Продължавам серията от мъдри мисли, озаглавена „Нещата, които научих“. За мен тези думи наистина разкриват важните неща в живота, нещата, които наистина му придават смисъл, въпреки че рядко се сещаме за тях. Видях, че първата част от тази серия се възприе много добре и въпреки критиките, че залитам по тривиални истини, реших да продължа с нея, защото много често дълбоката мъдрост се крие зад прости думи.
- Научих, че човек не трябва да се сравнява с най-доброто, което другите могат да правят.
- Научих, че има неща, които можеш да направиш за миг, а да ти донесат главоболие за цял живот.
- Научих, че за да станеш този, който искам да бъда, е необходимо ужасно много време.
- Научих, че винаги трябва да се разделяш с хората, които обичаш, с думи на обич. Това може и да последния път, когато ги виждаш.
- Научих, че можеш да продължиш да вървиш много след като си останал без сили.
- Научих, че ние сме отговорни за постъпките си, независимо какво чувстваме. Или контролираш живота си, или той контролира теб.
- Научих, че героите са хора, които правят това, което трябва да бъде направено, независимо от последствията.
- Научих, че парите са жалък начин да мериш успеха си в живота.
Ако харесвате моите статии, моя стил на писане или гледната ми точка, за да си гарантирате, че няма да изпуснете публикация, абонирайте се за съдържанието на този блог чрез RSS хранилка или по имейл.
Taka e!!!
Много дзен има в тебе. (за нелепо тъпите – дзен не е хляб на индийски)
Уча се още 🙂
Последната ми тема в блога са именно мои мисли за тези години. Вярно не са на обща тематика, не са и най – оригинални, ама са мои 🙂 А твоите трябва някои да ги сложи в wiki quote 🙂
Няма как да не ми хареса! Интересно ми е обаче да разбера какво смяташ за хората, които ще те разберат и все пак ще продължават да не стъпват по земята?
Всеки човек узрява за истините в живота по различно време. Ако някой намери нещо ценно за себе си в тези неща, значи съм свършил нещо полезно. Рано или късно то ще даде плод.