Трагедията на българското кино

Благой Иванов от C I N E A S T E е публикувал обширна статия, посветена на порното, като по-специално внимание е обърнал на първия (и май единствен) български порно филм – “Секспартия бридж”.

Това, което ме порази, беше един цитат от интервю с режисьора на филма – Деян Русев, – където той казва:

Оказа се, че имам вътрешен проблем – дълбоко в себе си съм старомоден, моралист и затова филмът търсеше някакво внушение: че безразборният секс не носи очакваната удовлетвореност. В западните порнофилми такива внушения няма. При нас нещата бяха малко умозрителни, измислени. От притеснението, че трябва да направим най-различния порнофилм, който ще бъде изкуство. За жалост мисля, че не стана така.

Питам се: защо всички български режисьори се опитват да направят „най-различния филм“? Че даже и когато снимат порно?! Не може ли някой да се опита да направи най-нормалния филм, без да е умозрителен, дълбоко философски и ексцентричен? Не може ли като снимат филм, българските кинаджии да го правят с мисълта да доставят някакво удоволствие на публиката, а не с мисълта за снимки на червения килим на „Кроазет“ и Златна палма в ръце? Кога ще разберем, че не сме ултрагениални, а сме сериозно изостанали от световните стандарти както в творческо, така и в технологично, и в бизнес отношение? Толкова ли е трудно да проумеем, че първо трябва да изучим занаята от майсторите и да почнем да правим кино, което става за гледане, а едва след това да мислим за гениалните си творчески идеи?

Ще имаме ли някога въобще кино, което да гледаме?

Advertisements
Публикувано на Филми. Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Трагедията на българското кино

  1. Иво каза:

    Така си е. Мизерници сме си, и което е по-лошо – мизерници с огромно самочувствие. Винаги се изтъкваме като най-интелигентните и говорим за Джон Атанасов, винаги сме най-най. Явно режисьорите не са изключение. Имаше една много добра статия на тази тема.
    http://ide.li/article2340.html

  2. Longanlon каза:

    Мда и аз много съм се чудел що всички български режисьори се опитват да правят супер концептуални и дълбокомислени филми, а не вземат просто да снимат каквото ще изкефи хората да го гледат.

    Стигнал съм до извода, че се получава така, защото всички режисьори завършват режисура в натфиз, а там представите за нея са сбъркани. Всички безполезни дърти „културтрегери“ набиват в главите на студентите си, че киното е изкуство, разбираемо за отбрани ценители, а не просто забавление – теза, надживяна отдавна от световното кино.

    И не, че няма студенти по режисура, които да са на противното мнение – но както знаем, у нас в „артистичните“ среди се иска много пишки да изсмучеш, за да те „допуснат“ до някъде и затова никак не е чудно, че дъртите „трегери“ си побутват напред техните протежета, които мислят точно като тях и на тях се дава доверие и средства за филм…

  3. mikeramm каза:

    Според мене, проблемът на българското изкуство във всичките му жанрове – и литература, и кино, и музика и какво ли още не, се дължи на това, че то никога не е било пазарно ориентирано, особено през последните 60-ина години. Парите, които т.нар. „културтрегери“ получават, се раздават от някакви правителствени комисии, а не от продадени книги, дискове или билети за кино.

    Това така дълбоко е разделило авторите от тяхната публика, че сигурно ще трябва да минат няколко поколения, преди нещата да се нормализират. Сделката между МВР и СБП е за съжаление доказателство, че все още сме на грешния път и няма опити да се тръгне в правилна посока.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s