Седмичен блог-дайджест – 49

Напоследък се натрупаха страшно много интересни публикации, на които все не мога да обърна достатъчно внимание и да ги събера в дайджеста. Днес представям на вашето внимание всичко интересно, което съм запазил още от средата на ноември, но ви гарантирам, че е много добро и ще ви хареса. Другата седмица ще обобщя интересните блог публикации от декември в юбилейното 50-то издание на дайджеста и след това ще се срещнем отново в началото на Новата 2012 година.  Приятно четене!

***

Темата на това издание може да се каже, че е българската народопсихология. Много блогъри коментираха нашите национални черти, пречупени през призмата на обществените, професионалните и междусъседските взаимоотношения, а немалко хора коментираха (и оспориха) българската народна мъдрост, изразена в нашите пословици и поговорки. Ето за какво ставаше дума:

Йордан „JD“ Хлебаров разсъждава над израза „Не си гледай само в краката„, който е точно обратното на нашата поговорка „Гледай си в краката“. С други думи, дилемата е дали да оставиш въображението си и мечтите си да се развихрят, или да бъдеш реалист и да гледаш да не паднеш на земята. Много ми харесва заключението на Йордан:

Хлапето в мен гледа напред, поотрасналото хлапе в мен си гледа в краката. Но да си гледаш в краката не значи, че не вдигаш поглед постоянно и не гледаш напред. Напротив. Именно комбинацията от двете те движи напред – веднъж да гледаш да не се препънеш и да паднеш; веднъж да знаеш накъде отиваш.

Владимир Кабрански (krizt) пък разсъждава над друга популярна поговорка – да изоставиш питомното и да гониш дивото. Това, което ми харесва в българските поговорки, е, че в тях винаги можеш да намериш материал за разсъждение и че всеки открива нещо за себе си, макар и това за всеки да е различно. Ето един цитат от поста на Владимир, който си харесах:

Беззащитната овчица не я интересува, че я доят, стрижат и колят, а се прибира безропотно в кошарата. Не иска свободата, защото тя я плаши. Извън кошарата е страшното диво, а вътре е „прекрасното“ питомно. За опитомените хора е същото.

***

Две публикации, които разглеждат поведението на българина в обществото и се опитват да разберат кое провокира простотията ни да излезе наяве. Марио Пешев коментира поведението на нашенеца в поста си Българската народопсихология на улицата, а Божидар Божанов предизвиква самото понятие за общество в съзнанието на българина. Ето един цитат от поста на Марио:

Излизаме сутрин. Съседите си крещим по стълбите заради тропане, ремонт, бебе. Навън хората сме намръщени и се разминават злобно. Качваме се в рейса, където има бутане и псуване, или в колата, докато по улиците се засичаме, ругаем и си показваме различни комбинации от пръсти. В работата шефът е комплексар, защото до скоро е бил на нашето равнище и иска да ни тъпче, за да не заемем мястото му, защото така може да изплати ипотеката. Влизаме да плащаме сметки, където чакаме 3 часа администрацията да си изиграе пасианса, преди да им платим пари, от които им плащат заплатите. В магазина ни гледат на криво и ни крещят, когато питаме къде се намира някой рафт. Отвън ни чакат просяците, които се нареждат в колона по един. Излизаме вечерта, където сервитьорката се държи троснато и неадекватно. Прибираме се и осъзнаваме, че остават 60лв до края на месеца, както и още 20 дни преди заплата.

Болезнено, но вярно.

***

Някои блогъри се опитват да се върнат назад в миналото и да потърсят причините за това, което сме във възпитанието, което получаваме от обществото. Ана Динкова разказва спомени от детството си, когато е посещавала редовно католическата църква и объркването й от поведението на православната църква у нас в поста си Неделно за вярата. Лидия Стайкова пък разсъждава за образованието, бизнеса и свободата, вдъхновена от книги, които наскоро е прочела. От нейния пост ви представям заключителната мисъл:

…никак не е лесно ако държиш в ръцете си власт (като учител или мениджър, например)  да се откажеш от нея – не непременно защото си опиянен от властта и не искаш да я делиш с другите, а защото се страхуваш от хаос и провал. Съгласна съм че е основателно да се страхуваш от тези неща ако дадеш власт и свобода на хора, които никога не са боравили с власт и свобода и всъщност може и да не искат или да не им стиска да го правят. Това, обаче, не може да служи за аргумент  в защита на диктатурата в класната стая и в офиса.

***

Разбира се, има и позитивни проблясъци. Поли Козарова споделя своите впечатления от това как мнозинството българи ненавиждат работата си и постоянно се оплакват как тя им тежи и ги мъчи, но пък разкрива, че за самата нея работата е удоволствие. Аз също обичам работата си и се радвам, че има такива хора като Поли. Вярвам, че докато нас ни има, има и надежда да станем по-добри и да заживеем по-добре.

Тук на помощ идва и Пламен Петров, който предлага списък за бърза справка – един малък списък с въпроси, които трябва да си зададем в края на всеки ден, за да знаем дали сме го изживели добре и дали сме се приближили поне малко към желаното щастие. Изключително полезно!

***

По отношение на злободневните теми ви предлагам няколко много силни публикации: Иван Стамболов – Sulla обяснява защо нова политика не може да се прави със стари и изхабени политици в поста си Старите чепици на новото мислене, Жюстин Томс разкрива причината предприемачите да бъдат често неразбрани, а Григор Гачев разяснява защо така наречените праводържатели в музиката и кногиздаването застават на пътя между авторите и техните най-верни почитатели и на практика ограбват и едните, и другите.

***

Два полезни поста от Събина Панайотова и от Тодор Христов. Събина представя сайта NetCinema.bg, в който можете да гледате легално филми само срещу SMS oт 2.40 лв. Това е чудесна идея, както казва тя, защото хем създателите на филмите получават някакви приходи и това може да продължи безкрайно дълго на принципа на дългата опашка, хем и зрителя плаща цена, която е съвсем по джоба му и не би възразил срещу това. Засега в репертоара на сайта има само един филм – Love.net, – но се надяваме, че скоро ще се обогати значително и така ще привлече още зрители.

Тодор представя списък на най-добрите бизнес книги за 2011 година, създаден на базата на продажбите в интернет книжарницата NovaVizia.net. Книгите са не само страхотен източник на полезни знания, но са и един от най-евтините начини да ги придобиете. Аз лично съм чел половината от заглавията в този списък и гарантирам, че са наистина добри. Коледа наближава и аз вярвам, че хубавата книга е подарък, който всеки ще оцени подобаващо.

***

В това издание на дайджеста отново имаме истории за пътешествия и величествени природни картини. Първата е на Цветелина Георгиева, която разказва за Мадара, за нейната история и за поверията, свързани с това магическо място, а втората е колоритна приказка за малко познатата ни хималйска държава Бутан, разказана от Димитър Тодоров (Домосед).

Бутан

***

Отново завършвам с притча от блога „Позитивното“, този път заимствана от Хорхе Букай. Тя разкрива тайната на вечната любов и макар силно да се изкушавам да я цитирам, но ще ви оставя да я прочетете сами. Аз самият научих този урок от живота, но знам, че работи. По този повод ще ви споделя и една песен, в която се казва същото:

Ако обичаш някого, дай му свобода.


Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Седмичен блог дайджест и тагнато, , , , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s