От много време си задавам въпроса: Защо хората толкова много се палят по някоя тема и като започне едно дискутиране, та чак ти стане досадно?
Разбира се, това явление се наблюдава не само в блоговете, а и в повечето медии – най-вече в телевизията. Един пресен пример – в седмицата точно преди Нова година Георги Калоянчев беше гост на всички знайни и незнайни телевизии по всяко време на денонощието – сутрешни блокове, публицистични предавания, та даже и във вечерните новини. Отделно, стари новогодишни предавания с негово участие бяха показвани нон-стоп. Така и не разбрах какъв е повода – сигурно някаква негова годишнина, но постоянното му показване по телевизията ме отврати толкова много, че въпреки голямото ми уважение към него като актьор, сменях канала в момента, в който го видех.
Същото се случва и в така наречената блогосфера.
Всъщност, повод за написването на този пост ми даде статията на Longanlon 11 съвета за успешен личен блог и по-специално съвет No. 7 – Бягайте от стадото. Факт е, че ужасно много блогъри не само не бягат, ами усилено се натискат да бъдат част от това стадо и повтарят ли, повтарят едни и същи теми докато на всички им втръсне от четене и слушане.
Нещо повече, позициите на авторите са така изложени, сякаш те са единствено правилните от морална гледна точка и който не ги споделя или не пише за тях в своя блог, е предател нечестив. Кой не скача е червен! – този лозунг от детинските години на демокрацията още важи в нашата блогосфера, което явно иде да покаже, че ние сме още там – в пубертета на мисленето си.
Ето няколко примера:
Екологичната тема беше най-силно застъпена в блоговете тази година, но за много кратко време всички материали се изродиха до това кога и къде ще се проведе поредното шествие, целящо да задръсти движението в града и след това да се публикуват снимки от това мероприятие. Накрая, когато на „екологичните борци“ им беше дадена думата по телевизията пред най-широка аудитория, те не можаха нито да кажат кои са, нито за какво се борят. Явно основната цел на повечето от тях си беше купона по улиците. Лошо няма, ама това ли е истинската екология?
Някой веднага ще ме обвини, че съм продажник, че отстоявам интересите на петролната индустрия и че нехая за унищожаването на родната природа. Това въобще не е вярно. Милея както за Рила, Пирин и Родопа, така и за Килиманджаро, за гренландските ледници и за шапката на Антарктида. Събирам си отпадъците разделно и ги изхвърлям в определените за целта контейнери. Даже изгасям крушката в коридора, както ни съветват по телевизията, но не се правя на герой от това.
Децата от Могилино беше другата главна тема на годината. Толкова много хора писаха за това, че ако просто бяха дали по 10 лева от джоба си, проблемът бързо щеше да бъде ликвидиран. Само че номерът е не да помогнем, а да плюем по държавата, нали? Тук искам да отворя една скоба и да ви насоча към статията на Тодор Христов Личен блог – бързо и лесно!, която по един ироничен начин критикува точно това поведение на една голяма част от нашите блогъри.
Не бива да пропускаме и темата за местните избори. Интересен феномен беше, че всички кандидати си направиха блогове, а софийските блогъри почти единодушно споделиха пристрастията си към Мартин Заимов. Само дето той малко ни предаде – офлайн гласоподавателите избраха бат’ Бойко и Мартин и неговия блог тихо потънаха в забвение. Както е казал поетът – много шум за нищо.
За мен най-фрапантния случай на блогърска простотия и на стадно поведение беше кампанията против фирма Белла. Собственикът на фирмата беше очернен сякаш бе самият дявол, съчетаващ в себе си качества на садист, терорист и кръвопиец. В крайна сметка се оказа, че всичко, което е правил, е редовно и законно и единственото нередно нещо (поне според мене) беше това, че се е снимал с убитата от него мечка. Кървавата снимка наистина не беше особено приемлива за масовия естетически вкус. По абсолютно същия начин би въздействала и снимка на току-що заклано коледно прасе, въпреки че после с удоволствие бихме си хапнали от него. Въпросът е: трябваше ли заради това „престъпление“ да се вдига такъв шум и какво постигнахме като не си купувахме кори за баница?
Ще каже някой: Ти като даваш толкова акъл, да не би да си прокопсал много? Ами, не съм. И аз не съм светец, и аз се поддадох на стадния инстинкт. Удържах фронта, когато целокупното блогърско братство пожела на целия свят весела Коледа, но се включих в новогодишната вълна и написах пост с оригиналното заглавие Честита Нова година! 🙂
По-интересно е защо го правим, защо се държим като стадо и кое е това, което ни пречи да бъдем уникални и оригинални? За момента се сещам само за два потенциални отговора:
- Чукча не читатель, чукча писатель. Всички пишем по актуалната тема на деня без да забелязваме, че още 30 човека вече са писали по нея. Да, снегът заваля навсякъде. Да, снегът отново изненада общинарите в София, но защо този факт изненада блогърите, та всички решиха да пишат как са газили снега и са псували по кмета? Не мислите ли, че и другите хора са газили сняг и са си разривали колите, и че това въобще не е новина?
- Барабар Петко с мъжете. Не знам за какво да пиша, но ме влече графоманията. Гледам какво правят другите и после и аз като тях. Хубаво, ама безлично. И тук се сещам за една много мъдра поговорка: Ако аз и ти сме на едно и също мнение, значи един от двама ни е излишен.
Е, можем ли да избягаме от стадото или просто имаме нужда от него, за да ни дава сигурност и уют?
Вие сте на ход. 🙂
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
The Man On The Silver Mountain 
Update: Тъкмо написах, че блогът на Мартин Заимов е потънал в забвение и той веднага ме опроверга и написа първия си пост от няколко месеца насам. Дано да не е нещо епизодично, а да е истинско завръщане. Пожелавам му повече воля да го поддържа.
хехехе, ето първият ми успех – един човек, който повече няма да се повлича по стадни инициативи. Ако не си забелязал, всъщност целта на тия 11 съвета, които додох, изобщо не беше да помогна на блогърите – целта беше чисто егоистична: да накарам повече блогъри да пишат неща, които на мене ми харесват и да избягват нещата, които ме дразнят 😉
Колкото до темата на поста ти – стадното мислене вирее много силно далеч не само при тийнейджърите и неговото влияние е обратнопропорционално на количеството материя, което съответният автор приютява под шапката си.
А цялата история с Мартин Заимов си беше чист hype – по време на дискусиите всеки непредубеден човек усещаше, че не е сигурен нито в себе си, нито в какво говори.
Беее?
😉
Браво, хубава статия, Майк 🙂
Очаквах груба и остра реакция на обидени блогъри, а какво получавам – похвали! 🙂
Longanlon, приятелю, може и да не си искал да помагаш на бедните блогъри, но твоите съвети вършат работа – трупам посетители като за световно! 🙂
Човек е стадно животно. Хората рядко обичат да са единаци, по-често искат да са в група, не съзнателно, инстинктивно. Разбираемо е.
Блоговете и онлайн пространството не са изключение. Просто средата е различна. Не виждам лошо в това. Има хиляди начини човек да е различен. А същевременно да изказва съпричастността си към конкретни неща, които вълнуват и останалите.
Бееее 🙂
Майк Рам, с последния ти коментар – искаш да пишеш за себе си (за блога си) или за това да имаш много посетители на блога си?!
то не е лошо да си у стадото. лесно е, топличко, чувстваш се ъъ.. общественик.
ама това за тия, дето им дреме относно посещаемостта.
на другите – НАЗДРАВЕЕЕ 😀
Жюстин, блогът е нещо като дневник, но не съвсем. Едновремешните дневници бяха на тетрадка и човек си ги държи под възглавницата, така че какво пише вътре го знае само „милото дневниче“. Блогът е медия и е достъпен за целия свят, стига да знае езика, на който пишеш. Щом си решил „да се излагаш пред хората“, би трябвало (съзнателно или подсъзнателно) да ти пука колко хора те четат.
В този смисъл, отговорът е: и едното , и другото. Пиша за това, което ме вълнува, но искам да ме четат колкото може повече хора. Така правят всички, които се занимават с медии – независимо дали са вестникари, телевизионери и просто писатели. Блогърите приличат по малко на всички.
Само един ремарк… Понякога стадото всъщност е общност – твоята общност… и няма лошо да си част от своята общност. 😉
Да, говорейки за стадото като общност, напълно съм съгласен и с Йовко, и с Жюстин, че човек няма как да живее като единак извън него. В случая използвах думите на longanlon, но по-скоро техния смисъл е да избягаш от клишето, от течението, от тълпата, от онова, за което пишат всички и което те обезличава.
Общност в която всички блеят по един и същи начин, надават вой на принципа на пуйките не е много добре да е твоята общност, да си част от нея.
Примерите са много добри
– с Мартин Заимов, сума ти хора се изредиха да казват как преди никога ама никога не споделяли пристрастията си и точно сега хоп за Мартин, все едно блесна с някакъв невероятен интелект, за да ги принуди да изкажат публично позицията си, а тези които не го харесаха си спестиха мненията за да не вземе да заплуват срещу течението или бъдат обивнени че са червени или бойковисти, което не се води престижно в блогсредите, и едва ли не се превръщаш в някакъв интелектуален недонос
– с мечката
един пуешки крясък от доста блогъри и какво стана с него? ми заглъхна си, скоро всички ще забравят, вероятно няма и да забележат как в магазина са си купили нещо на Бела
– еко истериите
гонят се някакви утопични цели и в гоненето на вятъра КПД-то клони към нулата
– децата в Могилино
не са проблем на цялата държава, те са пореден пример как е достатъчно един дребен чиновник да не си свърши работата както трябва за да се започне с Избори! Всички са маскари Да ги обесим на първата греда…. Това като духнал вятър бутнал кафето на Мунчо и „Ебати държавата в която живеем!“
Поздрави за статията, Майк
Pingback: Личен блог | Блог за блогове - Alabala.org
Ами не съм съгласен! 🙂
Ако мен ме развълнува дадена тема, пет пари не давам, дали някой друг е писал по нея, или не. Също и как е писал.
И да не забравяме, че макар че темите често се повтарят, гледните точки – не! 🙂
Така че,
(tab -> enter, аман…)
…всеки е свободен да пише за каквото му душа иска! Ако и някъде някакви текстове да се повтарят малко или да си приличат – е, голяма работа…
Поне аз не виждам нищо страшно в това.
Дори и има едно правило – преди да пишеш за нещо, което те вълнува, не чети чуждите блогове/блогосферата – има шанс, че някой вече е писал по същата тема, и може да изгубиш вдъхновение/желание да пишеш… 😉
„стадото“ върти света. просто някои хора „блеят“, без да се заслушват, че другите наоколо също надават вой и става малко смешно 🙂
@Voxy: благодаря за подкрепата!
@Michel: Хубаво е, че не си съгласен. 🙂 Иначе нямаше да е интересно. Но ако пишеш за същото, за което пише и някой друг, и ако и позицията ти е същата – според мен просто е безсмислено. Да, няма нищо страшно, просто е тъпо. Има смисъл само ако се провежда някакво гласуване и някой брои гласовете, но това е друга тема.
Бе мненията може да са и така, и така, ако ме разбирате. В смисъл, когато един газилион блогъри напишат в блоговете си тема „Кошмарът „Могилино“, дето обясняват какво им е мнението по случая, което мнение всъщност е еднакво за всички блогъри, става тегаво. Човек да прочете, най-много пет-шест мнения да прочете. Останалите, колкото и да са хубави и обосновани, ей тъй ще си останат да висят. От друга страна пък само един човек ако напише по този въпрос, ще излезе, че никой не се вълнува. Няма черно и бяло в този случай.
Хубаво блогът да не върви след събитията, а да е част от тях. Тоест, за да направиш блога си четен не е уместно да повтаряш като папагал „Могилино-долу!“, с надеждата, че някой ще се подлъже по горещата тема на деня и ще клъвне на блога ти, а да дадеш като минимум свое мнение по темата. Твое собствено мнение. Между впрочем, смятам утре живот и здраве да напиша нещо по въпроса с „Могилино“, ма да видим.
То е като при вестниците: когато има гореща тема всички големи ежедневници я слагат на първата си страница, но никой не им го намира на кусур. Все пак важна е индивидуалността, собствената гледна точка, инициативата, важно е различното с други думи.
Напълно съм съгласна с примера за „Белла“. Това просто беше модел на изключително лош PR. И какво като е убил мечока? Какво би могло да последва от това? Горката мечка е била предназначена за отстрел и ако не беше шефа на Белла, щеше да я пречука някой друг. Да, нямаше да се хвали с тоя факт и да си изтипосва фотографиите по вестниците вероятно), но мечката пак нямаше да е сред нас. Не че одобрявам лова, просто хайде малко реализъм все пак? Първанов пък се снима до убит вълк с бутафорно натикана в устата на горкото животно борова клонка, ма пак си стана президент. И пак голяма част от тези, дето ореваха света заради клетата мечка, пращаха смс-и за личната му благотовиртелна инициатива „Българската Коледа“, докато правителството, на което той акушира, се чудеше как да изразходи милиард и кусур.
Та думата ми е, че не може да се гледа еднозначно 😉
Работил съм известно време в националното радио и бързам да ви уверя, че тези нескончаеми повторения се дължат единствено и само на… тесногръдието на журналистите. Липса на фантазия и интелект, липса на…
Киргегаард го е казал най- добре: „Най- ниската точка на човешкото падение се нарича журналист.“
А Тези Москов беше още по- категоричен наскоро: „В телевизиите работят само тъпанари.“
@Marfa: Разбира се, че на всеки факт може да се гледа по различен начин. Това му е интересното на живота 🙂
Хубава статия. Достатъчно добре и увлекателно е аргументирано личното мнение. Може и да поспорим за това дали е добре или зле всички да разширяват една тема и да изказват мненията си. Попадал съм и преди тук, но този път ще те добавя в папката с тагове „блог“, тоест и в блогрола, засега никой не съм махнал от там, така че enjoy още един редовен читател 🙂
@ssk: Искрено благодаря! Надявам се да не те разочаровам 🙂
Въпросът е на оригинална гледна точка, а не на оригинална тема.
Мисля, че е ужасно повърхностно да не се изкажеш по тема, която те интересува, за да не те помислят за част от стадото.
За Могилино – повечето блогъри разсъждаваха активно защо се е стигнало до там и как да се помогне най-удачно.
За Белла и мечката – според теб единственото нередно нещо може и да е било, че се е снимал с мечката. Но бая блогъри се възмутиха от опита ловът на зверове да се представи като нещо яко, заслужаващо уважение. Че ловът е бил законен е без значение. Какво се постига като не купуваме кори за баница тепърва ще видим.
Баце Майк,
четейки се вкарах в противоречие. Начи… Не може да казваш че хората със сходни идеи са вълна, а още по-недомислено е твърдението, че стадото винаги е лошо нещо. Първо, ако не беше стадото Лонганлон щеше да тъне в забрава, по простата причина, че се е клиширал като Къци и създава такива бози напоследък, че свят да ти се завие. (Лонганлоне, сори батка! Знаеш, че те обичам, ама не мога да не критикувам нечие затъпяване…) Да бягаш от стадото означава да си останеш недое*ан, щото стадата рядко поглеждат встрани. НЯМА НАЧИН да си оригинален и с това да си интересен! Слави, Ибан и Андрей, Къци ако щеш… станаха известни тогава, когато се клишираха. Ако 11 съвета за успешен блог работят за всички – ми практикувайте и един ден ще ви публикуват в „Капитал“ и Еленко ще ви разреши да пишете за прЯспите по улиците в „Блогосфера“…
Друже mindbolt,
склонен съм да се съглася с теб, че успехът може да те споходи след като влезеш в клишето и това си го обяснявам с факта, че масовата публика е толкова изпростяла, че друго не може и да разбере.
Но не съм казал, че стадото е лошо. Доброто и лошото са морални категории, а аз нямам никакво намерение да споделям собствените си морални възгледи с другите. Само отбелязах, че според мен когато си в стадото се обезличаваш, а един блогър, за да бъде четен и уважаван, би трябвало да бъде уникален, т.е. да излезе от калъпа. Как точно – дали ще пише по други теми или по масовите теми, но със свой собствен уникален почерк или мнение – това е негова работа. Важното е да има нещо, което да те отличава от другите.
Да ли пък не стартирахме ново клише „Да избягаме от стадото“ ?
Все още сме много малко и нямаме последователи, така че няма страшно. 🙂
„Очаквах груба и остра реакция на обидени блогъри, а какво получавам – похвали! “
Я напиши това в бглог и да видиш какво ще ти се сручи! Хихи… Това в кръга на заяждането с бившите ми съблогъри…
Но пак от там мога да си кажа моя опит…
Понякога съм се дразнела на себе си, че нямам стадно мислене и си пиша по мои си отвлечени неща, които не интересуват никого… Това вероятно, защото (не)съзнателно може би търся удобрение и популярност – суетна съм, какво да правя…
Но… Обикновено като се включа към някоя стадна тема, си го отнасям, както си го отнася всяка черна овца… Тъй, де крива съм нещо… Но пък полека лека, някак си установих, че тай е по-добре! Поне можеш да си се подрачиш стабилно, ей тъй, да си начешеш крастата… Макар че честичко излизам с душевни рани от боя… Ама така пък е по-сладко и вкусно!
Добър апетит!
Добре де, само аз ли не съм разбрал какво е това Могилино, дге? Явно щото подобни писания по подразбиране ги пропускам след първото изречение. Ако имах пушка и аз бих гърмял по мечки, че и не само. Сигурно е забавно.
Pingback: Разлики: посетители от търсачки и социални мрежи — Креативен.ком - блогът за онлайн бизнес