Днес започвам една нова рубрика в блога, с която искам малко да раздвижа мозъците ви и да ви подканя към по-активно коментиране, а се надявам това да ме мотивира и аз самият да бъда малко по-редовен в писането и да ви предлагам по-интересни теми за обсъждане.
Рубриката ще се казва „Въпросите на Майк“ и в нея ще ви поставям въпроси от личен характер, на които се надявам да отговаряте искрено и задълбочено, с примери от вашия живот. Целта е да се опитаме чрез различни въпроси да опознаем себе си по-добре и да поставим на изпитание ценностите, с които си мислим, че живеем.
Въпросите най-често ще бъдат вдъхновени от някоя книга, която съм прочел и за да ви мотивирам да участвате по-активно, ще има срок на отговорите, след което авторът на най-интересния според мен коментар ще бъде възнаграден с тази книга.
И така, първата награда, която ще дам в тази рубрика е книгата на Сър Ричард Брансън „Майната му! Да го направим!“, за която наскоро писах в блога си „Спри и помисли!“. Това е малко книжле, в която Сър Ричард споделя уроците на своя живот, принципите, които е спазвал, за да постигне своя успех, подкрепени с множество примери и истории от неговия личен живот. Вижте моето ревю на книгата за повече информация – там има и много интересни цитати от нея.
Когато четох тази книга, осъзнах, че едно от най-ценните качества, които могат да ни доведат до успех в живота, са смелостта и решимостта. Силата да се пребориш с малките „демони“ на съзнанието, които ти казват защо и как тази работа, която си намислил, няма да стане, да им теглиш една майна и да вземеш да го направиш.
Признавам, че съм възпитавам в чувство на страх от последствията на своите действия, което много често ме е сковавало и е проваляло много мои начинания. Твърде скоро започнах да осъзнавам колко много ми пречи този страх и да се опитвам да се боря с него активно. От друга страна, когато успея да го преодолея, макар и за нещо малко, изпитвам страхотно удовлетворение, невероятно чувство на гордост и нов прилив на сили, които направо ме понасят към следващото предизвикателство.
Затова въпросът ми днес към вас е:
Кое е най-голямото предизвикателство, с което сте се справили?
Кой страх сте преодолели? Разкажете история, в която сте победили съмненията и страховете си сте си казали точно като Ричард Брансън „Майната му! Ще го направя!“ и сте направили онова, което сте си наумили. Споделете за пример, в който сте проявили решителност и сте довели някое свое намерение докрай. Какво е било усещането и какво ви спира сега да продължите напред?
Естествено, за да не съм само страничен наблюдател, ще споделя няколко примера със себе си. Не се смятам за особено успешен човек, така че моите примери са за малки победи над моите страхове, но аз съм убеден, че големият успех идва точно с такива малки стъпки. Важното е да бъдат постоянни.
Един от примерите е с настоящата ми работа. От много години си мечтаех да работя собствен бизнес и да имам пълната свобода да действам както искам, но в същото време много се страхувах, че не знам какво точно да предложа, че нямам достатъчно бизнес контакти, че нямам достатъчно пари за начален капитал. Когато последната фирма, в която работих, фалира, и мен ме уволниха оттам като мениджър, бях изправен пред дилемата: дали да използвам инерцията на „кариерното развитие“ и да отида в поредната корпоративна структура като още по-важен мениджър или да потърся своя път в бизнеса. Пред мен се изправиха всичките ми страхове и рискове от това да захвана самостоятелен бизнес, както и всички благини, които можех да имам като корпоративен мениджър – позиция, власт, влияние, служебна кола. Мисля, че за мнозина изборът би бил съвсем ясен и категоричен – сигурната служба. Аз, обаче, избрах предизвикателството на собствения бизнес. Буквално си казах: „Ако сега не го направя, ще съжалявам за това цял живот“. И се гмурнах в морето на неизвестното. И така – 5 години до днес.
Не съжалявам нито за секунда за взетото решение, защото то ми даде нов поглед върху света, ново мислене, запозна ме с много нови хора, помогна ми да разкрия свои качества и възможности, за които даже не съм и подозирал, че притежавам. Чувствам се пълноценен и знам, че имам още много, което мога да извлека от себе си и да дам на другите. Фактът, че от всички фирми, в които съм работил (а те са над 20), най-много съм се задържал в собствената си компания, говори за това, че съм открил верния път за себе си.
А вие какво ще споделите? Кое е било вашето най-голямо предизвикателство, което сте преодолели? Напишете го в коментар под този пост или във вашия собствен блог, ако имате такъв и сложете линк към поста, за да го видя.
Всички коментари, написани до понеделник, 08.10.2012, сутринта, ще участват в оценяването за наградата – книгата „Майната му! Да го направим!“. Изборът ми ще бъде напълно субективен, но като автор на този блог, предполагам ще се съгласите, че имам това право. Идеята е да споделяме своите истории и с това да си бъдем полезни. Книгата е само бонус за онзи, който я разкаже най-интересно и вдъхновяващо.
Очаквам вашите коментари!
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Не мога да не споделя и разбира се ще разкажа! Предизвикателствата са пред нас всеки ден и това да искаме, да продължаваме да се борим с тях е именно желанието да успяваме. Изпрвяме се с тялото си, ума и психиката си пред тях. Правим го за себе си и хората около нас. Искаме да докажем, че невъзможни неща няма и с това, което постигаме да вдъхнем кураж и на другите да се борят!
Неограничените и феноменални способности на хората ни мотивират, но от друга страна липсата на вяра в повечето хора ни кара да се справяме много по-трудно!
Когато преди две години се заех с непосилната задача да осъществя една мечта не знаех, че цената на вярата е толкова ниска! Един човек който беше пробягал 100 км, преплувал 30 и с велосипед бе изминал 360 км. само за 32 часа застана пред мен с поглед изпълнен с надежда. Реших, че десетки хора ще оценят рядката възможност да бъдат част от нещо подобно и ще помогнат един феноменален талант да докаже, че граници за духа няма! Уви обаче всички срещи на които беше презентирана идеята се превърнаха в тъжен реквием на ценностната ни система!
Парите са средство, но не за всеки. За много хора парите се оказаха катинар, който може да заключи всяка идея, цел и мечта! Чух приказки от рода “ела да се почерпим, да хапнем и пйнем и не си губи времето с безмислици и излишни харчове”! Да пръскаш пари за банкети и пир е смислено, а за това да покажеш, че духа и сърцето са по-силни от всичко е безсмислено……..
Институции, политика, бизнес и медии затвориха очи и уши! Това да имаме Памела Андерсън за три дни е по-голяма сензация от това да имаме Краси Костов в България завинаги!
Лишения – от време, сън, почивка, нормална храна, време за близките и най-вече от средства съпътстваха ежедневието ни! Тренировки всеки ден средно по 4 часа, напрежение по организацията, административни пречки и куп неволи ни направиха сякаш по-амбицирани!
Хладната сутрин на 18.08.2012 в гр. Калмар Швеция и всичките 1600 човека застанали на старта поставиха на изпитание сърдечния ми ритъм на връщане назад нямаше!
Ironman е световната верига в триатлона и след близо 20 години извън състезателната си активност Краси беше готов на завръщане! На един крак в следствие на получена месец по-рано травма стискайки зъби този уникален човек го направи….! Преплува 3,8 км, измина 180 км. на велосипеда и пробяга 42 км. за да финишира с Българското знаме в ръце за 11.55.07 часа!
Да бъда част от всичко това, да помогна да стане реалност и да го преживея от близо, за мен е нещо което ме кара днес да вярвам още по-силно!
Сега онези, които искат ще знаят, че може! Ако има хора, които са изпитвали колебание ще знаят, че може!
Какво по-хубаво от това да знаеш, че благодарение по примера на това което си направил някой някога би казал “щом другите могат значи мога и аз”!
Повече за приключението и филма за него ви предоставям в линка тук..
http://mcmitashki.wordpress.com/2012/09/14/
Искам да ви разкажа за едни хора с които се запознах по неволя. Това са персонала на детска кардиологична клиника в трета градска болница.
Тези хора ежедневно се изправят пред предизвикателствотода спасяват живота на деца. Някои деца пристигат там след раждането си , други са по голями на два три месеца. Всички тези деца са с вродени сърдечни проблеми, около един процент от всички хора се саждат с такива проблеми.
Предполагам че не знаете за тази клиника , и аз не знаех но сега знам. Знам че там има диагностици, хирурзи, реаниматори, които всеки ден се изправят пред предизвикателството да спасяват живота на невинни дечица. Пред огромно предизвикателдтво са и самите деца и родителите им. Благодарен съм на всички които ни подкрепиха. Благодарен съм на Господ. Благодарен съм на хирурга Пламен Митев, също благодаря на близките и приятелите, които дариха кръв за операциите. Благодарен съм и на държавата си.
Но за да ви опиша предизвикателството пред което се изправят хирурзите, си представете че всеки ден виетрябва да гледате родителите в очите и да спирате сърцата на техните деца. За това се искат много качества, които не се постигат бързо и лесно.
Митак, вие сте просто невероятни! Възхищавам ви се искрено на вярата и упоритостта. Краси е истински герой!
Иване, много се радвам, че нещата с детето вървят на добре. Наистина е необходима много духовна сила, за да бъдеш лекар, особено в такива тежки случаи.
Дадох малко повече време, за да могат и други хора да споделят своите страхове и предизвикателства, но явно на повечето хора не им е лесно да говорят за това. Все пак, обещанието си е обещание и аз подарявам книгата „Майната му! Да го направим!“ на Димитър Митев за всичко, което е постигнал, за волята, за вярата в себе си и в Краси Костов. Честито, Митко!
Ееее Майки страхотен Понеделник ми подари човече! Дано цялата ми седмица да е такава! Днес моята история има нов епизод! Благодарение на личната подкрепа на един наш съгражданин, общественик и политик (колкото и невероятно да звучи) успях да регистрирам официално Краси за следващата му битка в Цюрих на 28.07.2013 година! Човека помогна с лични средства и се надявам, че с примера си ще накара и други да го последват! Ще си призная, че се надявах да грабна тази награда – за мен означава много! Благодаря ти за признанието и от името на Краси! Няма да ви разочароваме!