Тази идея тръгна от Дарън Роуз – един от най- популярните блогъри в света. Той я нарича „Предизвикателството на 7-те връзки„ и неговата цел е всеки блогър, който го приеме, да направи една задълбочена инвентаризация на написаното в блога си дотук и да сподели връзки към 7 специални поста:

1. Първият пост в блога
2. Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша
3. Постът, който е предизвикал забележителна дискусия
4. Пост в чужд блог, който бих искал да съм написал
5. Най-полезният пост
6. Пост, с чието заглавие се гордея най-много
7. Пост, който бих искал повече хора да прочетат

По традиция, откакто блогвам, на рождения си ден си правя някаква равносметка, затова реших, че днес – денят, в който навършвам 42 години – е чудесен повод за една такава блогърска ретроспекция.

Трябва да ви кажа, че докато да идентифицираш първият пост в блога е проста работа, то другите условия се оказаха доста по-трудни и изпълнението на задачата ми отне много време и ровене из стари постове и статистики. Все пак, може би това е била и идеята – да се поразровя из блогърското си „творчество“ и да си припомня някои наистина стойностни неща, които отново да представя на вашето внимание.

1. Първият пост. Той се казва просто „The Man on the Silver Mountain„ и представя моята идея за създаване на личен блог. Написан е на 22.06.2007 (което би трябвало да се смята за рожден ден на блога) и изобщо не съм си представял, че това ще стане най-популярният ми блог, а още по-малко, че ще се нареди сред най-популярните блогове у нас. Едно знам със сигурност – всичко това дължа на вас – и искрено ви благодаря!

2. Постът, който ми е доставил най-голямо удоволствие, докато го пиша. Това е един от първите постове, в които се опитах да направя равносметка на живота си дотук. Казва се „Честит рожден ден на мен!„ и е писан преди точно 3 години, малко след като бях взел решението да започна свой самостоятелен бизнес. Бях изпълнен с ентусиазъм вяра в себе си и непоклатим оптимизъм. Днес нещата изглеждат почти същите, само дето съм малко по-голям реалист и разбрах, че хубавите неща стават бавно. Но оптимизмът не ме е напуснал и все така изпитвам удоволствие да пиша в блога си!

3. Постът, който е предизвикал забележителна дискусия. Досега не съм забелязал свястна дискусия в блог пост, защото като го налазят хейтърите, положението става винаги много грозно. Затова тук ще цитирам тук поста си за опашките в Банка ДСК и системата, която са измислили, за да ги управляват. Той е показателен в много отношения. Първо, събра наистина много коментари – 77 на брой – и второ – превърна се в притегателен център за хора, търсещи място за изливане на гнева си, което никак не ми хареса и в крайна сметка се принудих да затворя коментарите.

Това, с което дискусията стана интересна, все пак, беше участието на Грета Георгиева – служител на банката – която прояви искреното желание да разбере моите проблеми в детайли и да ми помогне да ги разреша – действие, което би трябвало да очакваме от всеки служител във всяка фирма. С Грета дори успяхме да се видим и да поговорим за обслужването в банката и за възможностите, които клонът, в който тя работи, може да ми предложи. Възхитен съм от нейното професионално и човешко поведение и искам още веднъж тук да й благодаря!

Друга интересна линия в дискусията беше включването на Станимир Стефанов, един от създателите и внедрителите на системата за управление на опашките, който се опитваше да докаже колко добра и ефективна е тя, без да може да осъзнае по-важния за клиентите въпрос – не може ли въобще да няма такива опашки, както е в други цивилизовани банки?

4. Пост в чужд блог, който бих искал да съм написал. Тук отговорът е лесен. Единственият проблем е, че постът е в две части, но мисля, че от това „нарушение“ на правилата само ще спечелите 🙂 Тихомир Димитров изрази моята житейска философия в своите две публикации „Да постигнем изобилието с даване“ – първа и втора част. Тишо казва:

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване. Даването води до получаване, a получаването – до даване. Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1. Винаги получаваш повече, отколкото си дал;
2. Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш;
3. Даването трябва да ти носи удоволствие
4. Между даването и получаването винаги стои интервал от време.

Това е всичко, което трябва да знаете.

Неговите думи все едно са излезли изпод моята клавиатура. Единственото, което можах да добавя като коментар, бе: Само онзи, който умее да дава без страх, че ще обеднее, става истински богат. Това наистина е моето кредо!

5. Най-полезният пост. Не мога да преценя кое е онова умно нещо, което да е било полезно за най-много хора, затова смятам, че в тази категория най-подходящият кандидат е „Приготвянето на домашна лютеница по бабината рецепта„. Нашата домашна лютеница е наистина невероятно вкусна и съм много щастлив, че успях да запазя рецептата на баба си по този начин и да я споделя със света. Коментарите показват, че статията наистина е била полезна – тя е една от най-посещаваните публикации в блога (над 20 000 пъти), а PDF файла, който направих за четене офлайн, е свалян над 1000 пъти. Надявам се наистина да ви е била полезна. Да ви е сладко! 🙂

6. Пост, с чието заглавие се гордея най-много. Тук също не се колебах – отговорът е „Sex, Blogs, and Rock’n’Roll„. В него става въпрос за една блогърска игра, в която отказах да участвам (можете ли да си представите! 🙂 ). Причината да го избера, е, че с него постигнах реално доказателство за силата на заглавието по отношение на позиционирането на поста пред търсачките – думата „sex“ е най-популярната дума, по която са откривали блога ми – цели 16 000 пъти, което е повече от два пъти повече от следващата дума – „лютеница“. Освен това, в този пост съм сложил и най-сваляната снимка в блога си. Каквото и да си говорим – сексът движи света и дори нещо написано на шега, предизвиква масов интерес, ако в него я има „вълшебната думичка“ 🙂

7. Пост, който бих искал повече хора да прочетат. Е, тук просто няма как да цитирам само един пост 🙂 – има толкова много неща, които бих искал повече хора да прочетат! Все пак, за да бъда коректен към условията на играта, се порових доста в статистиките на блога, за да открия някой интересен пост от миналото, който някак си е подминат и не е успял да привлече онова внимание, което си мисля, че заслужава, и ви предлагам публикацията „Имате ли врагове?„, в която разсъждавам над омразата, справедливостта и отношението към онези, които имат различно от мнение от нашето. Надявам се, че има над какво да се замисли човек, когато я прочете.

Разбира се, много бих се радвал, ако открия още хора, които споделят моя музикален вкус. Два от постовете, които много обичам, са репортажа от концерта на Royal Hunt в София – едно фантастично преживяване с любимата ми група! – и поста за Arjen Anthony Lucassen и неговия проект Star One с няколко клипа, илюстриращи неговата великолепна музика и огромния талант на изпълнителите, които е успял да привлече.

Преди доста време написах един пост за 7-те албума, които бих взел на необитаем остров, с което стартирах една доста масова блог-игра. Интересното е, че все още тази музика ми е любима, заредена ми е в телефона и я слушам винаги, когато съм на път. Много бих се радвал, ако някой реши да сподели своите любими албуми и даде нов живот на тази игра.

И накрая, съвсем користно, бих искал да прочетете разказа ми „Пич, оправи ми термостата!„, който е втория ми опит за писане на художествена (т.е. измислена) проза и с който се състезавам за покана за семинара на Едуард де Боно през септември. Всеки глас и коментар ще ви спечелят огромната ми благодарност!

По традиция, за да се завърти тази идея като игра, трябва да поканя няколко други блогъра да се включат в нея. Ще хвърля ръкавицата на Пламен Петров, Радислав Кондаков, Божидар Костов, Деси Бошнакова и Тихомир Димитров. Сигурен съм, че те ще подкрепят идеята и ще я разпространят. Разбира се, подобна ретроспекция може да направи всеки блогър, който има желанието и търпението да се порови из старите си постове. Мисля, че идеята е добра и ще бъде интересно за всички да прочетат позабравени, но стойностни публикации и от други блогъри. Напред!

Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.