Защо (не) харесвам интернет?

internet

Някога, в зората на мрежовите комуникации, общуването с други хора и други компютри по мрежата ми се струваше ужасно глупаво и притеснително. Чувствах се разголен и безпомощен само при мисълта, че някой може да види какво правя. Сякаш са ме изкарали на показ на площада и всички ми се смеят.

Като човек, занимаващ се с програмиране и имащ досег с модерните технологии, бях странно консервативен по отношение на интернет и възможностите, които той предлагаше. В интерес на истината те не бяха чак толкова много, както днес и може би това обяснява моето негативно отношение към набиращата скорост световна мрежа.

Днес съм тотално пристрастен към интернет и съм на практика по 24 часа онлайн. Често даже заспивам върху клавиатурата на компютъра, изтощен от поемането на толкова много информация. Усещам, че това изяжда много от времето ми, но пък и много ми дава. Ако трябва да се върна отново в предишната си среда – изолиран от външния свят – мисля, че не бих могъл да го преживея.

Разказвам всичко това, защото съм поканен от Поли Козарова (Маркетинг буркан) да се включа в нова блогърска игра, където се иска да дадем поне по три причини защо харесваме и защо не харесваме интернет. Ето ги и моите причини днес (отбелязани с плюсове и минуси):

+ Получавам информация за това което ме интересува бързо и точно.

Получавам и много спам за неща, които въобще не ме интересуват. Често търсачките не могат да открият онова, което ми трябва и търсенето ми отнема ужасно много време.

+ Свързвам се лесно с моите клиенти, читатели и приятели и получавам точна и бърза обратна връзка дали онова, което им предлагам, наистина им върши работа.

Винаги има хора, недоволни от собствения си живот, които си го изкарват на мен. Когато някой анонимен „доброжелател“ започне да ръси нападки и простотии по мой адрес, може да ми скапе настроението за дълго.

+ Запознах се със страшно много интересни, интелигентни и оригинални хора благодарение на блоговете си и участието си в социалните мрежи. Преди време всичките ми приятели и хора, с които общувах, бяха програмисти. Сега имам приятели с най-разнообразни професии и интереси и общуването с тях винаги ми носи приятни преживявания.

Малко или много започнах да ставам публична личност и все по-голяма част от личния ми живот става обществено достояние. Нашата култура все още е доста консервативна и това може да повлияе лошо на професионалния ми имидж.

Въпреки всичко изложено дотук, мисля, че интернет ми дава много положителни преживявания и съм щастлив от това, което съм постигнал дотук. Благодаря на всички виртуални приятели, защото с вас се чувствам силен и способен на чудеса!

Прехвърлям топката на следните трима души, чието мнение бих искал да узная:

Интересно ми е да разбера какви са мотивите да присъстват в интернет на хора от различни професии и поколения.

Условията на играта са прости: напишете по три причини защо харесвате и защо не харесвате интернет, сложете по един линк към този пост и към оригиналния източник и предайте на още трима души. Разбира се, всеки друг би могъл да се включи.

Напред!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Блогове и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

23 Responses to Защо (не) харесвам интернет?

  1. Pingback: iffi » Blog Archive » Разни блогърски

  2. Божо каза:

    На скоро писах нещо свързано с темата:
    http://www.webkeybg.info/the_cave/?p=463

    Не е разделено на + и -, но пък ясно показва моето виждане за Мрежата и страховете около нея и положителните неща, както ги чувствам.

  3. Майк Рам каза:

    Божо, твоята статия ми звучи малко фантастично и това ме притеснява. Предпочитам да гледам на Мрежата като поредния инструмент, който прави живота ни по-лесен и по-удобен, отколкото като един нов свят, в който да избягаме от заобикалящата ни реалност.

  4. Майк, благодаря ти, че отговори на поканата ми и се включи в блогърската игра!

    Много се изненадах как интернет активностите ти полека-лека започват да влияят и променят живота ти… И че в нашето консервативно общество може активността ти в интернет като бумеранг да се върне обратно и да те удари… Интересно, че това интуитивно го усещах, но не го бях формулирала съзнателно 🙂

  5. tres1 каза:

    1.Задържа ме по-дълго от нормалното в неподвижна /необичайна/ за тялото стойка. Това затруднение във физиката води и до дискомфорт на психиката у всеки човек.
    2.Много малко е направено за защита от хакерски, спамовски и др. простотии в мрежата.
    3.Комерческият аспект на голяма част от услугите – най-често дразни.

    Положителните страни всеки ги знае …

  6. Божо каза:

    Хмм, не го виждам като бягство от реалността. То и сега много хора „избягват“ от действителността. Кой по здравословни причини, кой със злоупотреба с разни субстанции…

    Аз го виждам като разширение на познатите ни реалности. И то създадено със силата на собствените ни мозъци. Едни следващ етап в развитието на съзнанието.

    Докато бягството от действителността всъщност е разрушителен процес, този е градивен.

    (Много философско ли стана?)

  7. Майк Рам каза:

    За някои хора може и да е градивен, но за други със сигурност е разрушителен. Ето един свеж пример: преди изборите целокупното блогърско братство агитираше за синята коалиция. Създаде се усещането, че има-няма половината гласоподаватели ще подкрепят блогърския апел. Реалността, обаче, се оказа значително по-различна… Има една огромна маса от хора, които въобще не познават света на интернет и живеят по други правила. Кой, тогава е истинският свят?

  8. Зелен Бетон каза:

    Сещам се за оня анекдот, дето всички българи били емигранти: някои – в чужбина, други – в себе си, а трети – в Интернет… 😉
    ______________________

    Не мисля, че същността на Мрежата е бягство от реалността. Предпочитам да я виждам като нова комуникационна среда, в която обменът на информация може да се осъществява без задължително да е подчинен на условностите на реалността – и по този начин може да бъде значително по-ефективен.

    Не че непременно Е – но МОЖЕ. Дори и само да вземем факта, че онлайн можеш да си приказваш с хора, с които е практически немислимо да имаш реален досег. Интернет е символ на (и инструмент за) изчезването на географски, общностни, съсловни, кастови и други подобни механични или отживели времето си граници.

    Ако продължа по тази линия на разсъждение, виждам виртуалните реалности (в т.ч. и създаваните в Интернет – но не само) като отлична възможност да се отделим мислено именно от купищата условности, с които реалният ни живот е задръстен, да ги преоценим и да видим кои от тях трябва да разкараме. Защото тези условности, трупани десетки векове, несъмнено влияят върху ефективността на информационния обмен. И имат нужда от едно яко „пролетно почистване“, за което все не ни остава ни време, ни желание.

    Разбира се, съществува и другата възможност: Интернет да се възприема като просто механично разширение на реалността, просто ЕДНА ОТ новите технологии. Дума няма, пак може да е и удобно, и полезно. Ама то е все едно да си купя чисто нов луксозен автомобил с всички екстри и да си го карам само из квартала…

    Иначе ние сме си физически животинки и винаги ще съществуваме в реалния свят. Просто няма начин да го заместим с нещо виртуално. Ако и на моменти да ни се СТРУВА, че е възможно.

    Всъщност, по мое дълбоко убеждение, проблемите при ползването на Интернет се дължат основно на едно-единствено нещо: неумението (или нежеланието, или неспособността) човек да определи – всеки сам за себе си – къде точно е границата между реално и виртуално. Когато двете неща започнат да се смесват, когато границата между тях започне да потъва в здрач и елементи от едното да се възприемат като елементи на другото – именно тогава става манджа с грозде… 🙂

    P.S. Това май стана още по-философско 😀

  9. Божо каза:

    @Зелен Бетон – 10х
    Ти мисля успя да го обясниш по-добре от мен.

  10. Божо каза:

    //Off: Ся предлагам да спретнем една „схватка“ „виртуалисти“ срещу „реалисти“, с „оръжия“ халби бира и пържени картофи, пък да видим кой кой е 😀

  11. Майк Рам каза:

    Такива „схватки“ най ги обичам 🙂

  12. Зелен Бетон каза:

    Ми аз в момента се сражавам сам със себе си точно с теЙзи орУжия 😉 Само че ме мързи да си пържа картофи, пък в момента няма кого да врънкам да ми опържи, та съм си взел един чипс instead. Ама пак бива 😀

  13. А най- хубавото е това, че от Интернет можеш да спечелиш страхотни пари, без да излизаш от дома си. Стига да знаеш как!

  14. Който си е целенасочен, си е! Забелязахте ли как никой от нас не заговори за пари и интернет досега ?!

  15. Божо каза:

    @Поли Козарова – ами явно сме непрактични и смотани 😉
    Друго си е да се обади специалистът 😀

  16. Зелен Бетон каза:

    @ Поли Козарова:

    Недей разваля дълбоко принципния разговор с груб практицизъм, плийз. Уважавай стремежа на хомо сапиенс сегиз-тогиз да се изплъзне от прангите на битието и да се зарее из висините концептуални. Аман от пазарна икономика… 😛

  17. Ммм, ще помисля върху предложението ти, Зелений 🙂

  18. Графът каза:

    Извинете ме за закъснението, но в моето Табло не за първи път се появяват връзки със закъснение. Темата е интересна и утре ще напиша по въпроса.
    Поздрави,
    Графът

  19. Pingback: Интернет и аз « Графът

  20. Алота каза:

    Здравейте, случайно попаднах на темата(която я обсъждам с приятели от доста време) …и реших да си изкажа и аз мнението.
    Аз също съм пристрастена към Интернет – с него ставам и лягам ,…НО
    1. Интернет ми отнема времето за истински реални контакти с хората около мен…., отнема ценният човешки реален контакт, който може да бъде полезен или просто да показва , че съществуваш и си тук. (виждала съм как майки не поглеждат децата си докато седят на компа), Интернет отнема мисълта за себе си!
    2. Интернет те прави пасивен – седиш и гледаш това, гледаш онова – а самият ти през това време не си направил нищо за себе си. Интернет отнемавниманието към себе си!
    3. Интернет отнема здравето! – седиш по цял ден на компа , дебелееш, преставаш да се движиш активно , очите ти се развалят и накрая се чувстваш супер изморен и от какво??? като не си направил и едно физическо усилие през деня???
    4. Интернет затъпяваш , губиш въображението си , мисленето закърнява – защото информацията , която поемаш – ти не я запомняш , с просто я сканираш и продължаваш и накрая никакви трайни страни и следи не са останали в съзнанието.
    Хората преди Интернет са били градивни , изобретявали са разни неща , имали са истински живот – реален с плътски и емоционални върхове и падения – но са живяли Истински…
    Това е моето мнение – мога да пиша още , но само помислете , колко време ще загубя…..!Аз отивам да тичам на стадиона …, а вие седете пред компа , залинявайте и четете …губете си времето , само поне го осазнайте! Времето тече и не спира , а вие сте на едно място!
    Чао – и без никакви лоши чувства. Лек ден :Алота Слънчева

  21. Майк Рам каза:

    Алота, малко си крайна в изказването си. Това, което казваш, е вярно, но не за всекиго. Всичко е въпрос на воля – доколко ще се поддадеш на изкушението и ще се пристрастиш към Мрежата. Дали ще се превърнеш в дебелеещо зомби, или ще бъдеш нормално общуващ човек, балансиращ дейностите си разумно, е въпрос на избор и на воля.

  22. Зелен Бетон каза:

    @ Алота:

    1. Ако Интернет ти отнема времето за „живи“ контакти с хората около теб, значи ти самата не си наясно с границата между реално и виртуално. Това се случва при хора, които си въобразяват, че онлайн комуникацията може да компенсира празнотите в реалния им живот. То е все едно да гледаш екшън филми, за да се усещаш по-силен и смел. Интернет е нещо, което може прекрасно да ДОПЪЛНИ реалния живот – но НЕ да замести част от него.

    2. Ако Интернет те прави пасивна, значи си пасивна по принцип. Интернет е инструмент за достъп до информация, нищо повече. Активният човек го използва така, че и да се развива, и да пести време; пасивният го ползва така, че затъпява и губи време.

    3. Интернет няма как да отнема здравето. Ако прекарваш същото време четейки, играейки карти, зяпайки телевизия или просто блеейки, положението няма да е по-различно. Ако ти самата си спестяваш физическите усилия, със същия успех можеш да обвиняваш и автомобилите, и асансьорите, и количките в супермаркетите.

    4. „Интернет затъпяваш , губиш въображението си , мисленето закърнява – защото информацията , която поемаш – ти не я запомняш , с просто я сканираш и продължаваш и накрая никакви трайни страни и следи не са останали в съзнанието.“

    Това пък е ТОЧНО обратното. Ако използваш Интернет действително като източник на информация, а не като проста занимавка, това е толкова богат източник, че винаги държи съзнанието ти активно, провокира въображението ти, а мисленето ти става много по-интензивно и задълбочено. Същевременно се научаваш да възприемаш и обработваш информация много по-бързо. А това, че не я запомняш така, както се запомня урок в училище – ами, много естествено е: днес на човек му е много по-малко нужно да ПОМНИ информация (при условия, че винаги може да си пусне едно търсене и да я намери за няколко секунди). За сметка на това обаче трябва да МИСЛИ много по-добре, за да е наясно каква информация му е необходима и къде/как да я потърси, когато му затрябва. Много по-важно е да имаш в главата си достатъчно ясна обща картина на нещата, а не да помниш всевъзможни детайли.

    А ако за тебе реалният живот значи „плътски и емоционални върхове и падения“ като тия в сапунените сериали… ами, сигурно не е имало нужда да го пиша всичкото това, защото така или иначе няма да го разбереш.

    P.S. За сведение: работата ми е почти невъзможна без Интернет, така че компът ми е включен целодневно, и почти непрекъснато е онлайн. Но нямам проблеми с теглото; 2-та диоптра късогледство са ми отпреди да започна да работя с компютри (и не са се увеличили); а от гледна точка на реален живот не се различавам особено от онези свои приятели, които влизат онлайн за по половин-един час на ден, колкото да почетат новини и да си проверят мейла. Даже след малко отивам да пия бира и да ям шкембе чорба на лаф-моабет с двама от тях 🙂 Щото гаджетата и на трима ни са извън града, та я даваме по ергенски 😛

  23. MihailG каза:

    И все пак Интернет не може да замени удоволствието от това да разлистваш вестник или списание и аромата на хартията и мастилото по нея.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s