Преди известно време имах възможността да ползвам за няколко дни смартфона LG Optimus 2X P990, анонсиран като първия телефон с двуядрен процесор, с еретичната амбиция да се превърне в топ продукт в своята категория и да конкурира „божествения“ iPhone. 🙂 Преди мен вече се изписаха доста материали, изпълнени с технически характеристики и хвалби за мощта на двуядрения процесор, така че аз няма да ви занимавам с такива подробности. (Вижте блогърските ревюта на Пламен, на Крис и на Никола, както и по-технически детайли от PhoneArena и от PixelMedia.) Ще споделя своите лични впечатления, пък вие сами си преценете дали са искрени.

Новият Optimus ме впечатли много с красивия си и контрастен дисплей, с многото екрани и удобните бутони на панела. Може би заслугите не са толкова на телефона, колкото на операционната система Android, но така или иначе, с него се работи лесно и приятно. Някои хора се възмущаваха от това, че още в самото начало телефонът пита за твоя Google акаунт и това било пречка, ако човек още си няма такъв. Според мен, това решение на Google е напълно естествено и изключително удобно за всички приложения и услуги, които ползвате. Онова, което ме притесни е, че ако някой ми открадне телефона, може да получи достъп до всички услуги на Google, които ползвам, което си е сериозно навлизане в личния ми живот.

Тъй като все още си нямам свой личен смартфон, нямам с какво да сравнявам LG Optimus 2X, освен с моделите на Nokia, които съм тествал преди и смятам, че докато операционната система Android е определено по-удобна и по-интуитивна за работа, тъч-скрийна на LG е по-неефективен от този на Nokia. Когато пиша с Нокията уцелвам буквите по-точно, отколкото с LG. Въпреки, че много детайли в дизайна са заимствани от iPhone (вижте детайлно сравнение между двата модела), при писане с LG се допускат доста повече грешки, което забавя и затруднява писането.

В телефона има доста приложения, а от Android Market човек може да си свали още хиляди. На практика човек може да прави с този телефон всичко, което би могъл да прави и с нормален компютър. Чудя се: наистина ли ни е нужно това?

С един такъв телефон човек е постоянно на линия (разбирай на работа) – получаваш имейли, можеш да чатиш и да участваш активно в социалните мрежи – всичко това в добавка към основната му цел – да говориш по него. И докато преди време човек можеше лесно да се оправдае, че няма интернет и да отложи отговорите на някои важни имейли за другия ден, то днес с такива инструменти нямаш никакво оправдание – жив или мъртъв трябва да изпълняваш служебните си задължения по всяко време на денонощието.

За някои хора смартфонът се превръща в удоволствие и страст – игрите, общуването в интернет са неща, които буквално ги обсебват. За мен това е ангажимент, който отнема от времето ми. Започвам все повече да си мисля, че трябва да имам почивка от другите хора и да имам своето неприкосновено време, което да посвещавам на нещата, които обичам да върша и на любимите си хора.

В този ред на мисли, колкото и да е атрактивен един такъв смартфон, се чудя дали наистина ми е нужен и дали това не е поредната готина джаджа, която ще ме превърне в свой роб? Ще се радвам и вие да споделите своето виждане по този въпрос.

В заключение ще ви дам един кратък списък на онова, което ме впечатли и онова, което не ми хареса в новия LG Optimus 2X.

Плюсове:

• Стабилна и удобна операционна система
• Достъп до множество услуги с Google акаунт
• Хубав екран
• Бърз
• Качествени снимки и видео записи
• Много ефектни игри
• Множество безплатни и платени приложения от Android Market

Недостатъци:

• Твърде голям. Аз самият имам големи ръце, но телефонът не ми стои стабилно в ръката. Трябвало е да го направят малко по-компактен, за да бъде по-удобен за държане.
• Трудно се пише – буквите на виртуалната клавиатура са малки и често ги обърква.
• Гълта много ток. Батерията изкарва около ден, което за мен е много досадно.
• Скъп.

Работата със смартфона LG Optimus 2X е истинско удоволствие, но активното му ползване може да бъде и заробващо. Човек трябва добре да прецени приоритетите си и да реши дали си струва да се сдобие с такава „играчка“.

Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.