-годишнината от тяхната сватба, като успява да убеди и младата си внучка Ела да я придружи в това опасно начинание. Казвам „опасно“, защото се оказва, че бабата има спешна нужда от операция по поставяне на сърдечен байпас, което наистина поставя живота й на карта.

Тя, обаче, се оказва доста смела и безотговорна, но за сметка на това жизнена и креативна старица, която не само че няма никакво намерение да умира, но и все още е изпълнена с невероятното желание да изстиска всичкото възможно удоволствие от този живот.

Тя, за която всички се притесняват, че може всеки момент да умре, показва на сина си, който след загубата на жена си и наследяването на фирмената компания се е превърнал в отшелник-работохолик, че в живота има и други ценности освен работата и подмазването на капризни и неблагодарни клиенти.

Тя води внучката си по кръчми и кънтри-клубове, за да я накара да разкрие таланта си на певица – нещо от което момичето постоянно се срамуваше. Бабичката сама започна да пее в една кръчма, с което принуди девойката да се престраши, заявявайки „ако пея аз излагането ще е по-малко“. Вместо това, обаче, девойката си спечели почитатели, което малко по малко започна да изгражда нейното самочувствие и самоувереност, които ужасно много и липсваха.

Дори успя да убеди внучката да отидат да се къпят голи в един частен басейн, което девойката коментира така: „Не ме е толкова срам да се къпя гола, колкото, че се къпя с баба си„. 🙂 Там пък бяха арестувани по подаден от собственика сигнал и бяха затворени в полицейския участък. Разбира се, това по никакъв начин не смути изобретателната бабичка, която успя с плосък номер да надхитри охраняващия ги полицай и да избягат от затвора. Полицаят, от своя страна нямаше никакво намерение да ги преследва, за да не се изложи, че така евтино се е подлъгал да ги изпусне.

Филмът не е нито особено драматичен, нито особено оригинален (все пак е продукция на Hallmark), но пък е изключително забавен и вдъхновяващ. Да видиш една 70-годишна бабичка толкова целеустремена и кипяща от енергия, толкова освободена от задръжки и влюбена в живота, с което успява да изтръгне много по-младите си наследници от зомбиращия транс, в който бяха изпаднали и да ги върне обратно към живия живот, е невероятно зареждащо и мотивиращо.

Във филма на няколко пъти имаше епизоди, в които бабата заспиваше и не помръдваше, и изглеждаше умряла. На фона на постоянните коментари за нестабилното й здраве и напомнянията да си пие хапчетата, зрителят постоянно очаква в някоя от тези мелодраматични сцени бабата да почине спокойно в съня си. Но не би! Тя се оказва ужасно упорита и всеки път отправяше хаплива забележка към този, който я събуждаше: „Да не мислиш, че съм дошла чак дотук, за да умра! Нямам намерение да умирам!“

Възхищавам се на такива хора. Независимо, че Ани беше героиня от непретенциозен филм, тя е точно моят модел за подражание. Искам да имам такива жизнени сили и духовна енергия, че нито за миг да не се отказвам от благодатта на живота и никога да не се отричам от удоволствията, които той предлага, заради възрастта си. Искам да мога да живея на пълни обороти до последния си миг и да не съжалявам никога за неща, които не съм направил, защото ме е било срам. Животът ни се дава само веднъж и не можем да спестяваме „за друг път“. Тъжното е, че докато сме млади страдаме много повече от всякакви глупави скрупули и едва когато остареем ни хваща онази лудост, която ни връща отново към живота.

Нека не чакаме да станем луди бабички и дядовци, а да бъдем луди винаги!

Ако този пост ви е харесал или ви е впечатлил с нещо, или пък ако ви се е сторил тъп, за да имам шанс за успех в конкурса, драснете по един коментар тук и дайте един глас в Свежо и TopBlogLog. Благодаря!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Разни и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

26 Responses to Blog Challenge: Луди, луди баби (Annie’s Point)

  1. Поздравления, приятелю – наистина си успял да разчупиш шаблона на нашите лудетини в преклонна възраст!

    Филмът непременно ще го гледам – благодарение на горните ти редове. (Между другото, Бети Уайт, която вече е на 88 години направи още една страхотна роля на лудо бабе в The Proposal със Сандра Бълок – също много приятно family movie).

    А в живота наистина трябва да вземаме пример от „лудите глави“. Ако искаме един ден да не съжаляваме горчиво, че сме живели скучно, предвидимо и че вече няма как това да се поправи…

  2. Майк Рам каза:

    Страхотна актриса е! Не мога да пропусна и още една забележителна нейна роля – на шантавата бабичка, която отглеждаше мутирали гигантски крокодили като домашни любимци в хорър-комедията Lake Placid. 🙂

  3. radislav каза:

    Благодаря ти за хубавата история, непременно ще гледам филма.

    „в живота има и други ценности освен работата и подмазването на капризни и неблагодарни клиенти.“ – колкото по-рано човек се освободи от тази „ценност“ – толкова по-добре 😉

  4. Мая каза:

    Поздравления! Макар, че гледахме филма заедно след разказа ти, Майк искам пак да го гледам, както и всеки път когато дори за миг си помисля, че някоя лудория не е за мен :). И понеже съм много за: „Животът ни се дава само веднъж и не можем да спестяваме „за друг път““ – искам утре да си сложиш новите ръкавици 😉

  5. Валентин Недков каза:

    Радваш ме! Оставям настрани анализа на филма, актрисите, сценария и вкусва ти като цяло. Харесва ми елегантия улов на прозренията за живота, които успяваш да правиш.
    Keep walking 🙂

  6. Майк, винаги успяваш да намериш начин да изненадаш читателите си. Благодаря

  7. След тази препоръка няма как да не потърси човек филма:)

  8. Biser каза:

    И аз мога да се присъединя към кръга от заинтригувани да гледат филма. Ако поста събере достатъчно почитатели и коментатори – може да си организираме групово гледане. 😀

    Успех! 🙂

  9. Тази актриса няма скоро да залезе. Зрителите имат нужда от такъв персонаж, пък и тя вече е достатъчно популярна за да я канят в нови филмови инициативи.

  10. Milena каза:

    Виждала съм баби на преклонна възраст, които въпреки годините си притежават вяра,дух и жажда за живот, с които малко хора от по-младото поколение могат да се похвалят. Според мен точно тази духовна сила и енергия показват, че не всичко е преходно. И не смятам, че броя на коментарите в един блог определя неговата популярност.:) Успех!

  11. Събина каза:

    Хаха, аз мислех да разкажа, за една любима книга, в която се говори за реална баба историческа личност, но се оказа, че в мен има някаква друга „баба“, която настоя да излезе на яве. :))) А Бети Уайт е много добра! :Р

  12. morrt каза:

    Благодаря и аз.

  13. cveta каза:

    Майка ми,на 76г,е такава баба и прабаба.Това са хора с младежки дух,без значение на колко години е тялото.Майк,съгласна съм с изводите,но защо прилагането им често среща прегради?Благодаря за темата!

  14. Rayn@ каза:

    Голям хитрец си, Майк, но страхотно си се справил с предизвикателството.

  15. Катина.Nowness каза:

    🙂 Неслучайно филмът е с така често присъствие в програмата на Hallmark.. Играчо Майк, thumbs up и от мен за това, че се забавляваш. Напомни ми да ти покажа снимката на любима луда-луда баба, която гъделичка усмивката ми в коридора у дома 😉

  16. Пожелавам ти да бъдеш един забавно „луд“ дядо и винаги да ни радваш със статии като тази 🙂

  17. Графът каза:

    Моят коментар е при мен, Майк. Нарочно – да разширя кръга на допир. Трябваше тук да излезе автоматично – дал съм линк насам.
    При мен е http://wp.me/p9rCf-nn

  18. Майк Рам каза:

    Нора, благодаря за пожеланието, но нека да е малко по-късничко. Още съм млад да ставам дядо 🙂

  19. Венета каза:

    Благодаря ти за хубавата история. Кара човек да се замисли, да преразгледа ценностите си и да промени гледната си точка. А също и ме запали да гледам филма 🙂
    Късмет!

  20. Mister_sou каза:

    Луди, луди жаби насън – имаше такава песничка и заглавието на темата за това състезание веднага проглуши ушите ми с позабравената мелодия.
    Ех, в училище не са толкова баби, колкото героинята на филма, но за учениците, повечето учителки над 35-40 са вече взели-дали. Да не споменавам и постоянния израз: „Госпожо, добре ли сте? Какво домашно? Каква задача!!! Прегледайте се!“ Всеки мързеливичък и по-палав ученик намира подходящи определения за „бабичките“. И колкото повече строгост се прилага – толкова повече е лудост за днешното училище.
    А внучката на тази баба от филма не е могла да намери себе си въпреки по-демократичните образователни системи в западния свят, нали?
    Ех, къде са тогава българските луди баби, да създадат щастливата приказна мечта в реалността за своите внучки!
    Може би у нас наистина изхабяването е доста по-ранно, по-цялостно и по-общоприето.
    Но когато срещам или се сещам за пенсионираната ми учителка по български език и литература, която ни разказваше как е мечтаела да стане морячка през 50-те години, когато си спомня колко пътешествия осъществи още преди пенсионирането си, а и колко борбена и непроменена изглежда при срещите ни, веднага си давам сметка, че има аналози. Да са ни живи и здрави българските луди дами. И никакви баби! С огромно уважение се прекланям пред всяка някогашна бойна учителка!
    А в училището има една единствена разлика от лудницата. Защото в лудницата поне персоналът е нормален. 🙂

  21. Графът каза:

    Не ми харесваше „бабички”, но се съгласявам с Вас, Майк, като прочетох още веднъж публикацията. Наистина се чувства обичливостта, която влагате в думата.

  22. Думите „старици“ и „бабички“ са хубави, Майк Рам, но какъв възрастов диапазон им слагаш? От колко години нагоре една дама е старица, а бабичка? 😀

  23. P.S. Извинявай! Бях пуснала този коментар при Графа…

  24. zelenkroki каза:

    Докато четях, си казах – ех, не съм от тях, како Сийке, кога и аз ще съм гледала някакъв филм, който хората коментират! Оказа се, че сюжетът на този ми е познат. Пак съм имала късмет да погледна тук-там като са го давали. Е, не ги познавам актрисите по имена, но динамичната изобретателна героиня не може да не грабне вниманието на публиката.
    Благодаря за насоката към друго заглавие с нея – не ми остава много време, но пък това е съвсем тематично – за гигантските крокодили като домашни любимци.
    Да живеят възрастните смели дами! Никакви бабички не са те!!!

  25. Pingback: Победителят в BLOG CHALLENGE №1 е… | Blogatstvo.com

  26. Pingback: Очакванията за деня « Блог на Zelenkroki

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s