За Доньо Донев, глупаците и самоиронията

Donyo DonevДнес почина Доньо Донев.

За българското интернет пространство това ще стане новина на седмицата. Ще започнат да се пишат дълги епитафии и да се нижат тъжни реквиеми. Бедни на идеи, голяма част от блогърите ще почнат да преписват едни от други хвалебствени слова за големия талант на Доньо и за голямата мъка, която ги е потресла. Без да искам да обидя никого конкретно, за мен това е факт – 90% от българските блогъри просто преписват новината на деня, защото нямат какво друго да кажат.

Това е и една от причините, поради които не пиша и не коментирам новини, особено пък политически, екологически или нравствено-социални.

Доньо Донев, обаче, има много специално значение за мене. Не съм го познавал лично, но винаги съм го чувствал като свой духовен учител. Познавах неговите творби още от детството си, но започнах да ги разбирам едва когато влязох в казармата и се сблъсках с истинската простотия. За едно младо, невинно и интелигентно момче като мене, срещата с посредствеността, злобата и простотията беше невъобразим шок. Тогава за първи път открих самоиронията като средство за обезоръжаване на войнстващата простотия и за душевно оцеляване. По-нататък в живота тя много пъти е била спасителната сламка, която ме е предпазвала от удавяне в блатото на лудостта.

Самоиронията е характерна за българина черта, която по-рядко се среща у другите народи, а Доньо Донев я беше развил до съвършенство. Нерядко е казвал, че той е точно такъв глупак като своите рисувани герои. И сега разбирам защо – защото това е начина да се отървеш от истинските глупаци. Като кажеш (и покажеш) на един глупак, че си по-глупав от него, успяваш да погъделичкаш гордостта му и да приспиш вниманието му. Глупаците обичат да изглеждат много умни и са много щастливи да те направят тебе на глупак. Дай им това удоволствие и те ще престанат да ти обръщат внимание, да ти досаждат и да те притесняват – ти си толкова глупав в техните очи, че могат спокойно да те оставят на мира – което е истински подарък за теб.

Самоиронията е също така и средство да не се самозабравяш. Много хора, издигайки се в кариерата или в социалното положение, започват да си внушават, че са по-велики от другите, че са по-специални, и че заслужават повече. В такива моменти умението да видиш глупака в себе си, действа силно отрезвяващо и те връща отново на земята и сред хората, за да видиш, че с нищо не се различаваш от тези, които те заобикалят, че си просто един обикновен човек с всички пороци и недостатъци, присъщи на обикновените хора.

Един пример за собствената ми глупост. Бях ученик в основното училище, когато се запознах с творчеството на Доньо Донев. По онова време продаваха абонаментни карти за кино. За тези, които не са били родени през 70-те и 80-те години на миналия век, цените на билетите за кино бяха около 25-30 стотинки и аз не пропусках седмица без да отида на кино. А с абонаментна карта цените бяха почти двойно по-ниски – направо без пари.

TrimataИмах съученик, който се казваше Ивелин. Той също беше голям киноман (овен това майка му беше касиерка в киното) и ми препоръча да си купя абонаментна карта за филмите на Доньо Донев – тогава даваха панорама на неговото творчество и прожектираха всички филми от серията за тримата глупаци. Като по-вътрешен в киното човек, Ивелин често ми е разказвал любопитни истории, които винаги слушах с интерес и запомнях за много дълго време (тогава нямаше интернет – представяте ли си?!). Една от тях беше, че Доньо Донев е роден и отраснал в нашия град, което беше повод за истинска гордост. Моят роден град винаги е бил най-изостаналия и безинтересен областен център в България и това винаги е пораждало някакви психологически комплекси у моите съграждани. Да знаеш, че Доньо Донев е един от нас, вече е повод за гордост! „И ний сме дали нещо на света!“, както е казал поетът.

Едва днес, когато Доньо почина, разбрах, че е роден в Берковица и няма нищо общо с Ямбол. Никога досега не съм се усъмнявал в твърденията на Иво и воден от провинциален патриотизъм, съм се смятал за горд съгражданин на Доньо Донев повече от 25 години. Защо досега не съм се сещал да питам моя верен приятел бай Гугъл – най-авторитетния източник на информация в света – или неговия по-малък брат Яицазимитпо Лъгуг? Не знам. Сигурно от глупост. Защото колкото и да се смятаме за велики и умни, всички сме глупаци – в една или друга степен. Доньо Донев беше истински мъдрец и беше разбрал това много отдавна.

Почивай в мир, Доньо!

Advertisements
Публикувано на Блогове, Лични, Простотии, Филми и тагнато, , , . Запазване в отметки на връзката.

5 Responses to За Доньо Донев, глупаците и самоиронията

  1. Longanlon каза:

    Уловил си манталитета на повечето блогъри, спор няма 🙂 Преди две-три години, когато умря емил димитров по всички форуми се заредиха теми как великият българин си е заминал и т.н. в които пишеха хора, които даже не са го виждали извън инвалидния стол. за разлика от комунистическия педеруши видинлиев обаче, Доньо Донев наистина беше велик и заслужава почит.

  2. albinos каза:

    Мир на праха му.

  3. Alex Zvezdev каза:

    цитирам:

    Глупакът е световна сила,
    почти навсякъде го има.
    И сам глупакът е глупак,
    но друго са си двама, трима!

    ЛЕКА МУ ПРЪСТ!

  4. lyd каза:

    винаги ми е бил много сладък 🙂 сигурна съм, че сега се смее иззад някое облаче 🙂

  5. Pingback: виж кой ти маха от небето « полетът на костенурката

Споделете вашето мнение!

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s