Голямото четене в блогърски коментари

Иван ВазовФиналът на кампанията „Голямото четене“ предизвика много коментари в българската блогосфера. Характерно за повечето от тях е така нареченият „втори акъл“ на българина или, както гласи народната мъдрост – „подир дъжд качулка“.

Както в много други подобни мероприятия, българският „интелектуалец“ хем не участва в тях и не се възползва от правото си на глас (защото е „над тези неща“), хем след това пише гневни статии или саркастични анализи за глупостта на българския народ. В това число влиза и моята скромна личност с вчерашната си публикация „Голямата простотия„.

Очевидно темата е важна за мнозина и затова предизвиква толкова много дискусии. Днес съм подбрал за вас някои от най-интересните (според мем) публикации в блог-пространството, посветени на този конкурс. За отбелязване е, че наред с критичните мнения, има и доста положителни – нещо, което много рядко се среща в нашето публично пространство, което само по себе си е феномен.

Ето и реакциите на блогърите, които особено ме впечатлиха:

Chinuk в Голямото четене:

Оказва се, че любимите книги на българина са…българските. Първите пет места са именно за български автори. […] Не мога да си изкривя душата и да кажа, че това са лоши книги. Чела съм ги като ученичка. Да, впечатлена бях. Вълнувах се с главните герои. Историите в книгите ми бяха интересни, само че…продължих да чета и попаднах на много по-вълнуващи и интересни книги. Книги, които съм препрочитала и ще препрочитам и по-нататък. […] И просто не мога да не съм опечалена от класацията, защото все ми се струва, че е гласувано не за “любима книга”, а от чисто патриточни подбуди. Не съм срещала човек, чиято любима книга да е “Под игото”.  […] Толкова ли стойностната литература, с която се е запознал българския читател се изчерпва със задължителните в училище книги?

Антон Трандев в Голямото четене завърши:

Българският гражданин е гласувал,  бъркайки дълбоко в своя ум и търсейки съчетание от прочетена книга и български автор. Оттам изплува призрака на задължителния списък от книги за прочит и авторитета на учителя по литература. „Под игото“ стряскаше всеки ученик в клас, борейки се за четворка. Книгата на Иван Вазов отговаря идеално на тези признаци.

Графът в Голямото четене и ние:

Цялото това „голямо четене” за кого е, за нас ли? Какво му се гнусим “интелектуално”? Да, шоу е. Какво лошо има в това? Правата на „истинското шоу” ли се нарушават или се унизява книгата? В крайна сметка какво стана, заговори ли се за книгата и „тръпката” да се чете? Посочете ми последните 20 години случай, когато се е обръщало толкова дълго и, главно, масово внимание на книги и четене!

Sany в Голямото четене:

Да се излъчи роман “победител” след гласуване с sms е доста нелепо. Това принуждава всеки от нас да избере един автор за сметка на друг, а в много случаи те са несъпоставими, просто защото са несравними – писали са по различно време, в различни епохи, по съвършено различни теми, а и самите писатели принадлежат на различни националности и култури.

По принцип четящият човек винаги има повече от една любима книга, а дори и да има само една такава в даден момент, то с възрастта, опита, промяната в мирогледа и предпочитаната литература се мени, тоест любимият автор зависи на какъв етап се намира човек и дори на каква възраст е, защото на 16 години той/тя е един, на 21 друг, на 40 – съвършено различен.

Pippi в 100 години четене:

Фактът, че морално остарял роман като “Под Игото” е на първо място може да значи че:

а) в новата българска литература няма по-добри образци (което не е вярно, “Тютюн” например е невероятно добър български роман)

б) мисленето на голяма част от българите е “задръстено и кръчмарско-патриотично”, както се изрази един приятел

в) за мнозинството “Под Игото” е една от малкото (ако не и единствената) книга, която си спомнят да са чели (някога отдавна и по задължение)

г) цялата работа с гласуването е нагласена

Нуша в Голямото плюене:

Изобщо, що за идея – да се определи любимият роман на една нация? Като в лексиконите – любим певец/певица. Актьор/актриса. За книгите важи с още по-голяма сила – аз имам поне 20 любими книги. Ама най-най. Само най-любими сигурно са още 50. И затова изобщо не ме трогва, че хората, които имат една любима, избрали „Под игото“. Само не разбирам защо други хора, за които също съм сигурна, че имат не само една любима книга, се тръшкат от този факт.

Павел Николов в Малко нещо и от мен:

Повечето от българите са чували, че романът „Под игото” е „голямо нещо” (набили са им го в главите колегите през ученическите години). Едновременно с това повечето от българите изобщо не са чели „Под игото”. […]

Второ, все не мога да се освободя от мисълта, че целта на „Голямото четене” е всъщност „голямото есемесене”. Далавера има в тази работа, както казва героят на Алеко. […]

А пък това да се тупаме в гърдите, че – виждате ли – при подредбата българските произведения ударили в земята световната класика, си е направо телешки патриотарски възторг, който никога не съм споделял и никога няма да споделя.

Божо в То сляпото окато прави:

Все пак смятам, че идеята за „Голямото четене“ беше добра и на фона на масово разпространените предавания, в които простотията се афишира и се издига в култ, тази инициатива напротив се опитва да извади из под пепелта на безхаберието и да раздуха последните искри на (почти) рудиментарната култура на българската нация.

Петя Георгиева в Голямото сричане:

Доколко българите наистина четем книги? Може би това е големият въпрос, пред който ни изправя „Голямото четене“. Всеки ще даде отговора за себе си. Но общият образ на нацията – културата, интелекта, образоваността, зависят от всеки един българин – четящ или не.
А неграмотен народ се управлява по-лесно…

Чуденка в Голямото НЕДОчетене:

Направих си един експеримент – питах няколко мои познати, които се съгласиха с избора, за какво се разказва в „Под игото“. Тук-там някой се сети я за Бойчо Огнянов, я за Рада, но какво са правили, какво се е случило, не можаха да си спомнят. Особено изненадани останаха, когато им казах, че главните герои умират накрая (възмутително, по екшъните не става така!).

Следващ въпрос – „Кога чете романа“? Преобладаващи отговори: в училище, когато го учехме.

Трети въпрос – „С удоволствие ли го чете?“. Преобладаващи отговори – едва го прочетох, писна ми от него, така и не го дочетох…

Четвърти въпрос – „Кой роман трябва да е на първо място в класацията“. Преобладаващи отговори: „Под игото“.

Пети въпрос: „Ама нали не ти е харесал?“. Единодушен отговор: е, национален роман, свързан с българската история, а и първи в литературата ни. Трябва да е номер 1.

Това е то критерия за „любим“ – „трябва“, значи ми е любим. Като се сетя, че гласуваме за народни представители, президент, кметове, със същата тази инерция…

Дядо Вазов, няма отърване от теб!

Още коментари по темата можете да откриете сред блоговете, хоствани на wordpress.com, както и в специалната страница на Свежо.нет.


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Блогове, Връзки, Общество и нрави и тагнато, , . Запазване в отметки на връзката.

7 Responses to Голямото четене в блогърски коментари

  1. Ghibli каза:

    Антон Трандев: “Под игото” стряскаше всеки ученик в клас, борейки се за четворка.

    И аз да съм, и аз ще се стресна да се сблъскам с роман, който се бори за четворка в клас 🙂

  2. Рейън каза:

    МАЛКИЯТ ПРИНЦ пристигна точно когато МАЙСТОРА И МАРГАРИТА отпиваха от своите коктейли, – седнали до ПЪТЕВОДИТЕЛЯ НА ГАРГИТИЧЕСКИЯТ СТОПАДЖИЯ, и до самия него. Всички очакваха да наблюдават взривът на вселената. През това време ГРАФ МОНТЕ КРИСТО беше НА ИЗТОК ОТ РАЯ, няма как – това е ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО.! И заедно с другите ОСЪДЕНИ ДУШИ мечтаеше – да дръпнат по един ТЮТЮН след СТО ГОДИНИ САМОТА. Луната вън беше мрачна, но вън от крепоста се виждаше странна гледка. – ВЛАСТЕЛИНЪТ НА ПРЪСТЕНИТЕ държеше ЖЕЛЕЗНИЯТ СВЕТИЛНИК и се провикна : – „Стига толкова ПОД ИГОТО на мрака -Смисълът на всичко е 42,. ,. ,. . . – Да бъде светлина“,. ,. ,. ,. ,. МАЛКИЯТ ПРИНЦ произнесе тихо: – „Смисълът на всичко е 42“ ……………… И принцът и останалите ги огря ослепителна светлина!

  3. pippi каза:

    Малка поправка – аз съм pippi, Pippilota Mentolka е друга 🙂

  4. Майк Рам каза:

    Извинявам се за грешката – оправена е веднага 🙂

  5. Pippilota Mentolka каза:

    Мда, стават обърквации с адашеството 🙂
    Иначе и аз се заинтересувах от темата, но я разгледах в паралел с английската класация 🙂

  6. Минута е много каза:

    Шести въпрос: Чел ли си романи след завършването на училище?

    Това не са любимите книги на българите, а любимите книги на SMS-пускащите и гледащите БНТ българи. Които не са много. Нито са представителна извадка.

    Те гласуваха чрез SMS-и за „онзи вълк“ в Евровизия. Гласуваха за „онзи силиконов крокодил“ в Мис България. …и т.н.

  7. Графът каза:

    Е, и аз да задам един „провокативен“ въпрос към всички писали и коментирали по темата:
    Кога последно сте прочели „Под игото”?
    Не става дума дали знаете съдържанието – днешното прочитане на една книга не е еднакво с вчерашното.

    Колкото до „любими” – нямам любими книги. Нито една. Имам любими автори…

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s