Продължавам серията за четирите естествени врагове на човека, според учението на дон Хуан, преразказано в едноименната книга на Карлос Кастанеда. Ето какво казва за него старият мексикански магьосник:
След като веднъж човек е изгонил страха, той е свободен от него до края на живота си, защото вместо страх той придобива яснота — яснота на ума, която заличава страха. Оттук нататък човек познава своите желания. Той знае как да ги удовлетворява. Той може да предвижда новите стъпки на учението и за него всичко е озарено от ведра яснота. Човек чувства, че за него няма нищо скрито.
И така той се сблъсква с втория си враг: Яснотата! Тази яснота на ума, която толкова трудно се постига, разсейва страха, но и заслепява. Тя кара човека никога да не се съмнява в себе си. Тя му дава увереността, че той може да направи всичко, каквото поиска, понеже вижда ясно всичко. И той става смел, защото е наясно, не се спира пред нищо, защото всичко му е ясно. Но това е заблуда; то е като нещо незавършено. Ако човек се предаде на тази измамна сила, той ще се поддаде на своя втори враг и само ще се върти из учението. Той ще се втурва, когато трябва да бъде търпелив, и ще бъде търпелив, когато трябва да се втурне. И ще се лута из учението, докато загуби способността си да направи нещо повече.
— Какво ще стане с човека, който е победен по този начин, дон Хуан? Ще умре ли той в резултат на това?
— Не, няма да умре. Неговият втори враг просто ще го е спрял в опитите му да стане човек на знанието. Вместо това човек може да се превърне в смел воин или в клоун. Неговата така скъпо платена яснота никога няма да се превърне отново в тъмнина и страх. Пред него ще бъде ясно, колкото и дълго да живее, но той няма да научи повече, нито ще копнее за нещо.
— Но какво трябва да направи, за да избегне поражението?
— Трябва да прави онова, което е правил със страха: трябва да се бори със своята яснота и да я използва, само за да вижда; да изчаква търпеливо и внимателно да преценява, преди да предприеме нови стъпки; трябва преди всичко да мисли, че неговата яснота е по-скоро грешка. Ще дойде момент, в който ще прозре, че неговата яснота е била само точка пред очите му. Така той ще е надвил втория си естествен враг и ще стигне до положение вече нищо да не може да му причини зло. Тогава тази увереност няма повече да бъде грешка. Няма да бъде и само точка пред очите му. Ще бъде истинска сила.
Може би яснотата, за която говори старият магьосник е също и самоувереността, която някои хора придобиват с първите победоносни стъпки, и която след това се превръща в пречка към следващите им успешни ходове? Мислим си, че всичко ни е ясно, че знаем всичко необходимо в живота и преставаме да наблюдаваме хората и събитията около нас и да се учим от тях.
Вашият коментар?
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Всичките тези неща по едно време бяха много модни, докато хората не разбраха, че Кастанеда ги баламосва с кукувича прежда, със словоблудство и пустословие без особен смисъл. Ама пък бая парици направи този тарикат…
Всъщност смисъл има много
Кастанеда е събирал идеи от много различни учения на различни племена, а и не само от индианците а и е опирал до източни философии.
Това, че всъщност е описавл повече фантастични, отколкото реални преживявания, не намалява стойността на много от идеите му.
А яснотата, за която говори Кастанеда ( дали е съществувал дон Хуан е под въпрос) има пресечна точка със самоувереността, но е по-широко понятие.
За пример мога да дам много лични наблюдения на специалисти, било то в някоя наука, било в друга област.
Много хора постигат голямо познание, решават както се вика „с поглед“ много проблеми и въпреки големия си талант се превръщат в нещо като занятчии в науката. А хора, които раждат нови идеи подхождат към нещата по по-различен начин.
Във идеята за Вечно Учудения Уен на Пратчет е вложен много смисъл, незабележим на пръв поглед 😉
Ако хората неса усещали това което е писал КАСТАНЕДА, не биха го чели. Кастанеда е синтезирал, по скоро избистрил идеите които са залели тъй наречените хипита, и ги е предал в подходящ сюжет за съвремената публика- за по-лесно възприемане. А в тази част за която въпрос тук, го разбирам така: – Страхът е това когато нямаме собствени преценки, а се осланя ме на това което чуваме или научили. И се страхуваме да заявим себе си, защото се оглеждаме в другите и ограниченото си знание. Следващият етап е да се осланяш на преценката си, и плюсът е например, че можеш да оцениш една нова музика, а не да се придържаш към това което слуша мнозинството. Или преценяваш нещо опасно, а другите ще се споглеждат. Но преценката не е съвършенна, защото е само интелигентност!
Кастанеда е познавач-знание преминало в познание.Смес между психолог и източен учител.Дълбае в човешката същност,и ако човек е честен и откровен със себе си,помага му да се опознае.Яснотата-различаването,кога необходимата вяра в себе си прераства в излишна самоувереност.
🙂 е, първо прочетох за силата, после за страха, а сега съм на – яснотата… да, добре е, човек да се подсеща за естествените си врагове, за да не забравя да се бори с тях…
Чудесно е това, което те е впечатлило да го споделяш с нас (читателите). Благодаря!