Доброжелател

Напоследък често ми се случва да коментирам своите бизнес- и житейски планове с приятели и колеги и все повече ме впечатлява негативизмът, който повечето от тях излъчват и се опитват да ми внушат.

Thumb upЧувал съм, чел съм и съм гледал по филмите, че американците са доста по-различни в това отношение. Ако някой сподели със свой близък, че има планове да започне нова работа или някаква нова инициатива, всички го подкрепят и окуражават, защото той точно от това има нужда. При нас, както винаги, е точно обратното. Дори и много близки хора започват да те убеждават, че това, с което мислиш да се захванеш, е напълно безсмислено, безнадеждно и безполезно, и от него не можеш да спечелиш никакви пари.

Защо се получава така? Защо сме такива песимисти и скептици? Защо нямаме и зрънце вяра и защо дори надежда не сме склонни да подарим на своите близки?

Имам чувството, че песимизма тотално ни завладява и все повече хора загубват искрицата, която да мотивира живота им. Все повече млади хора срещам, които още преди да стигнат 30 години са се превърнали в зомбита и животът им е станал едно жалко вегетиране. За това пише днес и Longanlon в поста си Положението си е е*ало майката, но аз малко се отплеснах.

Думата ми беше за думата „доброжелател“. Напоследък тя все по-често се изписва с кавички и все повече се използва в точно обратния на оригиналния си смисъл. На практика „доброжелателя“ изобщо не ти желае доброто, а е синоним на човек, готов да ти забие нож гърба, да те бутне в пропастта или да ти подлее вода.

Защо се получава така? От страх, от завист, от злоба или от нещо друго? Колко струва да пожелаеш добро на ближния си? Да му вдъхнеш кураж и увереност, и да му предложиш своята подкрепа, пък дори и само морална? Можем ли да дарим добро, пък било то и само добро пожелание, но искрено, или вече напълно сме изгубили тази си способност?

Аз не мога да отговоря на тези въпроси. А вие?


Ако харесвате моите публикации и моята гледна точка, ако това, което публикувам, ви е интересно или забавно, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS фийд или по имейл.

Advertisements
Публикувано на Думи, Лични и тагнато, . Запазване в отметки на връзката.

10 Responses to Доброжелател

  1. Nikolay каза:

    Много си прав – повечето от хората са скептично настроени към всякакви инициатива. Проблемът според мен е следния – самите те се притесняват от факта, че не са инициативни. Те реално наистина ти желаят доброто, но в България все още доста хора са на принципа, не те да желаят да са по-добре (да получават повече пари, да живеят по-добре и т.н), а ти да си по-зле. И ако се случи, че ти успееш и заживееш по-добре – те ще се почувстват зле. И даже си мисля, че не сме виновни за този начин на мислене (просто генетично са ни заложени тези неща, а и са ни внушавани с години и поколения наред).

  2. Vani каза:

    Тъжно е, и това се забелязва много ясно, когато се върнеш от чужбина. Първите дни се чудиш на хората защо по дяволите го правят и като знаеш колко малко е нужно, за върви всичко по-добре..и те хваща яд. После свикваш пак.

    В България това се дължи на завистта, така си мисля. Според мен завистта е много типична българска черта 😦 Но не всеки работи над себе си, за да се промени.

    Съгласна съм с Николай.

  3. Assenoff каза:

    Да приемем, че една от причините е завистта – а това, което я причинява, е тема на отделно комплексно психично-психологично изследване. И сигурно има и други причини. Та исках да напиша, че се приема за задължително вградено в американската култура да се насърчава предприемаческия дух. Мисля си, че далеч не всяка подкрепа и окуражаване, демонстрирани отвъд голямата вода, са искрени. Дори обратното. Докато тук традиционно предприемачеството и иновативността НЕ се поощряват. Причини – по избор – реалистично-финансови, исторически, образователни, социални, народо-психологични, прагматично-процесуални, и прочие пльоснати (не) на място купешки думички, които използвам за да замаскирам факта, че и аз нямам отговор на въпросите, които задаваш …
    Ти би имал полза от съвети, морална подкрепа и окуражаване, но има ли значение за теб дали са искрени или фъшливи? А ако не успееш да видиш гнилостта под привидно искрените пожелания – това има ли значение?
    Това не е оправдание де – досадни мрънкачи сме, няма спор.
    При всички положения – успех в дейността ти; и да не ти пука, докато другите се шашкат :)!

  4. pippi каза:

    Аз мисля,че често на хората не им стиска да те подкрепят, защото ти завиждат, че си имал смелостта да вземеш решение и да ПРОМЕНИШ нещо, а не да си кюташ цял живот на едно място…

  5. Защо сме такива песимисти ли?
    – 14 годишно момче син на мой приятел умира от астматичен пристъп на път за болницата – не където работи доктор Картър!
    – След месец престой в Германия слизам на жп гара с две големи чанти по 49 кг. И осем годишно дете екскалатора на работи влака е на 70 метра!!! Мърсотия, мизерия, мангали! В 21 век! 17 год. След…..
    – Аз се раздавам давам всичко от себе си сигурно и вие. Изредиха ни се всички цветове на управление и какво? Айде аз не мрънкам добре съм благодарение на себе си изкарвам с осигуровки те си за две пенсии, издържам 6 човека имам и 20-ина работника но на портиера повече от 300 не мога да дам ами горкото село!? За да си отговорим на такива въпроси трябва по-широко да си отворим очите. За моделите на поведение от последните 550 години не ми се говори.

  6. asktisho каза:

    Негативизмът и завистта са братя-близнаци, които винаги вървят ръка за ръка. Те редовно си пият ракията с най-големите им приятели: отчаянието, мързела и мизерията. Говоря не само за материалната мизерия, но и за духовната такава. не за конструктивния мързел, който е изобретил дистанционното управление и автомобила, а за умствената леност. Аз лично много се дразня завистливите хора: http://asktisho.wordpress.com/2006/12/01/envy/
    Не мога да разбера логиката, по която ще се кефиш на чуждите неуспехи: чакаш ги, мечатеш си за тях, радваш им се. Ето това е да си мизерник по душа: да предпочиташ да си заобиколен с примери на неуспеха, отколкото на успеха. Та нали именно те потвърждават твоята теория, че светът е скапано място, което не става за живеене, защото не е съгласен с теб. А не е ли по-хубаво обратното: да се стремиш да си заобиколен от признаци на успеха. Аз лично нямам нищо против повечето ми приятели да са милионери. Хич даже. Да видим тогава дали ще има какво да ям. Много хубава тема, поздравления!
    Изпитвал съм негативизма, за който говориш на гърба си и ти влизам изцяло в положението. Ами ние просто не сме се научили още да мислим с главите си – задължително условие, за да излезеш от тесния пашкул на смотаното, социалистическо, панелно битие. Дерзай. Използвай това като мотивация. Покажи им, че можеш въпреки тях. На мене ми действа като много сигурен стимул. Успех!

  7. mikeramm каза:

    Благодаря за добрите думи!

  8. Pingback: Така наречените “доброжелатели” | Zalmoxis Blog

  9. tuareg70 каза:

    Да бъдеш скептик е лесно, не се изисква никакво усилие, за да си доброжелател е необходимо да проявиш активност, да покажеш заинтересевоност, да си съпричастен, т.е. трябва да направиш нещо. Обиколил съм света и съм се срещал с много и различни нации, но никъде не видях по-негативни и по-плачещи хора от българите. Имаме страхотни неща, с които да се гордеем, имаме и способни хора, но не притежаваме позитивен и градивен дух, което бавно, но сигурно ни убива като нация, за мое голямо съжаление.
    Но има и хора като теб Майки, които вярват, че с усмивка и желание са възможни много победи. Желая ти успех във всички начинания!

  10. Майк Рам каза:

    Благодаря ти, Вальо!

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s