20 години Nuclear Blast. Част 1: The Kings of Fools

В събота, в зимния дворец в София се състоя едно доста мащабно за нашите традиции музикално събитие, а именно фестивалът „20 години Nuclear Blast„, посветен на кръглата годишнина на известната в метъл средите германска издателска компания.

За мое съжаление, фестивалът беше изцяло обсебен от death/black метъла и моите любимци от Edguy, заради които отидох на този фестивал, изглеждаха съвсем не на място. Но, сърце юнашко не трае, както е казал поетът и аз се запасих с воля и търпение да изслушам всички банди преди да дойде часът на Edguy. Е, признавам си, че имаше и нещо байганьовско в мотивацията ми – нали съм давал пари за всичко, що пък да не ги изгледам?

AgathodaimonИстината е, че не я разбирам тази музика и много трудно я понасям. Въпреки това си наложих волята да слушам с повишено внимание, та белким нещо прихвана.

За съжаление, (или за късмет?) първата група Overdawn я пропуснахме, тъй като малко закъсняхме за началото, но пък имахме възможност да чуем следващите български представители – The Revenge Project. Ами, мъчиха се нещо момчетата, ревяха и грухтяха, но не можаха да ми направят никакво впечатление.

Следващите изпълнители от Agathodaimon затвърдиха традицията на безличните black metal изпълнения. Те били германска група, но явно толкова много бяха потънали в дебрите на собственото си отчаяние, че почти не комуникираха с публиката, а малкото реплики бяха изгрухтени със същия гробовен глас, с който „пееха“. Явно момчетата се вземаха много насериозно, но единственото впечатление, което ми направиха, беше на хора, които отдавна са си прерязали вените и тези зомбита, които виждах пред себе си изцеждаха последните капчици душа от „немъртвите“ си телата. Мъка, мъка!

BenedictionАнглийските братлета от Benediction вече бяха друга бира. Техният стил се наричал oldschool death metal, каквото и да означава това. Личеше си, че имаше сериозно заимстване от пънка и това беше съставката, която ме „закачи“. Освен това, опитът, натрупан през близо 20-те години свирене, си каза думата. Пичовете се кефеха съвсем искрено на музиката си и бяха посрещнати със съответстваща радост и възторг от публиката. Не че разбирах нещо от музиката им и от зверското грухтене, но бойният ритъм успя не само да разлюлее тълпата, но и да разтупка и моето сърце. На терена се образува яко пого – дано да не е имало жертви! В крайна сметка, личеше си че британците са професионалисти, че обичат това, което правят, и се раздават на публиката без остатък, независимо, че някои застаряващи чичковци като мене не могат да различат песните им една от друга. 🙂

И накрая дойде моментът, за който се готвехме от месеци – моите любимци, най-добрата heavy metal банда на Европа – Edguy – се качиха на сцената! За мен това беше невероятно преживяване – не смеех да мечтая, че една толкова класна банда ще може да дойде да свири у нас, но ето, че това беше факт! За тях и тяхното изпълнение ще пиша повече във втората част на този репортаж. Единственото, което държа за пореден път да отбележа, е, че тази група нямаше нищо общо с останалите и очевидно не пасваше на цялостното звучене на фестивала. Предполагам, че това беше причината да има толкова малко фенове на терена пред сцената. За мен Edguy са класи над останалите изпълнители, но предполагам, че повечето посетители на фестивала ще ми възразят. Искрено се надявам, че Edguy ще си спазят обещанието и ще дойдат отново някой ден в по-друга компания, така че да съберат повече фенове и да се насладим с кеф на тяхното шоу.

За последната група – Amorphis – просто нямах сили, а и не мисля, че някой можеше да ме впечатли след Edguy. Amorphis са доста прилична група и правят интересна музика. Те бяха единствените (без да броим Edguy), които бях слушал преди това и донякъде харесвах. Въпреки, че определено демонстрираха по-високо ниво от предшестващите ги банди, и заслужаваха да бъдат обявени за хедлайнъри, мисля, че има нещо, което им липсва, за да станат наистина първокласна група. Изпълнението им беше някак си изиграно по сценарий и нямаше много диалог с публиката. Мисля, че им трябва още една малка доза артистичност и едно зрънце гениалност, за да станат велика банда. Дотогава ще се борят за популярност в Б-групата.

AmorphisНаправи ми впечатление, че повечето музиканти имаха дълги коси и много обичаха да си ги мятат насам-натам докато свирят. Знам, че много хора смятат дългата коса за символ на свободата – така беше и у нас преди да дойде „демокрацията“ – даже аз самият също се опитвах да си пускам дълга коса като протест срещу онези, които ме ограничаваха. Днес, обаче, времената са други – можеш да ходиш с каквато си искаш коса и това робуване на стари и изтъркани клишета ми изглежда много тъпо. А размахването на косите пък винаги ми е изглеждало като мерене на пишки. Представете си 4-ма пича на сцената да си разкопчеят панталоните, да си извадят „онези работи“ и да почнат да си ги размахват наляво-надясно. Точно така ми изглежда и размахването на косите.

Особено много ме порази вокалистът на Amorphis, който имаше коса до под кръста, сплетена на раста плитки и който явно смяташе, че с това ще впечатли публиката повече, отколкото с гласа си. Между другото, човекът наистина има страхотна вокална техника и искрено се възхитих на умението му да превключва от грухтене към нормално пеене, но моето лично мнение е, че ако се откаже от грухтенето ще си спечели повече фенове.

В заключение, мисля, че на това събитие трябваше или да има по-голямо разнообразие от стилове, представяни от изпълнителите на Nuclear Blast, за да има повече посетители, или да кажат, че е само death и black metal парти, така че да ходят само върлите фенове. Така, както беше организирано в събота, много хора останаха недоволни. Освен това, концертите бяха много и хората се уморяват. Такъв фестивал е добре да се прави през лятото на някоя открита поляна или на стадион, където хората да могат да си намират по-разнообразни занимания и да си почиват малко от музиката. В затворено помещение като Зимния дворец, човек може да го хване клаустрофобия или някакво друго психично разстройство от толкова продължително слушане на метъл музика.

Въпреки това, за цената, на която се продаваха билетите, си струваше преживяването. Пожелавам на Nuclear Blast още много години успешен бизнес и се надявам все по-често да виждаме актуалните звезди на метъла и на наша сцена.

Снимки: avtora.com

Вижте още:

Advertisements
Публикувано на Музика и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

2 Responses to 20 години Nuclear Blast. Част 1: The Kings of Fools

  1. evilthings каза:

    Честно да си призная, аз останах приятно изненадана от развитието на концерта. Страхувах се, че погото ще помете всички и аз няма да бъда отпред, за да мога да гледам Едгай от близо. Но не стана така. Мислех, че различието в стиловете ще окаже много по-голямо въздействие, но за мое учудване „тежките“ фенове се държаха изключително културно. Аз също се надявам, че ще спазят обещанието си да дойдат пак и мисля, че ще го направят. По снимките, които гледам в интернет от фестивала (тъй като бях от пред и не виждах нищо назад) не мисля, че е имало малко фенове. Всъщност за Едгай залата беше най-пълна…
    Радвам се, че групата печели все повече фенове. С мой приятел се опитваме да направим българският сайт edguy-bg.net официален и да можем да комуникираме с групата, когато има повод. Стискайте палци!

  2. mikeramm каза:

    Давайте!
    Стискам палци! 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s