Седмичен блог-дайджест – 49

Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година.  Приятно четене!

***

Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:

Йордан „JD“ Хлебаров разсъждава над израза „Не си гледай само в краката„, който е точно обратното на нашата поговорка „Гледай си в краката“. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:

Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.

Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:

Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.

***

Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.

Болезнено, но вярно.

***

Някои блогъри се опитват да се върнат назад в миналото и да потърсят причините за това, което сме във възпитанието, което получаваме от обществото. Ана Динкова разказва спомени от детството си, когато е посещавала редовно католическата църква и объркването й от поведението на православната църква у нас в поста си Неделно за вярата. Лидия Стайкова пък разсъждава за образованието, бизнеса и свободата, вдъхновена от книги, които наскоро е прочела. От нейния пост ви представям заключителната мисъл:

…никак не е лесно ако държиш в ръцете си власт (като учител или мениджър, например)  да се откажеш от нея – не непременно защото си опиянен от властта и не искаш да я делиш с другите, а защото се страхуваш от хаос и провал. Съгласна съм че е основателно да се страхуваш от тези неща ако дадеш власт и свобода на хора, които никога не са боравили с власт и свобода и всъщност може и да не искат или да не им стиска да го правят. Това, обаче, не може да служи за аргумент  в защита на диктатурата в класната стая и в офиса.

***

Разбира се, има и позитивни проблясъци. Поли Козарова споделя своите впечатления от това как мнозинството българи ненавиждат работата си и постоянно се оплакват как тя им тежи и ги мъчи, но пък разкрива, че за самата нея работата е удоволствие. Аз също обичам работата си и се радвам, че има такива хора като Поли. Вярвам, че докато нас ни има, има и надежда да станем по-добри и да заживеем по-добре.

Тук на помощ идва и Пламен Петров, който предлага списък за бърза справка – един малък списък с въпроси, които трябва да си зададем в края на всеки ден, за да знаем дали сме го изживели добре и дали сме се приближили поне малко към желаното щастие. Изключително полезно!

***

По отношение на злободневните теми ви предлагам няколко много силни публикации: Иван Стамболов – Sulla обяснява защо нова политика не може да се прави със стари и изхабени политици в поста си Старите чепици на новото мислене, Жюстин Томс разкрива причината предприемачите да бъдат често неразбрани, а Григор Гачев разяснява защо така наречените праводържатели в музиката и кногиздаването застават на пътя между авторите и техните най-верни почитатели и на практика ограбват и едните, и другите.

***

Два полезни поста от Събина Панайотова и от Тодор Христов. Събина представя сайта NetCinema.bg, в който можете да гледате легално филми само срещу SMS oт 2.40 лв. Това е чудесна идея, както казва тя, защото хем създателите на филмите получават някакви приходи и това може да продължи безкрайно дълго на принципа на дългата опашка, хем и зрителя плаща цена, която е съвсем по джоба му и не би възразил срещу това. Засега в репертоара на сайта има само един филм – Love.net, – но се надяваме, че скоро ще се обогати значително и така ще привлече още зрители.

Тодор представя списък на най-добрите бизнес книги за 2011 година, създаден на базата на продажбите в интернет книжарницата NovaVizia.net. Книгите са не само страхотен източник на полезни знания, но са и един от най-евтините начини да ги придобиете. Аз лично съм чел половината от заглавията в този списък и гарантирам, че са наистина добри. Коледа наближава и аз вярвам, че хубавата книга е подарък, който всеки ще оцени подобаващо.

***

В това издание на дайджеста отново имаме истории за пътешествия и величествени природни картини. Първата е на Цветелина Георгиева, която разказва за Мадара, за нейната история и за поверията, свързани с това магическо място, а втората е колоритна приказка за малко познатата ни хималйска държава Бутан, разказана от Димитър Тодоров (Домосед).

Бутан

***

Отново завършвам с притча от блога „Позитивното“, този път заимствана от Хорхе Букай. Тя разкрива тайната на вечната любов и макар силно да се изкушавам да я цитирам, но ще ви оставя да я прочетете сами. Аз самият научих този урок от живота, но знам, че работи. По този повод ще ви споделя и една песен, в която се казва същото:

Ако обичаш някого, дай му свобода.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s