Блогърите сме странно племе. От една страна всеки иска да бъде уникален, да представи на света собствените си мисли и идеи, а от друга – все гледаме да се впишем в новините и да не пропуснем някое масово явление, за да покажем, че сме актуални. Големите уеб специалисти съветват да се измъкнем от стадото и да покажем, че сме уникални личности с уникални идеи, а в същото време умираме да участваме в митинги, в блог-игри и всякакви други масови мероприятия.
Такова нещо е и идеята Blog Action Day. Веднъж в годината всички блогъри се обединяват около някаква тема и всички едновременно пишат по нея. Може би идеята е да се покаже силата на блогърите да влияят на общественото мнение или просто тяхната съпричастност към наболели обществени проблеми. От друга страна, обаче, това си е чиста манипулация – днес всички ще пишем на тази тема и всички други теми ще бъдат загърбени (освен, може би ДАНС, Бербатов, Биг Брадър и поредната операция на циците на поредната чалга певица).
Казвам всичко това като някакъв упрек и към себе си, заради това, че и аз се изкушавам да участвам в тази игра. Не, че темата не е важна, но не мисля, че с една статия, написана веднъж в годината, ще постигнем нещо особено. Ако човек се вълнува от някакъв обществен проблем, трябва да пише за него постоянно, за да не позволява на обществото да го игнорира и да го забравя.
Та, по темата за бедността.
Ние си имаме една хубава дума – беднотия. Тя върви ръка за ръка и с друга поетична дума – немотия. В нашето общество тези думи винаги са предизвиквали съчувствие към хората, изпаднали в подобно състояние. Нещо повече, те са и в основата на дълбоката симпатия на нашия народ към комунистическата идеология, която обещава премахване на тези злини за целия народ.
Аз, обаче, се сещам за още една хубава дума, която се римува с горните две – простотия. И смятам, че тя е в много тясна причинно-следствена връзка с тях. Нещо като историята с кокошката и яйцето. Беднотията заслепява ума на хората и ги кара да се фокусират върху насъщните битови нужди, с което ограничава всякакви други мисли и интереси. В този смисъл беднотията поражда простотията. Има го и обратното действие: простотията не позволява на човека да погледне отстрани на своето положение и да намери верния път към дългосрочен успех и благоденствие. И той затъва все повече в беднотия и мизерия.
Българският народ има една хубава поговорка: който не работи, не трябва да яде. Разбира се, тук под работа се разбира единствено физически труд. За съжаление, тя важи с пълна сила и за умствения такъв. Мързелът в мисленето е най-важният фактор за беднотията. Ще ви дам един пример, който за мен е изключително показателен. Наскоро публикувах един пост със съвети за успех. Един от моите читатели написа под него следния коментар:
Вместо да обясняваш на сиромаха, че трябва да си намери работа, а не да проси – дай му такава.
Това изречение представлява квинтесенцията на мисленето на средностатистическия българин – това мислене, което го води неумолимо към бедността.
Значи, сиромахът е такъв едва ли не по рождение и той напълно се е примирил с тази си съдба. Единственият начин за препитание на сиромасите е просията. Ако пък случайно се наложи да работят, за своята прехрана (Боже, опази!), то някой трябва да им я даде тази работа. Мисълта, че сам трябва да намериш работа и решение, което да те извади от бедността, е напълно недопустима за съзнанието на нашия сънародник-сиромах.
Очакването, че някой друг трябва да поеме грижата за тебе – да ти даде работа и храна – е основната причина за беднотията на българина. Дали това ще е Бог, Партията, Царя или Супермен – няма значение – важното е аз да не тормозя собствения си мозък със собственото си оцеляване и да не нося отговорността за това. Очакването някой друг „да ни оправи“ е причината за лумпенизацията на народа и за вярата му в месии и супермени и в техните фантастични предизборни обещания.
Единственият начин да победиш беднотията, е да избягаш от простотията, т.е. да спреш да се оплакваш и да започнеш да мислиш със собствената си глава, да поемеш отговорността за собствената си съдба в своите ръце и да запретнеш ръкави, за да свършиш необходимата работа.
Не разбирам много от политика и не знам каква идеология е това, но вярвам, че това е правилният път към успеха и благоденствието.
Ако харесвате моите статии или моя стил на писане, ако това, което публикувам, ви е интересно, забавно или пък ви дразни, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Pingback: Бедността « Блогът на малко мишленце
Благодаря ти за това, че си се включил в инициативата!
И то какво включване само! Отново в твоя пронцателен и адекватен за българското общество стил!
Моя принос за Blogaction Day е тук:
http://bulpete.wordpress.com
Bulpete, ти направо ме срази! Не е хубаво да ме хвалиш така – току-виж съм се възгордял. 🙂
Ще те цитирам: „Очакването, че някой друг трябва да поеме грижата за тебе – да ти даде работа и храна.“ Та това мога да кажа, че е и една от главните упорни (тотално сбъркани) точки на така възхвалявания ни от предците комунизъм, което пък от своя страна си противоречи на другата доктрина, че комуната ще се пребори с бедността.
Относно бедността: няма да използвам клишета. Само ще кажа, че с писане няма да се изкорени. Но явно „интелектуалците“ са загрижени за това да си покажат писаниците, а не за това как да се пребори активно бедността.
Pingback: Blog Action Day 2008 – Бедността « Графът
Драги Майк Рам, тук ще излезе връзката към моята публикация. Мисля, че може да възникне недоразумение и затова добавям пояснения – така или иначе, за неправилен извод трябва да бъдем прочетени и двамата. 🙂
В моята публикация споменавам „простотията”. Искам да съм ясен – това не е опониране на Вашите разсъждения. С тях аз съм напълно съгласен – безспорно е, че в много случаи е така, както Вие пишете. Просто моето мнение е, че в „много”, но далеч не във всички – основната причина за бедността е съвсем другаде.
Графе, изключително много ценя Вашето мнение. Нямам нищо против различията в мненията – вярвам, че в спора около една теза наистина се ражда истината. Жалкото е, че у нас, и особено в интернет, не се водят спорове, а се оплюват хората.
Pingback: Българските блогъри за Blog Action Day 2008 › Блог Обществото в България
За съжаление така е. Особено във форумите – това е причината да се оттегля постепенно от тях. За щастие, струва ми се, че в блогпространството тази болест още не е епидемия, а и тук човек по-лесно се пази от заразените… 🙂
Привет, Майк!
Искам да Ви съобщя, че направих поправка в публикацията си. 🙂
А на г-н Графът (който също не познавам, все още) искам да изразя личното си мнение, че блог блогпространството в България ще се развива много и още много неща ще се случат тепърва. Всичко е до личностите, а те се развиват.
От нас зависи всичко. Епидемиите се развиват добре където организма е слаб.
Поздрави на всички!
„Епидемиите се развиват добре където организма е слаб.“
Мда, за т’ва пийте повече сошъл-витамини.
Майк,
Не се обиждай, но и ти си просяк. Аз също. Де факто ние не произвеждаме никакви материални блага (защото без духовни не се живее, ама без материални направо умираш), а само участваме и индиректното повишаване на производителноста. Та – искаш ли работа, Майк ? Истинска работа – да жънеш, садиш, ореш, копаеш, лееш, ковеш … На мен ще ми е трудно, а на теб ?
Не съди просяците, Майк, помагай им …
Не се обиждам, разбирам гледната ти точка, но не съм съгласен, че всеки, който не произвежда хляба, е просяк. А и в случая моята теза не е срещу просията, а срещу липсата на инициатива в живота. Ти може и да ходиш всеки ден редовно на работа и да си получаваш редовно заплатата (т.е. не си просяк), и пак да чакаш някой друг да реши проблемите ти и да поеме отговорността за твоя живот.
Това порежда беднотията – не само материалната, но и духовната. В случая просяците са малко встрани от темата или по-скоро един специфичен частен случай.
Освен това, не ги съдя бедните. Просто смятам, че нашата бедност може много лесно да бъде победена, когато победим мързела в душите си и поемем отговорноста за собствената си съдба.
Всеки поема отговорност за живота си в рамките на своите възможности. Бедноста идва от грешно взети решения – кой не греши ? Ако обшеството като цяло просперира, последиците от грешните решения не се усещат толкова заради общото повишаване на просперитета. Но ако обществото е бедно и обеднява (олигархията по дефиниция не е част от обществото), то се пораждат беднотия, немотия, простотия и т.н. Ти просто пишеш за една МАЛКА прослойка, която не е нито бедна, нито проста. А липсата на инициатива – едно е да не можеш да разбереш и оцениш риска, друго е да си принуден да го поемеш, а трето – да го оцениш в контекста на алтернативи. Математика …
Сиол Ен, струва ми се, че говорим на различни езици. Но всеки има право на мнение.
Не съм съгласен, че бедността идва в резултат на грешни решения. Решения взема този, който е активен. Верни или грешни – няма значение. Този, който е беден, не взема никакви решения, а чака някой друг да го направи. Той затова и не греши, защото нищо не прави. Оттам и беднотията.
Pingback: бедноста - проклятие или благословия и затвор или свобода « Eдин аматьор пише