Днес в рубриката „Петъчна притча“ няма да ви представям истинска притча, а ще ви насоча вниманието към един въпрос, който задава Радислав Кондаков в своя блог „Богатство.нет“: Ако ви срещне просяк и решите да му дадете пари, как бихте го направили?:
- (А) явно, за да видите благодарния поглед в очите му или
- (Б) тайно, просто за да направите добро.
За мен е интересен и отговора на въпроса „Защо?„.
Можете да споделите своето мнение тук или в блога на Ради. А за вдъхновение, все пак ви предлагам една притча от по-преди: Човекът и неговата сянка.
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Дискретно – винаги съм го правил така и само на хора, които сам съм оценил, че заслужават (странно е че тук все пак е публично ;))
Майк, благодаря ти, че сподели и се радвам, че намираш въпроса за важен.
Аз съм за отговор Б, може би по-скоро за да усети просяка, че на някой му пука и не е сам. Но да не знае на кой, просто на някой от всички – да мисли, че би могъл да бъде всеки.
Зависи от просяка. Има такива, които се надяват ситуацията да се промени и да имат възможност да върнат дълговете си.
The ultimate way of giving is not feeding the hungry with fish, but teaching them how to catch fish. This is the ultimate way of providing for their entire life. And there are great rewards, as well 🙂
Pingback: Петъчна притча: Пари на просяк | Bulgarian Blog
Aз лично смятам и двата варианта (така както си ги описал) за неискренни. Ако подаваш ръка на някого,не е редно да криеш лицето си,а дали очакваш благодарност или не – това е въпрос на вътрешна мотивация. Предпочитам да общувам с хората и никога не забравям,че живота е монета с две лица,която лесно се обръща.
Като гледаш българските просяци на какво мязат, нито А), нито Б), ами В) Ще го подмина или ще ги изгоня.
Рядко има такива просяци, на които би дал монети с удовлетворение, че правиш някакво добро. Има и други, слепи или с много лошо зрение, е там вече дарението е „тайно“, няма как.
(Б) тайно, просто за да направя добро!