Вчера написах един пост, в който зададох един въпрос. Може би сбърках, като го зададох в първо лице и вместо отговори на въпрос си получих коментари: „Стига си се оплаквал!“
Затова обяснявам още веднъж: Това е анкета. Ако щете, наречете го игра. Задавам въпроса и очаквам да се включите с отговори. А те могат да бъдат с пост във вашия блог или с коментар в моя.
Въпросът е: Ако (съвсем хипотетично) имате възможност да знаете, че утре е вашият последен ден от живота, как ще го прекарате?
Казано по друг начин: Кое е най-важното, на което ще отделите време и внимание в този ден?
Не знам защо този въпрос толкова много уплаши някои читатели, че вместо да му отговорят, се нахвърлиха срещу мен и решиха, че се оплаквам от живота и че може би мисля за самоубийство. Да, животът е прекрасен! Да, никой не иска да знае кога ще умре, но все пак, напънете мозъчетата си и се опитайте да си го представите!
Този въпрос не е по-различен от въпроса: Какво ще направите, ако спечелите един милион долара? Да, нямате толкова пари и най-вероятно няма и да ги спечелите, но това не пречи да си пофантазирате, нали?
Моля, ако решите да дадете своето мнение, цитирайте оригиналния пост или пишете вашите коментари там.
Благодаря!
The Man On The Silver Mountain 
За мен този въпрос въобще не е хипотетичен, от няколко месеца гледам смъртта в очите.Който не я е видял, той не знае какво е чувството и може да си фантазира всевъзможни варианти и геройства – че ще отиде на олосветско пътешествие, ще изживее голямата си любов,ще направи онова,което не е успял през целия си живот.Оперираха ме от рак на матката, предстои ми лъчетерапия.Имах време да осмисля живота си и осъзнах, че най-голямото богатство е общуването с хората, с близките ми, не това,което ще изпитам при вида на неосъществената си мечта, а това,което оставям у всички, които ме обичат.Сега домът ми е пълен с хора – колеги, приятели, съседи.Това ме изпълва с удоволетворение и и желание за живот.Всичко останало е мимолетно и се забравя, като няма с кого да го споделиш, то губи смисъл.
Благодаря ти за откровеността, Мариана!
Наистина, никой не може да си представи това, което ти си преживяла. Моля се лечението ти да бъде успешно и да се пребориш с рака. Животът те очаква, близките ти – също.
Интересна анкета, Майк. Само дето никой не знае кога ще умре. Хипотетично би било възможно да го знаем, ако към Земята лети някой астероид като по филмите. Или пък някоя сериозна болест, въпреки, че докторите не са Господ и там няма 100% сигурност. Както и да е… Има една книга на Коелю – „Вероника решава да умре“, там се говори за нещо подобно на твоя въпрос.
Честно казано не знам какво бих напраил ако знаех, че ми остава един ден наистина. Със сигурност нещо много хубаво, което доста трудно бих направил иначе… Или пък нещо съвсем обикновено. Аз се опитвам да разглеждам живота си като някакъв път, който съвсем не е толкова дълъг колкото съм си мислел преди. Тъй като не знам кога ще умра, приемам че това може да е съвсем скоро или дори утре. Това понякога ми дава свободата да се издигам над доста обикновени проблеми и тревоги…
Нали знаеш какво казва чичо Стийв Джобс по въпроса:
Remembering that I’ll be dead soon is the most important tool I’ve ever encountered to help me make the big choices in life. Because almost everything — all external expectations, all pride, all fear of embarrassment or failure – these things just fall away in the face of death, leaving only what is truly important. Remembering that you are going to die is the best way I know to avoid the trap of thinking you have something to lose. You are already naked. There is no reason not to follow your heart.
Иначе виждам, че няма много хора, които са писали коментари. Дано някой не те разбере наистина грешно… Поздрави за поста, въпреки, че по тази тема сигурно могат да се пишат книги! 🙂
Николай, благодаря за интересния коментар. Все пак, държа да отбележа, че моя въпрос има голяма разлика с историята на Вероника, защото тя иска да се самоубие, а аз въобще не разглеждам този вариант. 🙂
Аз пък се сетих за един разказ на Бредбъри – „The Last Night of the World“. Една сутрин всички хора се събуждат със знанието, че утре е края на света. Всеки отиде на работа, семейството вечеря заедно, после сложиха децата да спят и си говориха като всеки друг ден на верандата…Без паника и глупости прекараха последния си ден като всеки друг. Може би и аз бих направила така – ще се прибера ще пийна една хубава студена бира с любимите си хора и после ще си легнем да спим.
Аз искам да предложа нещо хубаво, което sickdreamer ми показа във връзка с една друга тема – предсмъртното писмо на Маркес – ето тук: http://sickdreamer.wordpress.com/2007/11/07/%d0%9f%d1%80%d0%b5%d0%b4%d1%81%d0%bc%d1%8a%d1%80%d1%82%d0%bd%d0%be%d1%82%d0%be-%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%bc%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%93%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b8%d0%b5%d0%bb-%d0%93%d0%b0%d1%80%d1%81%d0%b8/
Много е хубаво. Лошото е, че в пресата смъртта му беше обявявана няколко пъти, с което урониха авторитета на такъв велик писател като него. А той още си е жив.
Pingback: Свободата да бъдеш уязвим « полетът на костенурката
Pingback: свободата да бъдеш уязвим « полетът на костенурката
Бих прекарала целия ден със съпруга си и дъщеря ми, те са всичко за мен. Бих си играла с дъщеря ми и бих направила всичко, за което ме помоли – ще се пързалям и люлея заедно с нея, ще ядем сладолед и ще ги прегръщам много силно. Бих я завела, където поиска и бих останала с тях вечно……..
Някои хора вярват, че раят е една вечност, в която безкрайно се повтаря момента, в който човек е бил наистина най-щастлив….. Дано ако има рай, тези хора да са прави…….