Всеки от нас е изпадал в ситуация на колебание между поемане на риск и залагане на сигурността. Рискът предлага големи възможности за печалба, но и големи загуби. Рискът означава голяма несигурност. От друга страна, ако заложим на сигурното, то ни гарантира минимални доходи и само толкова. Ограничението е и отдолу, и отгоре.

Въпросът е: кога да предприемем риск и кога това е чисто самоубийство? Е, аз мисля, че рискуването е не просто игра на късмет. Всеки, който е изпадал в рискова ситуация знае, че силния приток на адреналин в този момент действа толкова освежаващо и възбуждащо, и дава такова незаменимо емоционално преживяване, което по никакъв начин не бихте могли да получите от спокойния, сигурен и лишен от стрес живот.

Освен това, дори и да загуби в резултат от риска, човек научава ценни уроци, които оставят най-дълбоки следи в съзнанието му и които оказват най-силно влияние върху бъдещото му поведение.

Ето една история, разказана от Паулу Коелю, в която героите са поствени в рискова ситуация насила, и която също дава интересна храна за размисъл.

Малката ферма и кравата

Един философ бродел из гората, обсъждайки с един свой ученик важността на неочакваните събития. Според философа, всичко около нас ни дава възможност да научим себе си или околните на нещо ново.

В този момент те преминали през портата на малка ферма, която въпреки че била на добро място, изглеждала, че се руши.

– Погледни това място – казал ученикът. – Ти си напълно прав. Аз, например, научих от тук как хората могат да живеят на райско място и да не го осъзнават, а да продължават да живеят мизерно.
– Аз казах „да научим себе си или околните“ – отвърнал философът. – Не е достатъчно просто да отбележиш какво става наоколо, трябва също да разбереш причините за това, защото ние можем да разберем света около нас само ако разбираме причините.

Те почукали на вратата и били посрещнтати от домакините – семейство и техните три деца, всички облечени в парцаливи, мръсни дрехи.

– Вие живеете в насред гората без никакви магазини наоколо – казал философът на бащата на семейството. – Как се оправяте тук?

Мъжът много спокойно отговорил:

– Приятелю, ние имаме крава, която ни дава по няколко литра мляко на ден. Част от него разменяме в съседния град за друга храна, а с останалото си правим сирене, кисело мляко и масло. Ето как оцеляваме.

Философът му благодарил за тази информация, поогледал мястото за кратко и след това си тръгнал. Както си вървяли, той казал на ученика си:

– Вземи кравата, доведи я до пропастта и я бутни вътре.
– Но кравата е единствения източник на храна за това семейство! – възкликнал ученикът.

Философът не казал нищо. Младежът изпълнил заръката на своя учител и кравата полетяла към смъртта си.

Тази сцена останала завинаги запечатана в паметта му. Много години по-късно, когато самият той станал успешен бизнесмен, ученикът на философа решил да се върне до онова място, да признае всичко на семейството, да им иска прошка и да се опита да им помогне финансово.

Представете си изненадата му, когато открил мястото преобразено в красива ферма, с цъфнали дръвчета, кола в гаража и деца, играещи на двора. Сграбчило го отчаяние, че онова скромно семейство е било принудено да продаде фермата си, за да оцелее. Той се забързал и бил посрещнат от приветлив слуга.

– Какво се е случило със семейството, което живееше тук преди десет години? – попитал той.
– Те все още притежават това място – бил отговорът.

Удивлен, той се затичал към къщата и собственикът го разпознал. Попитал го как е философа, но младият мъж бил нетърпелив да узнае как този човек е успял да подобри фермата и да повиши жизнения си стандарт толкова драматично.

– Ами, ние имахме крава, но тя падна в пропастта и умря – казал човекът. Тогава, за д амога да изхранвам семейството си, започнах да садя билки и зеленчуци. На зеленчуците им трябваше време, за да израстат, така че аз започнах междувременно да сека дървета и да ги продавам за огрев. Тогава трябваше и да купувам нови фиданки, да засадя на мястото на отсечените дървета. Когато купувах фиданките, си помислих за дрехите на моите деца и ми дойде наум, че бих могъл да отглеждам свой собствен памук. Първата година беше много трудна, но когато дойде време за прибиране на реколтата, вече продавах зеленчуци, памук и ароматни подправки. Не бях озъзнавал преди какъв потенциал има в тази ферма. Направо си беше късмет, че кравата ни умря!