Една съвсем кратка история за начало на краткия уикенд.
Дух и тяло
Един университетски професор практикувал Тай Дзи с голям ентусиазъм, но малко по малко започвал да се чувства все по-уморен и накрая решил да се откаже напълно.
– Съжалявам, но не мога да продължа – казал той на своя учител. – Посветих толкова много години в изучаване на философията, че напълно забравих за тялото си.
– Жалко, че се отказваш. Защото аз също съм отделял много време на изучаването на философията и точно това винаги ми е напомняло за моето тяло.
Приятен уикенд!
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Така, сега разбирам, че политическата коректност изисква, даже и да не си разбрал, да не питаш, но все пак, може ли разяснение, че не го разбрах? 🙂
Първо, в този блог няма място за политическа коректност, защото в него не се говори за политика. Има няколко прости правила:
1. Бъди искрен
2. Дръж се прилично
3. Пиши грамотно
Обаче, понеже публикуваният текст е притча, не мога да ти го обясня. Идеята на притчата е всеки да намери обяснение за себе си. Ако не можеш да я разбереш, спокойно можеш да кажеш, че е тъпа. (Само дето аз няма да го публикувам 🙂 )
Майк,а от къде е взета притчата?Друг път си споменавал източника!
От блога на Паулу Коелю, както винаги. Съжалявам, че съм пропуснал да го отбележа, но вече съм загубил и линка, а историята е стара.
Е, честно да си кажа, нищо не разбрах. Ама нали и аз съм си инж. Ганеф! Затова от всичко най- мразим да мислим и да работим, а най- ми е убаво, га съм пиян и га се празним.