Снимка: Metal Katehizis
I’m a wheel, I’m a wheel
I can roll, I can fell
and you can’t stop me turning.‘Cause I’m the sun, I’m the sun
I can move, I can turn
But you’ll never stop me burning.
Едва ли има човек от моето поколение, за когото Rainbow да не са били любима група – символ на най-красивото и най-мелодичното в рока. Едва ли има някой, който да не знае поне един от десетките химни, които са създали Ritchie Blackmore и неговите колеги.
Когато разбрах, че група с името Over The Rainbow, в която членуват бивши музиканти от групата, ще изнесе концерт на площада в Каварна и ще пеят само песни на Rainbow, бях изпълнен с много силно желание да отида там, въпреки че вече бяхме ходили семейно на Калиакра Рок Фест два месеца преди това, а пътят от София до Каварна си е дълъг и уморителен. За щастие, семейната отпуска беше планирана за тогава, бяхме решили да я прекараме в пътуване из страната и се оказа, че няма никакви пречки да „отскочим“ и до Каварна за това знаменателно събитие.
За съжаление, оказа се, че същите мисли са минали и през главите на още няколко хиляди души, така че като пристигнахме там, бяхме леко изненадани от огромната тълпа хора, щъкащи из площада, върволицата коли, задръстили улиците на града и безкрайното множество походни капанчета, предизвикващи струпването на още тълпи от хора и опушващи целия град на бира и кебапчета.
Оказа се, че градският площад на Каварна – едно много приятно място в „мирно време“ – е изключително тесен и не е в състояние да побере хилядите фенове на група като Rainbow, нито пък да даде възможност на обикновените граждани да преминат през него. Това, че концертът беше на площада и че беше пълно с кебапчийници, създаваше наистина усещане за празник, но от друга страна тъпканицата беше ужасна и моето желание да заведа малката си дъщеря Цвети на рок-концерт, за да й покажа колко е готино, имаше донякъде обратен ефект, защото от голямата тълпа не можахме да се приближим достатъчно до сцената, за да виждаме и чуваме добре музикантите.
Това, обаче, бяха „бели кахъри“. Важното беше, че народът беше изпълнен със същото възторжено настроение, което изпълваше и мен, и се получи хубавия купон, който всички очаквахме.
Подгряващата група Силует предложиха интересна музика (не бях ги слушал преди) и ако се държаха малко по-подобаващо за положението си, щяха да бъдат още по-харесани от публиката. Не мога да си обясня защо някои неизвестни групи, като получат шанса да застанат на една сцена с големи звезди, почват да се правят на интересни, да говорят глупости и да се превземат. Абе, свирете си музиката и си тръгнете тихо и кротко – ние не сме дошли заради вас. За щастие техният сет беше кратък, а музиката им наистина беше добра, така че публиката получи точно това, което очакваше – загрявка.
Снимка: Metal Katehizis
После на сцената излязоха Over The Rainbow и настана истинския купон. Знаех, че вокалист е Joe Lynn Turner и предполагах, че ще пеят песни само от неговия репертоар, но бях приятно изненадан от факта, че групата започна с една парче на Ronnie James Dio и продължи с песни от всички периоди, изпълнявани от всички певци, които някога са пели там. Това пък изпълни публиката с див възторг, защото на практика програмата, която Over The Rainbow представиха, беше наистина най-доброто от творчеството на Rainbow – всички пяхме и викахме на всяка от песните и в един момент се почувствах като на истински празник.
Тези, които сме гледали и слушали Joe Lynn Turner, знаем, че той не е много добър в пеенето на концерт. Не знам защо се получава така – дали не му достига въздуха или твърде бързо се изтощава, когато е на турне, – но определено „издиша“, когато пее на живо и не може да постигне тоновете, които постига в студиото. Още по-сложно става, когато пее песни, които не са писани за него, а за хора като Ronnie James Dio или Graham Bonnet, които са певци с доста по-добри гласови данни от него. Въпреки това, обаче, не мога да не му призная, че човекът се раздаваше на сцената и успя да увлече публиката и да я докара до екстаз. Удоволствието, което изпитвахме взаимно, беше толкова голямо, че почти не забелязвахме проблемите с гласа му и честите му „спадове“.
Аз бях щастлив да чуя хитове като „Stargazer“, „Eyes of The World“, „Street Of Dreams“, „Since You’ve Been Gone“, „I Surrender“ и „Wolf To The Moon“, а както можете да предположите, на „The Man On The Silver Mountain“ направо се размазах 🙂
Другите музиканти също заслужаваха адмирации – първо, защото свириха перфектно и второ, защото и за тях това беше огромно удоволствие. Gregg Smith (бас) и Paul Morris (клавишни) са музиканти от последната формация на Rainbow, която не е и много популярна у нас. Те са записали последния албум на групата – „Stranger In Us All“ (1995) с вокалист Doogie White и са участвали в тогавашните турнета. да си призная, тайно се надявах, че ще видим и самия Дуги на сцената, тъй като само три дни по-рано той беше у нас на концерта на Jon Lord в Пловдив, но явно нещо са се разминали.
Другото голямо име в групата беше барабанистът Bobby Rondinelli, който освен Rainbow е свирил и в много други групи, като Doro и Black Sabbath са може би най-известните от тях. Тук той отново демонстрира класа и ерудиция и беше абсолютно безупречен като изпълнител.
Снимка: Metal Katehizis
Разбира се, най-любопитен бях към личността на единствения човек, който е влязъл в групата „с връзки и по роднинство“ – Jurgen Blackmore. Синът на великия Ричи безспорно беше в много неизгодна ситуация, защото всеки фен на групата се опитваше да го сравнява с гениалния му баща, от което едва ли можеше да спечели. Въпреки това, неговото поведение на сцената беше ненатрапчиво, да не кажа скромно, но в никакъв случай не и незабележимо. Човекът определено показа собствен стил, свиреше перфектно и в крайна сметка спечели безапелационно симпатиите на публиката. А фактът, че носи легендарното име на баща си и физически много прилича на него, сякаш беше допълнителен плюс за Юрген.
Концертът определено не беше перфектен, но аз се чувствах чудесно. Върнах се в младостта и бях щастлив, че успях да видя на живо хора, чиято музика обичам силно и до днес. Музика, която ме вдъхновява, зарежда с енергия и ми създава страхотно настроение. Да, за съжаление, днес всички сме много по-стари, отколкото преди 25-30 години, когато Rainbow бяха на върха на славата си, но по онези времена живеехме в друг свят. Щастлив съм, че дори и четвърт век по-късно имах възможността да се докосна то тези хора и до тяхната музика на живо!
Не ще пропусна и факта, че успях да се видя (макар и за кратко) с моя приятел – писателя-блогър Тихомир Димитров, което направи удоволствието от този ден пълно.
Малко хора знаят, че кризата удари сериозно и нашето семейство и че тази година не можахме да отидем на почивка, както ни се искаше, но дни като този ни показаха, че човек може да бъде щастлив и по друг начин и че за това не са нужни много пари.
Музиката е моята страст. Тя е моят източник на енергия и моя наркотик. Щастлив съм, че мога да споделям своето щастие с вас.
Long Live Rock ‘N’ Roll!
P.S. На сайта на онлайн списанието Metal Katehizis можете да намерите много хубав и подробен репортаж от концерта, включващ и списък на всички песни, както и още снимки от събитието.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
Нека да не ми се сърдят от Metal Katehizis, но твоят репортаж ми е повече от достатъчен. Благодаря ти.
Поздрави!
Ех, пренесе ме в добрите, стари времена:)
Страхотен репортаж!
Благодаря!
Сякаш и аз бях там 🙂
То за малко бях всъщност, когато едни приятели ми звъннаха и изслушах почти цяла песен по телефона 🙂
Поздравления за чудесното преживяване! 🙂
това беше наистина невероятен концерт и много хора обикновенни с ограничени средства можаха да се насладят на тази прекрасна музика благодарение на един невероятен човек – кмета на град Каварна – ако мога от тук от вашият форум искам да му благодаря – той прави толкова хубави неща не само за града си и за хората в него но и за нас – обикновенните хора на нашата изстрадала и бедна държавица – благодарим ти ЦОНКО – НАДАЛИ ИМА ДРУГ КМЕТ КОГОТО ОТ ЦЯЛА БЪЛГАРИЯ ДА ГО ЗНАЯТ НА МАЛКО ИМЕ – БЛАГОДАРИМ ТИ ЦОНКО !!!!!!!!!!!!!!!!
радвам се за теб и за това което си преживяла и благодаря че ме накара да почувставам и аз малко от това което и ти!
Ето затова ме е яд, че живея на другия край на света. Кой би повярвал в нашата младост, че в Каварна, където ходех на археологически разкопки с майка ми като малък, и нищо не се случваше, днес ще идват такива яки групи. Групи, за които навремето можехме само да си мечтаем.