Ние, българите сме уникални с едно качество – стремежът към спасяване поединично. Грижата за обществото, работата в екип, другарството – това се все неща, доста далечни на нашето разбиране за добър живот. Предлагам ви една чудесна притча за важността на другите, която ни показва колко е погрешна е идеята за оцеляване поединично.
Капан за мишки
Мишката видяла, че стопанинът е купил капан за мишки и ужасно се притеснила – той се канел да я убие! Тя тръгнала да алармира всички останали животни:
– Внимавайте! Пазете се от капана за мишки! Пазете се от капана за мишки!
Кокошката, като чула виковете на мишката, й казала да млъкне:
– Скъпа мишко, знам, че това е проблем за теб, но това по никакъв начин няма да засегне мен, така че спри да вдигаш олелия!
Мишката отишла да говори с прасето, което й се ядосало, защото му прекъснала следобедната дрямка.
– Има капан за мишки в къщата!
– Разбирам твоето притеснение и ти съчувствам – отговорило прасето. – Можеш да бъдеш сигурна, че ще те спомена в молитвите си тази вечер, но това е единственото, което мога да направя за теб.
По-самотна от всякога, мишката отишла при кравата за помощ.
– Моя скъпа мишко, какво общо има твоя проблем с мен? Да си виждала някога крава убита с капан за мишки?
Разбрала, че никой не желае да й помогне, мишката се прибрала в къщата на фермера, скрила се в дупката си и прекарала цялата нощ будна, опасявайки се, че някаква страшна трагедия е на път да се случи.
В ранните часове на утринта тя чула някакъв шум: капанът бил хванал нещо!
Жената на стопанина слязла по стълбите да види дали мишката е в капана. В тъмнината тя не забелязала, че капанът само е защипал опашката на една отровна змия и когато се приближила, змията я ухапала.
фермерът, като чул жена си да пищи, се събудил и я откарал веднага в болницата. Там й дали точната противоотрова и успели да я спасят, след което я изпратили обратно вкъщи.
Тя, обаче, все още имала треска и била много слаба. знаейки, че няма по-добро лечение за болната от един хубав бульон, фермерът заклал кокошката.
Минало време, съпругата му започнала да се възстановява. Тяхното семейство било почитано и уважавано в селото и всички съседи се изредили да ги посетят и да изразят своето съчувствие. Трогнат от тяхната загриженост, фермерът заклал прасето, за да ги нагости от сърце.
Жената в крайна сметка оздравяла, но лечението излязло скъпо и се наложило фермерът да продаде кравата в кланицата, за да може с парите да си плати разходите по лечението.
Мишката видяла всичко това и си казала:
– Аз ги предупреджавах, но никой не искаше да ме чуе. Щеше да е по-добре за всички, ако и кокошката, и прасето, и кравата бяха разбрали, че проблемът на един от нас поставя всички ни в в опасност.
Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се напълно безплатно за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Хехе много добре, харесва ми 🙂
🙂
So true!
P.S. Sorry for writing in English, used a LiveCD to boot the PC and there is no Cyrillic there!
Браво! Много ми хареса!
Поздравления, Майк, за добре избраната и актуална тема. Поднесена като притча, може би боли по-малко. Деликатно, както винаги – твоят стил!
Но според мен, ако ние българите, по-точно – ако всеки от нас, включително и аз! – не се напънем да започнем да се съобразяваме и да уважаваме другите около нас, рискуваме да останем случайно събран на този кръстопът и доста объркан генетичен материал; и като общество да не ни помни историята.
Boy, that was kinda preachy. 🙂
Както винаги – добра и въздействаща притча 🙂
Ако и политиците четат може да проумеят факта, че някои ден гладния народ може да изяде главата на някой нехаещ! Много свжо беше пак материалчето 🙂
Историята е уникална. Прилича на бирманска притча.
Точно,ясно,разбираемо казано.А колко хиляди години още ще ни трябват,не само да разберем притчата,а да живеем според нея?Предадено с други думи,това послание се среща в ученията на всички религии.Радва ме факта,че говорим за това!
Притчата, която си избрал много точно описва ситуацията в държавата. Явно ние сме си „избрали“ траги-комедията като жанр и никак не ни се разделя с него. Чудим се, дали да се смеем, или да плачем…
> „Щеше да е по-добре за всички, ако и кокошката, и прасето, и кравата бяха разбрали, че проблемът на един от нас поставя всички ни в в опасност.“
Гледай сега, не мога да разбера какво щеше да е различното, ако кокошката, прасето, и кравата бяха „разбрали“ и се бяха „трогнали“? Тоест, ако те бяха казали „Ауууу, много лошо, мишке, ти наистина си права, този капан си е голяма опасност за всички нас“, тогава к’во?
И аз не разбирам – какво толкова щеше да стане и да се бяха опитали да помогнат на мишката?? 🙂
хммм, това е „обществена“ притча. Дава поука, която е „полезна“ за обществото, но дали е полезна за индивида? 🙂 🙂 защо мишката не е решила сама проблема, а се опитва да го прехвърли на другите? а дали самата мишка с тревогата си не е предизвикала последващите събития? има много въпроси които изникват 😉 🙂 определено притчата не ми хареса. 🙂 🙂
Естествено, че всеки има право на собствено мнение, което включва и правото да не си съгласен 🙂
Проблемът на един от нас поставя всички ни в в опасност…
Много обичам притчи.Тази ми допадна, въпреки че не виждам как точно /освен словесно/биха могли да реагират и да изразят съпричастността си прасето, кравата, кокошката.Какво точно би могло да се очаква от тях да сторят?