Редовното писане в блога е като редовното ходене на фитнес

казва Васи Вълчанова. И ако си спрял за известно време, възстановяването на старите навици става особено трудно. Чак е болезнено.

Но аз реших, че е време да започна да пиша отново, пък било и за не много важни неща. Темата на този пост ми дойде случайно – от поредната статия за вредата от бързото хранене. То, че бързото хранене си е вредно – вредно е. Едва ли някой би спорил за това. Има две причини да го критикуват специалистите: едната е, че когато човек се храни бързо не усеща удоволствието от храненето и не усеща навреме кога се е наял. Това е една от най-честите причини за преяждане, а оттам и за затлъстяване. Повярвайте ми – знам от личен опит!

Втората причина е, че съставките на повечето храни, които се предлагат в съответните заведения за бързо хранене, не са от най-качествените. Първо, съдържат прекалено много въглехидрати и мазнини, а са бедни на белтъчини и витамини, и второ, съдържат твърде много консерванти, които са си чиста отрова за организма. Тук не съм особено компетентен да давам мнение, но щом именити специалисти като Джейми Оливър доказват, че храната в тези заведения е вредна, сигурно наистина е така.

Аз, обаче, като специалист по думите, много се дразня от преводи, които са объркващи и подвеждащи. Оригиналният израз, който се популяризира в Америка през 50-те години на миналия век, е Fast Food, който буквално означава „бърза храна“, а смисълът му е „храна, която се приготвя и сервира бързо“. Идеята за бързата храна се развива масово след Втората световна война, когато животът започва да се възражда с висока скорост – бизнесът се развива, капитализмът навлиза в своя апогей и работодателите не могат да позволят на своите служители да се помотват много-много в обедната си почивка. Хората имат малко време за храна и то трябва да се оползотвори ефективно. Така на помощ идват ресторантите за бърза храна, които обещават бързо приготвяне и сервиране, като в същото време храната е топла и вкусна.

Тук фокусът е върху бързото приготвяне на храната.

Разбира се, не всички успяват. Има една верига заведения, която съм посещавал във Франция – казва се Quick. Но за съжаление, никак не може да оправдае името си (в превод: бързи). Там съм чакал най-дълго, докато ми приготвят сандвича.

Може би най-успешната компания в това отношение е McDonald’s, които успяват да изработят такива производствени процеси, при които се губи най-малко време за приготвянето на сандвичите, които предлагат на своите клиенти. За мен това е интересен проблем, тъй като се занимавам с автоматизиране на бизнес процеси и знам, че измислянето и прилагането на ефективен процес, особено в областта на ресторантьорството, е изключително трудно.

Знам, че бавното хранене е полезно, но като клиент на класически ресторанти съм имал неудоволствието да чакам повече от час, за да ми приготвят поръчката. Това, освен неудобството да стоиш гладен и да чакаш безкрайно, носи и неудобството да закъснееш за работа след обедната почивка или за някоя важна среща. Понякога твърде дългото чакане за приготвянето на храната води до твърде бързото й излапване, което убива идеята за бавно хапване с наслаждаване на всяка хапка.

В България нещата винаги за наопаки и аз вярвам, че една от главните причини е грешният превод. Изразът „fast food“ се превежда и популяризира като бързо хранене. Дефиницията в Уикипедия е почти същата като английската за бърза храна, само дето думата е друга. Храненето е процес, при който ние консумираме храната. И точно този процес е добре да става бавно, на малки хапки и с удоволствие. А ние използваме тази дума за процеса на приготвяне на храната, което съвсем не е същото!

Аз съм голям радетел на това да ускоряваме производствените процеси, да ги правим по-ефективни и да си спестяваме колкото може повече време за нещо по-полезно от това да висим по опашки. Но да се храним бързо, да лапаме в несъзнание – това е самоубийствено. А го правим (донякъде) заради това, че превеждаме грешно от английски!

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.