За простотията

Понякога ми казват, че съм простак.

Според мене, простотията бива два вида. Едната е примесена със самоирония и от нея се процежда тънък хумор, неразбираем за всеки. Другата е просто чалга. Тя се взема твърде насериозно и е брутална, банална и кичозна.

Когато интелигентните хора правят простотия, тя е духовен шамар по собствената гордост и чувство за значимост, тя е онова самоунижение и самоирония, необходими за духовното пречистване и последстващо извисяване. Когато простите хора правят простотия – тя е просто… простотия.

Именно самоиронията е онази съставка, която различава „интелигентната“ от „просташката“ простотия. По какво се различава песента на Слави Трифонов „Комбайнеро-интелигентска“ от „Бял мерцедес ме преследва в живота“? Ами, едната е писана от хора с висше музикално и литературно образование и си прави шега с много традиции в националната ни култура, а другата е просто битова мечта на чалга-поколението в България.

Защо Брус Уилис е любим екшън-актьор на цял свят, а хора като Ван Дам и Стивън Сегал не могат да постигнат неговия успех? А забелязвали ли сте тънките бръчици около очите му? Това е така, защото неговите очи се смеят. Защото той никога не се взема насериозно. В неговата игра винаги се процежда усещането за майтап и публиката възприема филмите му като едно забавно приключение. Другите двама – наопаки – се вземат толкова насериозно, че филмите им се превръщат в обикновени екшън-простотии.

Простотията може да бъде и защитна реакция, особено на места като казармата, където тя просто се носи във въздуха. Там понякога единствения начин да оцелееш духовно и да не се побъркаш, е точно както учението Тай-Дзи – трябва да се потопиш в простотията и да я вдишаш, за да уравновесиш осмотичното налягане и по този начин да оцелееш умствено.

Това беше спасението, което аз и моите казармени приятели Гошо Димов (Гоше, къде си бе, мойто момче? Загубихме се от толкова години…) и Митко Димитров – Розата (Роза, приятелю, и теб не съм те виждал от векове. Дано да се срещнем пак в живота.) открихме за себе си. Понякога си мисля, че дори и „барда на простотията“ в нашата казарма, несекващия извор на глупости, наричан гальовно Жеко Коня, използваше простотията като маска, като щит против онази, другата, истинската простотия, която се опитваше да ни задуши.

Нещо ме е хванало едно безсъние в 2 часа през нощта и пиша ли, пиша простотии…

За завършек на тази нощна тирада ви предлагам малко мъдрост от Замундската академия на нЕуките (на която съм скромен кандидат за пълен член – около 110 килограма) – един бисер на интелигентната простотия у нас.

Трите фундаментални слона, на които се крепи светът:

  1. Първи слон: Не всичко, което прилича на банан, е банан.
  2. Втори слон: Не пожелавай клона на ближния.
  3. Трети слон: В казана всички сме равни.
Advertisements
Публикувано на Лични, Простотии, Разни, Смешки и тагнато, , , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to За простотията

  1. Живял съм близо 11 години зад граница и знам, че извън България ВСИЧКИ българи имат репутацията на ПРОСТАЦИ.

  2. Зоя Проданова каза:

    Много детайлен и точен анализ на простотиите по видове!!! Очарована съм. Забелязала съм още, че простотията /онази долнопробната/ е присъща и на хора с висше образование и претенции за интелигентност. Личен опит в голямо предприятие, изобилстващо от всякакви простаци /и такива като мен естествено/. Опитвам се да намекна за природната интелигентност на някои хора, която няма нищо общо с нивото им на образование. Толкова бях потопена в простотия /направо до козирката/, че ми беше трудно да дишам. Не зная как го правите, вероятно е начин на оцеляване. Не успях да оцелея, затова вече не съм сред този колектив и се рея в пространството, търсеща подобаваща работа и достойни за мен простаци. С които да се опитваме да се самоиронизираме, отнемайки по този начин правото на другите да го правят с нас.
    Може доста да говоря и пиша…

  3. Майк Рам каза:

    Добре дошла в клуба, Зоя! 🙂

    Тук му е мястото – напиши, сподели. И аз като тебе се опитвам да се боря срещу простотията и засега това е начина, който съм открил.

  4. Зоя Проданова каза:

    Благодаря Майк, чувствам се поласкана /сериозно/.
    Знаеш ли, много се вдъхновявам да пиша по тази тема от работното си място. Този факт сам по себе си говори за много неща. Сега работя, все пак трябва да се яде, но не съм на мястото си. Да ама по тази схема човик се обезличава – ако работи, за да се храни и няма мечти и стремежи за по-добро и по-нагоре…Май тези разсъждения са на друга тематика…

  5. Майк Рам каза:

    Зоя, имам един друг блог Нова работа, в който пиша за това как да намериш своето призвание и своя път в работата и въобще как да направим живота си по-лесен и по-приятен. Разгледай го, а ако искаш да споделиш своите мисли, идеи и преживявания, си добре дошла. 🙂

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s