Миналата седмица имах късмета да ми се сбъдне още една мечта от младежките години – да видя великия композитор, музикант и вдъхновител на хиляди фенове в България – Кен Хенсли – на живо, на концерт в София. Той заедно с група Сънрайз започнаха голямо турне в България, представящо новите албуми на Кен и на Сънрайз.
Кен Хенсли е не само един от основателите и двигателите на една от класическите хард рок групи – Uriah Heep, – но и автор на най-популярните им песни, превърнали се в истински химни по нашите земи. Голямата слава и големите пари през 70-те години на миналия век вземат своя данък и след 10 славни години той напуска групата, за да потъне в наркотична зависимост, серия от разводи и финансови провали и много малко качествена музика. Всичко това с много болка малко съжаление той описа в наскоро излязлата и у нас автобиографична книга „Blood On The Highway„. Така се казваше и предпоследният му солов албум, с който отново излезе под светлината на прожекторите – един невероятно добър концептуален албум с много качествена музика, изпълнена от изключително талантлива група – Live Fire, – с която свири и досега, и изпята от певци като Jorn Lande, John Lawton и Glenn Hughes.
Днес Кен има нов албум – „Faster“ – песни от който бяха представени на концерта в София. В него отново виждаме класата на един неостаряващ музикант, на когото можем само да се възхищаваме.
Концертът в София пред паметника на Съветската армия, който съвсем наскоро беше измит от боята и куриозното беше, че имаше повече охрана пред паметника, отколкото пред сцената. Шоуто започна с малко закъснение (което по-късно се оказа голяма грешка), но аз в това време успях да видя сред публиката големия български китарист Николо Коцев и имах време да се запозная лично с него и да поговорим. Оказа се, че той е чел моя блог и по-специално ревюто за концерта на неговата група Brazen Abbot в София миналата есен, което ме изпълни с голямо задоволство. Николо Коцев е човек, постигнал големи успехи в световната рок-сцена и искрено се зарадвах, че имах късмета да се запозная лично с него и да му изкажа своята благодарност за музиката, която прави и за това, че уважи с присъствието си концерта на знаменитост като Кен Хенсли, който и за него е бил учител и вдъхновител.
Концертът започна с група Сънрайз и All Access Project, които представиха песни от най-новия си албум. Признавам си, че не бях слушал техни изпълнения преди, но музиката им страшно ми хареса. Това наистина е голям комплимент, защото групата свири предимно блус, който не е точно любимият ми жанр, но пък звучаха наистина свежо и я изпълняваха с толкова жар и страст, че всички ние в публиката се заредихме от тях.
Групата се представи в много разширен състав, включващ бек-вокалистки, които свиреха и на перкусии, цигуларка, и брас-трио, които чувствително обогатиха музиката и ни потопиха в магически свят от звуци. (Пълен състав: Георги Мархолев – фронтмен, китара и хармоника, Христо Стефанов – вокали и бас, Ясен Димитров – вокали и hammond organ, Димитър Семов – барабани, Мариета Янева – перкусии и вокали, Павлета Семова – вокали, Десислава Кондова – цигулка, Михаил Йосифов – тромпет, Вили Стоянов – тромбон, Наско Хаджиев – саксофон, Радослав Тодоров – keyboards, fender piano, и Ламбо Георгиев – звук.)
Малко преди излизането на специалния гост, групата започна да свири стари рок класики като „Hey Joe“, „Perfect Strangers“ и „With a Little Help From My Friends“, така че, когато на сцената излезе Кен, ние вече се бяхме наелектризирали докрай. Нямам добри нщни кадри от концерта в София, но пък попаднах на добри видео записи от концерта на Кен и Сънрайз в Габрово, които много точно предават атмосферата и на софийския концерт. Ето една от класиките на Хийп – „Sunrise“:
Въпреки натрупаните години, Кен Хенсли показа жизненост и талант, но това, което ми хареса най-много бе, че отстъпваше по-голямата част от вокалните партии на момчетата от групата, които от своя страна се справиха отлично с тази задача. За мен беше истинско вълшебство да чуя любимите си песни от тийнейджърските години, изсвирени от самия им автор, а песните от новия му албум съвсем леко се вписваха сред старите и обичани класики.
След срещата с Джон Лоутън преди няколко години, концертът на Кен Хенсли в София беше още едно докосване до магията, наречена Uriah Heep. Предлагам ви още едно видео от Габрово на великолепната балада „Rain“:
За съжаление, понякога и най-красивите моменти биват развалени от злите вещици. В нашия случай това бяха чичковци милиционери, които спряха концерта, защото вдигал много шум и пречел на софийските бабички да спят. Изведнъж, като зашлевени с плесник, се озовахме назад във времето, преди около 40 години, когато комунистическата власт е спирала рок концерти, защото се е страхувала от тях. Бях само чувал за такива истории и никога не бих повярвал, че са възможни да се повторят през 2011 г., но ето че комунистическият възпитаник Бойко и неговата марионетка Фандъкова показаха, че това е единственият начин на управление, който са научили – насилието. Не вярвах, че днес, когато чалгата се лее денонощно от балконите, някой ще посегне на шалтера и ще спре рок концерт, но се оказа, че е възможно. (Вижте коментарите за случката във вестниците „Стандарт“ и „Труд“.)
Групата изпя химна „July Morning“ почти акустично, но пък публиката пя с пълно гърло и се почувствахме сякаш сме на някаква специална завера, сякаш това беше нашия тих бунт срещу онези, които все още се опитват да стъпчат стремежа на нашите души към свобода.
Бойко и неговата партия си направиха най-лошия пиар в навечерието на кметските избори. Никога няма да гласувам за нито за него, нито за който и да е от партията ГЕРБ, които демонстрираха, че са истинските наследници на едновремешните комунисти. Въпреки, че концертът беше прекратен преждевременно, публиката се разотиде с чувство на оптимизъм и с усещането за духовна сила. Това е, което ни дава рокът и което никой не може да ни отнеме. Свободата е в нашите души и докато има рок, ще се чувстваме свободни.
Long Live Rock’n’Roll!
Ако харесвате публикациите в този блог, ако неговото съдържание ви е интересно или забавно, за да сте сигурни, че няма да изпуснете нещо важно, абонирайте се за съдържанието на блога чрез RSS фийд или по имейл.
Ами това не беше първата изцепка на „другарите“. Миналата година милицията разтури фестивала „Цвете за Гошо“, въпреки че имаха разрешение до 23 часа. За това и тази година организаторите решиха да го направят до 22, за да не разчитат на почтеността на общинарите и милиционерите.
Който смята, че сме се отърсили от комунистическото минало, да се огледа по-внимателно. Същите хора си управляват и явно са решили, че достатъчно са се притаявали и е време да си покажат отново рогата 😦
Pingback: Ново 20
Pingback: Концертът на Кен Хенсли и Сънрайз в София – още една сбъдната мечта! | Bulgarian Blog
Направо съм потресена! Нямах възможност да отида на концерта и, сигурно от яд, не потърсих отзиви на следващия ден, но пък и не ми попаднаха никакви публикации. Нямам думи!
Аз също нямам думи!
Три неща: Твоята особа, Николо и тениската ти са много яки :)!
Яка снимка Майк, макар да не си точно в тон 😉 Радвам се че си си прекарал добре
Страхотен пост, както винаги. Кен Хенсли съм го гледал в Банско и на Джулая миналата година в Бургас, а книгата прочетох наскоро. За спирането на концерта, нямам думи-от теб научавам. Интересно ми е, че и ти като мен носиш часовника на дясната ръка 🙂
Часовникът на дясната ръка е навик от много години, останал ми от едно старо гадже 🙂
С пожелания за повече сбъднати мечти!