Калиакра Рок Фест 2009. Ден нула – July Morning

Майк Рам на Джулай Морнинг 2009July Morning е празник, който отдавна е надскочил първоначалния си замисъл и се е превърнал в явление само по себе си. Когато го посетих за първи път бях омаян от духа, който витаеше около Камен бряг – дух на свобода, на чистота и благородство. Днес, дали защото я нямаше магията на първия път, или защото идеята се беше комерсиализирала твърде много, изпитах леко разочарование.

За първи път в живота си предприехме риска на нощното пътуване, като даже успях да убедя цялото си семейство да тръгне с мен и така да предприемем приключението заедно. Със сигурност някои ще ме обвинят, че съм безотговорен баща, но мисля, че децата ми останаха доволни от видяното.

Моето семейство на Джулая

Пристигнахме около3:30 и все още беше много тъмно и студено, а поляната на Камен бряг беше осеяна с коли и кебапчийници. Нямаше нищо общо с хипарския си вид от преди две години, когато имаше само палатки и групички от рокери, пеещи стари рок химни с изкорубените си китари. Тази година търговците бяха завладели храма и продаваха скара и бира на всички. Във въздуха се носеше една особена миризма на чалга, която дори и музиката на Uriah Heep не можеше да заличи. Ние се сгушихме в едно одеяло и така изчакахме първите лъчи на невидимото все още слънце.

Към 4:30 вече започна да се развиделява и започнахме да забелязваме по-ясно обстановката около себе си. Хората лека-полека започнаха да се разбуждат и раздвижват, а с увеличаването на светлината всички плъзнаха към брега на морето в очакване на сюблимния момент – изгрева на слънцето.

Хората, очакващи изгрева

В този момент започна и концерът на открито, организиран за пореден път от община Каварна. Първите участници бяха Гранулом, които, макар и да звучаха като ученическа група, досъбудиха народа и започнаха да вливат адреналин в кръвта на участниците в събитието. За съжаление, други хора бяха докарали доста сериозни уредби с колите си и в един момент отвсякъде започна да се чува музика, което бързо превърна сутринта в истинска какофония.

Изгревът на слънцето

Към 5:00 часа вече беше достатъчно светло, но слънцето все още не се виждаше. Огромна тълпа от хора се беше натрупала на брега в очакване на най-нормалното природно явление, сякаш беше нещо свръхестествено. Да, може и да е нещо най-обикновено от астрономическа гледна точка, но в очите на хората на брега се откри една от най-красивите гледки – изплуващото от морето слънце, огромната розова топка, която сякаш се раждаше от морето и се опитваше да се изтъркаля към нас. Думите ми са недостатъчни, за да опиша вълнението, което те обзема, когато си застанал на този стръмен бряг и наблюдаваш раждането на новия ден, но дори и само този кратък миг е достатъчен, за да оправдае едно толкова дълго пътешествие.

John Lawton и Б.Т.Р.

В мига, в който слънцето се появи на хоризонта, на сцената бяха излезли John Lawton и Б.Т.Р. и над поляната зазвучаха акордите на химна „July Morning“. После концертът продължи с още парчета на Хийп, гарнирани с някои нови произведения на Lawton, изцяло в същия стил. Кръвта отново се раздвижи във вените ни и, заредени с енергия след безсънната нощ, потеглихме към мястото на нощувка, където „да презаредим батериите“, за да можем продължим с рок феста, който ни чакаше вечерта.

Преживяването си струва, но се опасявам, че след още някоя година Камен бряг ще се превърне в поредното чалга-сборища, където мерцедесите, бирата и кебапчетата ще накарат хората да забравят за какво изобщо са отишли там. Дано да не съм прав!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Калиакра Рок Фест 2009, Музика и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

6 Responses to Калиакра Рок Фест 2009. Ден нула – July Morning

  1. Assenoff каза:

    Привет, Майк Рам!
    Да ти кажа, когато съм се опитвал да се събудя толкова рано на 1ви юли (независимо от географското местоположение), и да хвана изгрева на слънцето, никога не съм успявал. Но когато просто не съм си лягал, става ;).
    Сигурно голяма част от „идеята“ се е загубила, разбирам много добре чувствата ти във връзка с обстановката там. Догодина се огледай са непокварено място, в Интернет има няколко дискусии по темата къде ТОЧНО трябва да се иде на джулай морнинг.
    Лично аз не съм заварил хипарските години – разбирам с разума си духа на празника, но не усещам магията.
    Доколкото знам, това е уникално, единствено по рода си. Жалко, че метъл сборищата нямат подобна осъществена идея …

  2. One-eyed каза:

    „Нямаше нищо общо с хипарския си вид“

    Аз затова и не ходя вече.

  3. morrt каза:

    За съжаление, вероятността да се окажеш пророк е повече от голяма. Въпрос на време е. Малко време. Вероятно година-две…
    Благодаря за кадрото. Липсва ми морския изгрев.

  4. kolevski каза:

    Завиждам съвсем не благородно. Бях на работа. Но сърцето ми беше на брега на морето и благодаря за описанието ви. Пренесох се там.

  5. cveta каза:

    Изгрева зарежда или пречиства,или и двете заедно.Но ни подтиква да бъдем по-широко скроени,да отминаваме дреболиите и безпокойствата.

  6. Аз малко не по темата, но да се включа в частта за безотговорния баща – със сигурност си страхотен баща! Ти не си ли си мечтал за подобен баща като малък? Хубаво е, че цялото семейство споделя общи интереси и не е често срещано, можем само да се гордееш с това.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s