Петъчна притча – Наръчник за изкачване на планини

Върхът на планината

Когато започнах да чета този текст, си помислих, че наистина е туристическа инструкция. Казах си: няма лошо – и без това се опитвам да се раздвижвам от време на време с походите на клуб „Неделна разходка“ – защо да не науча още нещо полезно. Паулу Коелю – авторът на този „наръчник“ – е известен и като неуморим пътешественик, така че, помислих си, сигурно има какво да сподели с нас.

Прочетен буквално, този текст върши работа и за хората, които обичат да се катерят по планините. Но ако зад образа на планината поставите важните предизвикателства във вашия живот, ще откриете един полезен наръчник за това как да постигаме целите, които си поставяме в живота, и как да извличаме максимална полза и радост от това.

Наръчник за изкачване на планини

Паулу Коелю

А) Изберете планината, която искате да изкачите: не обръщайте внимание на онова, което казват хората, че “тази е по-красива” или че “онази е по-лесна”. Ще изразходите много енергия и ентусиазъм, за да постигнете набелязаната цел, така че вие сте единствените, които ще вземат решението и трябва да сте сигурни какво искате да направите.

Б) Научете се как да се приближите към нея: често гледаме на планините отдалече – красиви, интересни, пълни с предизвикателства. Но какво се случва, когато се опитаме да се приближим? Пътищата се извиват наоколо, цветя растат между вас и вашата цел, онова, което изглежда просто на картата, се оказва трудно в реалния живот. Затова, опитайте всички пътеки и всички следи, докато един ден се окажете пред върха, който се копнели да достигнете.

В) Възползвайте се от тези, които вече са се изкачвали дотам: без значение колко уникални се чувствате, винаги има някой, който е имал същата мечта преди вас и е оставил следи, които могат да направят вашето пътешествие по-лесно; места, където да закачите въжето си, отпечатъци, счупени клони, които освобождават пътя ви. Изкачването си е ваше и отговорността си е ваша, но не забравяйте, че опитът на другите може да ви помогне много.

Г) Гледани отблизо, опасностите са контролируеми: когато започнете да изкачвате планината на вашите мечти, обърнете внимание на околната обстановка. Ще има урви, разбира се. Ще има почти незабележими пукнатини в скалите. Ще има камъни толкова излъскани от бурите, че са станали хлъзгави като лед. Но ако знаете къде стъпвате, ще успеете да забележите всеки капан и ще знаете как да го заобиколите.

Гледката

Д) Пейзажът се променя, така че – насладете му се: разбира се, че трябва постоянно да имате целта предвид – да стигнете до върха. Но докато се изкачвате нагоре, има много неща, които могат да бъдат видени и не е грешно да спирате от време на време и да се насладите на панорамата около вас. С всеки изминат метър, можете да видите още по-напред – използвайте това, за да откриете неща, които досега не сте забелязвали.

Е) Уважавайте тялото си: можете да изкачите планината, само ако отдадете на тялото си вниманието, което заслужава. Имате всичкото време, което животът ви е дал, стига да не изисквате онова, което не ви е дадено. Ако вървите твърде бързо, ще се уморите и ще се откажете на средата на пътя. Ако вървите твърде бавно, нощта ще ви завари и можете да се изгубите в тъмното. Насладете се на пейзажа, отпийте от студената изворна вода и вкусете от плодовете, които природата щедро ви предлага, но продължавайте да вървите.

Ж) Уважавайте душата си: не си повтаряйте постоянно “Ще успея!”. Душата ви вече го знае. Това, от което се нуждае, е да използва дългото пътуване, за да се извиси, да достигне хоризонта, да докосне небето. Вманиачаването не само няма да ви помогне да постигнете целта си, а ще ви отнеме удоволствието от изкачването. Но също така не си казвайте “По-трудно е, отколкото си мислех!”, защото това ще погуби вътрешната ви сила.

З) Бъдете подготвени да извървите още един километър: пътят нагоре към върха на планината е винаги по-дълъг, отколкото си мислим. Не се заблуждавайте – моментът ще настъпи когато онова, което ни се струва близо, се окаже все още твърде далеч. Но ако сте подготвени да повървите още, това няма да бъде проблем.

На върха!

И) Бъдете щастливи, когато стигнете върха: викайте, пляскайте с ръце, изкрещете по всички ветрове, че сте го постигнали – там горе винаги духа вятър – изчистете съзнанието си, освежете уморените си и потни крака, отворете очите си, изчистете праха от сърцето си. Усещането е толкова хубаво! Онова, което беше само една мечта преди, една далечна представа, сега вече е факт от вашия живот. Вие го направихте!

Й) Дайте си обещание: сега, след като сте открили в себе си неподозирани сили, обещайте си, че ще ги използвате до края на дните си. Най-добре е да си обещаете, че ще покорите и друга планина и се подгответе за следващото приключение.

К) Разкажете историята си: да, разкажете историята си! Споделете своя опит. Разкажете на всички, че това е възможно и тогава и други хора ще открият в себе си смелостта да се изправят срещу своите планини.

Източник

Снимките са от неделната разходка до пещерата „Темната дупка“ и изкачването на планината над нея. Това беше първият връх, макар и малък, който си поставихме за цел да изкачим, и го направихме. Щастието от постигнатата победа беше неописуемо!


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Публикувано на Паулу Коелю и тагнато, , , , , , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Петъчна притча – Наръчник за изкачване на планини

  1. Dimitar N. Mitev каза:

    Е хааа започваш вече много да ме радваш 🙂 пак Deja-vu

    Който търси намира!

  2. vassilev12 каза:

    А сега приложете горните стъпки при подхода си към желаната Ви жена…

    Или към нова работа…

    Или към ново хоби…

    Или…

  3. FroZzen каза:

    Хех, чудно писание 🙂 Много ми хареса това с „бъдете щастливи“, то наистина си е ледно, да му се не види

Споделете вашето мнение!