Критикуваха ме, че дайджестът ставал все по-дълъг и скучен. На мен всичко, което съм цитирал досега, ми е било интересно, но сякаш наистина става дългичък. Този път съм се опитал да пропусна някои публикации, за които прецених, че ще дойдат в повече, но повярвайте ми – никак не ми беше лесно! Очаквам вашето мнение в коментарите.

Неделя, 27.06.2010

Започвам полека да разбирам защо на американците седмицата им започва от неделя. В края на деня почивката почва да омръзва и хората започват да мислят за работа. Поне при блогърите сякаш е така – интересното започва да се появява в неделя вечер.

Стефан Русев е публикувал интересни разсъждения за това какво искат клиентите. Дали умеем да ги изслушваме и да разберем какви са техните желания, дали можем да ги удовлетворим и дали решаването на техните проблеми е нашата цели или просто искаме да ни се разкарат от главата. А клиентите всъщност искат нещо много просто:

Клиентите искат да ги пуснеш в едно огромно поле с краставици и те да могат сами да избират кои краставици да откъснат: къси, дълги, тънки, дебели, узрели, зелени и т.н.

Йордан Матеев пък показва данни от едно изследване, според което българите са на едно от последните места в света по самочувствие като преуспели хора, въпреки че България е значително по-напред от много други страни по доход на човек от населението. Авторът предлага своя трактовка на този факт, но среща доста сериозни възражения от коментаторите.

Понеделник, 28.06.2010

Един бърз въпрос: какво знаете за Албания? Признавам си, че аз почти нищо не знам за тази страна, освен че едно време служеше за наш национален ориентир, че не сме ние най-изостаналата държава в Европа, а това е Албания. Боян Димитров е публикувал в блога „Пътуване до…“ един много интересен пътепис за тази балканска страна, изпълнен с любопитни подробности, които, вярвам, голяма част от вас не знаят. Снимката по-горе е от автора.

Даниела Соколова – LeeAnn пита дали сме се замисляли над въпроса: „Какво ще се случи със семейството ми, ако се разболея от рак?” и припомня, че ракът на гърдата е 100% лечим, ако се диагностицира навреме. Да, някои от нас ги мързи, други забравят, а трети си мислят, че точно на тях няма как да има се случи, но истината е, че нашето здраве и щастието в нашето семейство са изцяло в нашите ръце.

Ако си падате по политиката, предлагам ви статията на Комитата за гниещата държава и реформата. В нея той набърква истории от Народния съд, корупцията в Сименс, заменките, разбит апартамент и компромисите с принципите в емоционален призив към справедливост. Трудно ми е да усетя какъв би трябвало да бъде изходът от грозната картина, която авторът обрисува, но важното е, че статията провокира към размисъл.

Вторник, 29.06.2010

Вторникът започна с еротично-шеговития пост на Радо Бимбалов „Музика за проникване„, в който обяснява защо преди сексуалния акт е необходимо да се предразположи жената с музика, анализира най-подходящите музикални стилове за тази цел и разказва какво се случва, когато нямате никаква музика под ръка.

Събина Панайотова пък споделя впечатленията си от играта „Дарплей“, която проведохме в Клуб „Спри и помисли!“ и възхищението си от това да общува с десетгодишно хлапе.

Петър Стойков – Longanlon преразказва съдържанието на своята презентация „Видове дивеч и методи за отстрел„, посветена на коментаторите в блоговете. В типичния си шеговито-заядлив стил той за пореден път разбунва духовете, открили в описаните видове себе си и предизвика  бурни коментари както в блога си, така и в социалните мрежи.

Сряда, 30.06.2010

Империята отвърна на удара на Лонги в лицето на Николай Сисоев – Труден, който пък в сряда публикува своята класификация на видовете български блогъри. Естествено, голяма част от описаните автори в интернет бяха представени в критични краски, което доведе до нова вълна реплики на негодувание, обобщени в израза „Писна ми да ми слагат етикети!“ Аз пък искрено се забавлявах, защото в оценките и на двамата автори има голяма доза истина, както и солидна доза хумор и защото винаги ми е смешно да гледам как някой се взема на сериозно.

За успокояване на страстите ви предлагам пътеписа на Вили от Лондон, поместен в блога „Пътуване до…“ Този велик град винаги е предизвиквал смесени чувства в мен. Още от времето, когато Тодор Колев пееше „София, мой малък Лондон“ и си мислех дали Лондон е също толкова шумен и мръсен като София, та до момента, когато го посетих през лятото и умрях от студ и даже по принуда участвах в гей-парад 🙂 Въпреки това, има много неща, които ме очароват в него и предизвикват моето желание отново да се върна там.

Сряда беше денят на мъдростите тази седмица. Тук ще ви цитирам рецептите за красота на Одри Хепбърн от блога на жените, в които тя казва:

За атрактивни устни – изричай мили думи…
За красиви очи – търси доброто у хората…

разказа на Ради Кондаков „Урок по Айкидо“ за това как можем да противодействаме на агресията и старата арабска притча за отношението към предателите, която Атанас Янев е споделил в своя блог.

Четвъртък, 01.07.2010

July Morning! Кой не е посрещал слънцето на брега на морето, кой не е пял тази велика песен! Много постове се изписаха, поздрави и наздравици се отправиха. Аз най-много харесах поста на Ива Димова „July Morning in the heart„, която споделя:

Гледал ли си как огненият диск слънцето бавно се показва над морето, там където синевата на водата и небето се сливат? Чувството е изтръпващо до мозъка на костите. Величие, на което си свидетел. Седиш на скалите и се чудиш колко мъничък и нищожен си пред гледката на събуждането на цял един свят. Невероятна красота, която оцветява спомените ти. И се чувстваш благословен. Защото July е и благодарност. Благодарност, че живея, че дишам, че слънцето гали настръгналата ми от утринния хлад кожа.Че имам възможност да променя света. Поне моя свят.

Феновете на сериала „От местопрестъплението“ знаят кой е Хорейшо Кейн и вероятно много го обичат. Но може би малцина от вас знаят, че той все повече засенчва славата на великите екшън герои като Чък Норис и ББ. За да разсее неведението ни, Христо Радичев ни представя 13 малко известни факта за Хорейшо Кейн. Ето някои от тях:

• Когато на Великден поздравяват Хорейшо с „Христос воскресе“, той пита: „Имате ли доказателства?“
• Ако Хорейшо беше в Ню Йорк, а не в Маями, кулите-близнаци още щяха да са си там.
• Цунамито в Чили е било предизвикано от единствената сълза, която някога се е отронвала от очите на Хорейшо Кейн, когато е разбрал, че любимият му пудел Жожи е починал.

Петър Събев пък е публикувал поредната доза невероятни изрази, по които търсачките изпращат читатели към неговия блог. Например:

izvestni ciganii, peugeot ламинирана серия, защо българия не е на европейско футбол, искаме кебапчета на старите цени, как да пиша znamena v skype, как да спечелим от тото, мисли за тъпотията на хората

и още много такива (че и по-хард 🙂 ) Коментарите също са ценни – ще се посмеете здраво!

Снимката на деня е от пътеписа на Любомир Колев за Флоренция, който е част от конкурса за пътеписи на блога „Разходка.ком“.

Петък, 02.07.2010

Петък също беше много смешен ден. Николай Стойнов е събрал култови цитати от Twitter от известни и неизвестни автори. Важното е, че са много забавни. Ето ви една малка доза за зарибяване (произходът и авторството им са указани в поста):

• Аре, бе, кога ще пуснат социални помощи за красиви гении, че ми писна да работя?!
• Никога не е късно да започнеш. Затова мисля да го отложа за утре.
• Тежко е да си журналист, но все пак е по-добре, отколкото да работиш.
• от толкова отдавна не съм правила секс, че не знам дали не са го променили.
• Много често единственото, от което се нуждаем, не е любов, а – тоалетна.
• Толкова съм фешън, че Стив Джобс ще направи специална презентация на която да ме представи
• „Играйте покер с високи залози с най-добрите играчи на света!“-тъпи ли сте ве? аз искам да играя с най-СЛАБИТЕ играчи на света
• Четенето на дългите постове в блоговете показва, че животът ти е по-скучен и безсмислен дори от този на техните автори
• Всички, които ме познават, ме харесват. Останалите искат да се запознаем.

Ана Бако пък ни е приготвила една наистина неустоима оферта за най-новата услуга по нашето Черноморие – Строителен туризъм. Тя включва:

Само на българското Черноморие – в нови и НАПЪЛНО НЕЗАВЪРШЕНИ ХОТЕЛИ.
ЦЕЛОДНЕВНИ ЗАНИМАНИЯ за стягане и оформяне на фигурата.
Под ръководството на ОПИТНИ БРИГАДИРИ и инструктори.
БЕЗПЛАТНО ПОЛЗВАНЕ на всички уреди, машини и инструменти.
Храна, каквато със сигурност НЕ СТЕ ЯЛИ досега.
Плаж и КАСА БИРА в края на всеки незабравим ден.
Нощувка в ИСТИНСКИ ФУРГОНИ на първа линия до строежа.

Кой би отказал такова примамливо предложение? А? 🙂

Петъчната притча (освен онази, която аз публикувах за мнението на децата) идва от Натали, която е превела и публикувала Шестте грешки на човека, дефинирани от Цицерон. Част от тях са:

1. Заблудата, че личният напредък се постига чрез потъпкване на другите.
2. Склонността да се тревожим за неща, които не могат да бъдат променени или поправени.
3. Твърдението, че нещо е невъзможно, защото ние не сме способни да го направим.

Останалите ги прочетете в Сайта на една жена.

Събота, 03.07.2010

Интересната статия на съботния ден идва от Йосиф Флавий. Той е млад човек, който защитава тезата, че човек винаги трябва да застава с името си зад всяка мисъл или идея, която споделя публично, с което обявява анонимността в интернет за безсмислена. Нали изказването на каквото и да е мнение, е резултат от определена лична позиция? Следователно

отказът на много хора да застанат зад мнението си с истинското си име и личност изразява единствено неуважение и неглижиране на позицията, която във всички случаи е собствена.

Много логично! Интересното е, че авторът, подобно на мен, е избрал да ползва псевдоним в интернет (неговото истинско име е Адриан Николов), но това е по-скоро маркетингов подход и не го прави анонимен, защото всеки може да види страницата „За мен“ и да разбере повече за човека, да види негова снимка или да се свърже директно с него. Анонимността, която Йосиф Флавий критикува, е онази, при която авторът се опитва да остане неразпознат и да изгради един друг образ във виртуалния свят, който е различен от неговата собствена личност.

Неделя, 04.07.2010

В неделя Боян Юруков прави ретроспекция на дискусията, която започна да се вихри в интернет пространството – Медии ли са блоговете? Според мен, въпросът е напълно безсмислен, преди да се даде отговор на два други въпроса: Какво е медия? и Защо питаш? Вторият въпрос, разбира се, е по-важен, защото зад него прозират мотивите и позициите на различните страни.

• Журналистите се опитват да докажат, че тяхната работа е много специална, изисква специално образование и заплащане, затова те са медии, а блоговете, които се списват от необразовани аматьори, при това безплатно – не са.
• Политиците искат да изкарат всички медии, за да ги вкарат под един закон и да ги контролират изкъсо.
• Блогърите пък искат да си запазят свободата и да пишат каквото им е на сърце без да се съобразяват с никакви ограничения. Те не искат да робуват на корпоративни или политически интереси, не искат да знаят що е журналистическа етика (кой ли го знае това днес?) и да бъдат съдени за клевета, нито пък някой да им казва какво може и какво не може да пишат, когато излагат собственото си лично мнение.

Така че дебатът в този му вид е напълно излишен. По-важно е да сме наясно кой какво цели, за да можем да вземем решение за собствената си позиция. Аз, естествено, съм на страната на свободното слово.

Приятно четене!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.