Животът е гаден и след това умираш

DesperateСлучвало ли ви се е да мразите живота си? Да се чувствате толкова отчаяни, отхвърлени и безнадеждни, че чак да не ви се живее?

Понякога изпадаме в тежки ситуации, в кризи, от които не виждаме изход. Това може да ни доведе до отчаяние и депресия. Изпадаме в положения, когато си мислим, че целият свят се е нахвърлил срещу нас с единствената цел да направи живота ни непоносим.

Истината е, че ние не сме просто свидетели на своя живот. Той не просто ни се случва – той е това, което сами си направим. Щастието не е обективно понятие – то е продукт на нашите мисли и следователно резутат от нашия съзнателен избор.

Ако животът ви не ви харесва – променете го – казва Стийв Павлина в един от последните си постове. – Изберете щастието!

Аз самият често съм попадал в подобни ситуации и знам, че никак не е лесно да се измъкнеш от тях. Истината е, че гледаме избирателно. Когато изпаднем в подобна криза и решим, че животът е гаден, спираме да забелязваме всичко добро и красиво край себе си, потънали в собственото си самосъжаление. Love

Достатъчно е, обаче, да отворим очи, да видим красотата около нас, да почувстваме любовта и подкрепата на нашите най-близки хора, да повярваме в собствените си сили и талант, и животът изведнъж ще заблести.

DangerЧовешките същества са невероятно издържливи. Дори попаднали в напълно безнадеждна ситуация, винаги търсим и намираме начини да се измъкнем оттам. Единственият начин животът ни да стане наистина безнадежден, е да решим да изгубим надежда.

Прочетете целия текст на Стийв Павлина. Вярвам, че ще ви въздейства така, както и на мен.

Advertisements
Публикувано на Духовност, Лични. Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to Животът е гаден и след това умираш

  1. a-tipova каза:

    Life is not worth living but what else can you do with it?

  2. Майк, изкушавам се да направя връзка с предишния ти пост, където дискусията тръгна от парите и стигна до каменната ера.

    Доколкото е известно, в миналото продължителността на живота е била в пъти по-малка от сегашната. Дали тогавашните човеци всъщност не са измирали от отчаяние, а не от тежките условия? Защото е нямало книги за самопомощ, психотерапевти, мотиватори и консултанти всякакви… Как ти се струва една такава хипотеза?

  3. mikeramm каза:

    По-скоро обратното – днес умираме от отчаяние, независимо от многото психотерапевти, мотиватори и консултанти.

  4. Каква тогава е ролята на мотиваторите? Да не би липсата на саблезъби тигри, в съчетание с наличието на разни удобства, да води до прекомерно разрастване на човешката популация?

    И защото не е модерно да се водят обикновени войни, някой е измислил медиите и различните видове психо-помощници. Тия две изобретения, работейки в синхрон убиват с отчаяние и така запазват баланса на екосистемата?

  5. mikeramm каза:

    Не мога да схвана накъде биеш. Усещам в тона ти леко заяждане и затова не искам да продължаваме по темата за първобитните хора.

    Нито аз, нито Стийв Олсън сме професионални мотиватори. Аз самият имам нужда от допълнителна мотивация в момента, затова цитирам неговата статия, защото в нея намерих ценни съвети за себе си. Споделям ги с другите в моя блог, защото смятам, че може да им бъдат полезни.

    Човек сам може да взема решения за своя живот и да за своите чувства. Не смятам, че медиите или някой оелен човек може да те докара до отчаяние, че чак да те убие. Можеш просто да ги изключиш от живота си.

    Не смятам да участвам в спорове. Ако ти имаш проблеми с мотиваторите, с медиите, с мене или с текста на тази статия, най-добре е просто да не ни обръщаш внимание.

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s