Една смачкана банкнота
На един семинар лекторът влязъл държейки 20-доларова банкнота. Размахал я високо и попитал:
– Кой иска тази банкнота?
Няколко ръце се вдигнали, но лекторът казал:
– Преди да ви я дам, трябва да направя нещо.
Той я намачкал гневно и попитал още веднъж:
– Кой все още иска тази банкнота?
Студентите продължили да вдигат ръка.
– А ако направя това?
Тогава той я запратил срещу стената, ритал я, стъпкал я няколко пъти. След това отново я вдигнал – омърляна и омачкана. Отново повторил въпроса си и отново имало вдигнати ръце.
– Никога не забравяйте това – казал лекторът. – Без значение какво правя с тази банкнота, тя все си струва 20 долара. Много често в живота ние също сме мачкани, блъскани, ритани, тъпкани, обиждани и малтретирани; въпреки това, ние продължаваме да бъдем все толкова ценни и стойностни.
Приятен уикенд!
Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
I na teb!
Много хубава притча, както винаги 🙂 Слънчев уикенд!
А за всеки случай е хубаво около нас да има добри приятели, които ни ценят, за да ни го напомнят.
Приятен завършек на седмицата и успешно начало на новата! 🙂
Дай, Боже, да има слънце наистина, че това мрачно време напоследък ми влияе ужасно на настроението.
страхотна поука и безценна
Омръзна ми да ме мачкат , особено младоци с власт .Хубавото е че има и такива мисли , които да ни зареждат с оптимизъм.
Както винаги, полезна и приятна притча! Как да не цени човек такъв блог!!
Благодаря за добрите думи! Разчувствахте ме.
Мхм първата блог статия, която прочетох от 4 дена насам, в които не ми беше до блогове. 🙂
Zdravej, mnogo se radvam che cheta vsichko tova!Znaesh li, ne moga da si spomnq v koq kniga na koelju beshe pritchata za mydreca ,kojto bil ochakvan cql den ot stotici hora ,a tyj kato doshyl vecherta bili ostanali samo nqkolko dushi i tova ,koeto kazal mydrecyt bilo, che tochno te sa tezi ,koito e trqbvalo da se sreshtnat s nego……Bi li mi pomognal da q procheta otnovo ……Blagodarq
Иглика, молбата ти никак не е проста, защото не се сещам за тази история в момента. Ще трябва да преровя всичките си книги, за да я открия. Ще пробвам, но не знам кога ще успея 🙂 Освен това, последните 1-2 книги на Коелю още не съм ги прочел – голям срам! 😦
Е, аз със закъснение прочетох поста, но уикендът ми беше железен, така че няма лощо. 🙂
Тези които мачкат хората никога няма да свършат! Има обаче хора като Майк, които с делата си (коментарите) са като Ютията която изглажда пораженията в душите ни и това е по-важното!
Благодаря ти, Димитър! Радвам се, че съм полезен с това, което пиша. Вашите добри думи придават смисъл за съществуването на този блог.